Плеймейтката Марешка отпадна от „Игри на волята“

20 интересни факта за алкохола

Над 60 са вече жертвите при експлозията в джамия в Афганистан

Апетитът за сладко е признак за лош сън

Борис Джонсън: Ще напуснем ЕС на 31 октомври, дори ако споразумението бъде отхвърлено от депутатите

Обезвредиха съмнителен предмет на лондонска улица

Йозджан Дениз нае нова вила

Меркел: Имаме много работа до постигане на споразумение по дългосрочния бюджет на ЕС

Признаха си спонсори на Мая ДБГ си спомниха, че платили билбордовете на Манолова

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Нов случай на африканска чума при диво прасе в Ловешко

Оперираха мъжа, паднал във водопад в Беласица

Регулират цените на вносни лекарства Паралелният внос ощетява потребителите

Малина Крумова: 96% от катастрофите се дължат на грешки на водача

Нередовни пътници биха кондуктор в автобус в Пловдив

Да изхвърлим клишетата от политическата реч

Краят на годината е времето, когато кралски особи, президенти и премиери правят равносметки на постигнатото и чертаят нови хоризонти. На Запад традицията започва през 1923 г., когато основателят на новинарската агенция ВВС – Джон Рейт, предлага на крал Джордж V да направи обръщение по случай Рождество Христово. Идеята вежливо е отклонена, но не и забравена.

На 25 декември 1932-ра на живо от своята резиденция в Сандрихем, графство Норфолк, крал Джордж V отправя коледно пожелание. Речта започва така: „Говоря от своя дом и от своето сърце”, продължава две минути и половина и е чута от 20 милиона. Думите звучат много лично, а на места направо поетично. Няма как да е иначе, защото са написани от великия писател и поет Ръдиард Киплинг. Четвърт век по-късно кралица Елизабет II отправя първото си телевизионно коледно поздравление. И така вече 58 години!

В България най-много новогодишни речи прочита Тодор Живков. В първата си на 31 декември 1971 г., когато телевизията е все още „черно-бяла”, той обобщава изминалата година: “Разви се и укрепна още повече социалистическият строй, повиши се жизненото равнище на народа, животът стана по-добър!” В последната на 31 декември 1988-а прогнозира: „Няма съмнение, че 1989 г. ще бъде една от най-решаващите за успешното ни движение напред.”

Тази година пред иконата на Спасителя министър-председателят Бойко Борисов отправи видеообръщение за Коледа. Тези 20 секунди си бяха истинска библейска сценка. Леко брадясал и навъсен човек говори нещо, а зад него е Исус! Но за да не стават подобни алюзии в бъдеще, крайно време е нашите политици да престанат да се снимат пред икони на Исус Христос, както и до картини на Христо Ботев и Васил Левски. Отделен въпрос е, че ако премиерът се появява само за да каже, че е изминала една „толкова трудна, но успешна година” и идва нова, той губи и своето време, и нашето.

Така стигаме до новогодишната реч на президента Росен Плевнелиев. Тези, които са я слушали с очите си, са забелязали цвета на вратовръзката, аз обаче чух думите. След задължителните приказки, че живеем в трудно време и „кризи” дебнат отвсякъде, държавният глава набързо премина през събитията по света и у нас, за да стигне до поредица от призиви: „Да почистим българското море, земя, природа. Да направим нашите градове и села по-модерни и уютни. Да дадем път на можещите и знаещите, на трудолюбивите и добрите, за да се множат делата им.” Извинете, но това позиция на страничен наблюдател ли е, или на действащ политик? Къде е бил президентът през почти целия си мандат?

А ето и малко по-нататък: „Вече няма място за отлагане на промените и за половинчати решения нито в българското правосъдие, нито в здравеопазването, образованието или енергетиката. Време е политиците да изпълнят със съдържание думата „реформа”. Извинете, но г-н Плевнелиев се занимава с политика от доста време. Първо като министър, сега като президент. Няма как да не е част от „политиците”! Всъщност има нещо доста странно в цялата постройка на тази новогодишна реч и в нейната посока. Затова нека видим за какво и как говорят политиците по света.

