Ядрени експерти а скептични, защото тестът би трябвало да предизвика трус с магнитуд около 7 по Рихтер, а не 5,1

Северна Корея се похвали, че е тествала миниатюризирана водородна бомба (виж. стр. 27) няколко седмици след като нейният лидер Ким Чен Ун заяви, че е успяла да разработи това оръжие. Повечето експерти се съмняват в тези твърдения, но ако Пхенян наистина може да прави такива термоядрени бомби, това представлява значим скок в оръжейните възможности на изолираната комунистическа държава.

Миниатюризирана водородна бомба би представлявала заплаха на първо място за съседите на КНДР, но и за страни по целия свят, тъй като тя би могла да бъде сложена в бойната глава на ракета с далечен обсег. А Пхенян разработва такива ракети.

Водородните бомби са най-усъвършенстваните и трудни за направа ядрени оръжия, доста по-сложни от атомните бомби, тъй като е необходим двустепенен процес - първо на ядрен разпад, за да се получи необходимата енергия за активиране на верижния синтез. Разликата е съществена - докато често пъти атомните бомби са с мощност до десетки килотонове (1 килотон е еквивалентен на взривяването на 1000 тона тротил), силата на водородните е в мегатонове (1 мегатон се равнява на 1 000 000 тона тротил).

Редица ядрени експерти гледат скептично на твърденията на Пхенян. Австралийският експерт Криспин Ровиър смята, че предизвиканият трус с магнитуд 5,1 по Рихтер е прекалено слаб за водородна бомба. „Изглежда, че е извършен успешен ядрен тест, но втората фаза на водородната експлозия е неуспешна”, каза той. И други специалисти са на това мнение. Брус Бенет от „Ранд корпорейшън” смята, че ако имало успешен тест на термоядрена бомба, предизвиканият трус трябва да е с магнитуд около 7 по скалата на Рихтер. Той оценява мощността на изпитаното оръжие на около 10-15 килотона, малко под тази на хвърлената над Хирошима през 1945 г.

Очевидно обаче Пхенян работи върху водородна бомба след трите си теста на ядрени, защото през септември вашингтонският Институт за наука и международна сигурност предупреди, че в ядрения комплекс Йонбьон се гради нов обект, като сателитни снимки показвали, че става дума за инсталация за отделяне на изотопи с възможност за производство на тритий. Този изотоп на водорода е ключов за направата на водородна бомба.

Ядрените арсенали по света обикновено съдържат два типа ядрени оръжия - атомни и далеч по-мощните водородни бомби. С такива разполагат 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Има предположения, че Индия и Израел са изпитали такива оръжия, но това не е доказано. Смята се, че Пакистан има възможностите за направа на такава бомба след серия тестове на атомни.

Първата водородна бомба е изпробвана от САЩ на 1 ноември 1952 г. и е с мощност от 10 мегатона - близо 1000 пъти повече от атомната бомба, хвърлена над Хирошима 7 години по-рано.

Само година след САЩ и СССР извършва опит с такова оръжие. За негови бащи се смятат съветските физици Игор Курчатов и Андрей Сахаров. На 30 октомври 1961 г. СССР взривява над арктическия остров Новая земля водородна бомба от 58 мегатона – най-мощната, предизвикана от човека, експлозия. Наречена „Цар бомба”, е пусната с парашут от 10 500 м височина от специално оборудван бомбардировач Ту-95Б и взривена на 4000 м от повърхността на земята. Огненото кълбо било с радиус 4,6 км, температурата в него достигнала 10 млн. градуса, а диаметърът на „атомната гъба” - 95 км.

Радиусът на тоталното разрушение при такъв взрив може да надхвърли 150-200 км, а на десетки километри от епицентъра високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната върна от взривяването на „Цар бомба” на Новая земля обиколила 3 пъти Земята, а предизвиканата йонизация в атмосферата объркала радиовръзките за 40 минути.

Макар водородните бомби да причиняват по-ниско радиоактивно замърсяване от атомните, то все пак е значително, заради което сред първите изпитания тези оръжия се взривяват под земята. Досега такива бомби не са използвани в конфликт.

„Повечето термоядрени оръжия на въоръжение сега разполагат с възможности да се намали мощността на взрива (до под 10 килотона), като значителна част от тях идва от термосинтеза, което ги прави на практика бойни глави основно с радиационно излъчване”, обяснява Шанън Кил от стокхолмския Международен институт за проучване на мира.

Най-новите т.нар. неутронни бомби са на принципа на водородната, като основната разлика е в покритието - те са с по-малък заряд, но при облъчването с енергия на определени метали (берилий) се отделя силен неутронен поток. Той умъртвява живота, но запазва инфраструктурата.

Миналата година камери на телевизии уж случайно засякоха на съвещание при руския президент Владимир Путин в Кремъл схема на 24-метрово 40-тонно торпедо с ядрен двигател, което можело да измине 10 000 км под водата, имало бойна глава с термоядрен заряд с мощност 100 мегатона. Важен елемент от него бил кобалтовият корпус, който след взрива се превръщал в силно радиоактивния кобалт-60.

Във водородната бомба се използват два тежки изотопа на водорода - деутерий и тритий, при чието сливане (синтез) се получава хелий и се освобождава огромно количество енергия и се достига температура от милиони градуси. На същия принцип генерират енергията си звездите като нашето Слънце. Засега още не е намерен начин хората да управляват термоядрения синтез, който би осигурил сравнително евтина и екологична енергия, тъй като водородът може да се добива от водата, а освободеният при реакцията хелий не замърсява околната среда.