Основната тема в новогодишното слово на германския канцлер бяха бежанците. Ангела Меркел започна от идеята, че те ще донесат „икономическа и социална полза”, мина през предупреждението, че има хора, които „с омраза в сърцето искат да изключат, да изолират другите”, за да стигне до заключението: през 2016-а „много ще зависи от едно нещо – от нашата сплотеност”, но „ние ще се справим, защото Германия е силна страна!“.

Руският президент беше не по-малко подреден и целенасочен в своята новогодишна реч. В началото Владимир Путин говори с благодарност за „опита на бащите и дедите ни, тяхното единство в трудни времена и силата на духа им са велик пример за нас“. След това благодари на военните, които „отстояват националните интереси на Русия далеч от родината“. Накрая заяви на своите сънародници, че всички трябва да са „обединени от общи цели: стремеж да се донесе полза на родината, отговорност за нейната съдба“.

В новогодишното си обръщение Барак Обама поиска помощ от гражданите на Съединените щати, за да се справят с проблеми, по които са започнали да работят заедно, но резултатите все още не са задоволителни. Президентът беше съвсем конкретен – призна колко е разочарован, че „американската оръжейна епидемия” продължава и аргументирано начерта план за действие.

Йон Фаврю, който пишеше речите на Барак Обама още по времето, когато той беше само сенатор, разказва, че едно от най-важните неща е политикът да изразява аргументирано и простичко своето собствено мнение, за да може да убеди повече хора. В периода между 2009 и 2013 г. за работата си в Белия дом Фаврю получаваше по 172 200 долара годишно и написа едни от най-вдъхновяващите думи в историята на САЩ. Сега той измисля сценарии за Холивуд. Факт, който поставя въпроса дали добрите речи не са въпрос най-вече на уменията на хората, които ги пишат?
В книгата „Духовете на Белия дом” Робърт Шлезинджър разказва за скритата, но важна роля на тези, които създават речите на американските президенти от Франклин Делано Рузвелт до Джордж Буш-младши. Оказва се, че дълго време няма щатни сътрудници, затова в зависимост от повода се използват хора от най-различни министерства. Така например Луис Хоум пише знаменитите думи на Рузвелт: „Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх!”, а Малкълм Мус изковава израза „военнопромишлен комплекс”. Години по-късно президентът Джон Кенеди назначава за свой съветник Теодор Сьоренсон – юрист по образование и писател по душа – и заедно създават безсмъртната мисъл: „Не питай, какво може твоята родина да направи за теб, а питай какво можеш да направиш ти за родината си”…

По това време в Русия „референтите” – така там наричат, хората, които пишат речите – също работят здраво. Политическият наблюдател на вестник „Известия” Александър Бовин пише речите на Леонид Илич Брежнев и създава знаменитите сентенции „Икономиката трябва да е икономична” и „Тръгнахме по този път и няма да се отклоним”. Идеологът Александър Яковлев пък е човекът, който настоява думите „гласност” и „перестройка” да се появяват по-често в речите на Михаил Сергеевич Горбачов.

Разбира се, че и на Изток, и на Запад речите на лидерите се пишат от блестящо образовани жени и мъже. Хора с безспорен талант за писане и разказване. Но от огромно значение е и самият политик – що за човек е, как общува с останалите и какво има да им каже.

Още в четвърти клас децата разбират, че за да напишат нещо, трябва да са наясно какво точно искат да кажат. След това още осем години пробват най-различни подходи и похвати на писане, за да направят мисълта си още по-ясна и въздействаща. Далеч съм от мисълта, че на нашите политици им липсват последните седем години в училище. На някои от тях им липсва цял един живот. Но що се отнася до писането, нещата са много по-прости.

Няма абсолютно никакво значение кой пише новогодишната реч на президента и кой я произнася, защото отдавна в България думите не означават нищо. Десетилетие след десетилие политиците направиха така, че не само думата „реформа”, но и думи като „здравеопазване”, „образование”, „култура” да нямат смисъл. И за най-голямо съжаление ние, всички останали, бяхме и си оставаме съучастници. Но ако искаме да променим това, трябва спешно да направим нещо. Защото вярвам, че когато думите започнат да означават нещо, ще имаме всичко!

Затова много ми се иска да пожелая на всички българи през 2016-а най-сетне да започнем да държим нашите политици отговорни за всяка дума, която казват. Така ще разберем истината. А истината ще ни направи свободни и щастливи. Честита Нова година!

*Авторът е сценарист, експерт по публични комуникации.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.