Само 138 страници, а толкова много история в тях. Не класическа хроника на изминалото време, а сякаш пръснати камъчета от пътя на една държава, минаваща през мъглявините на комунизма и демокрацията; на един народ, отхвърлил с надежда първия режим и носещ бремето на последвалия, все още недоразбран политически ред... Така изглежда “Цял живот събарям стени” на Румяна Таслакова - точно преди Рождество книгата се появи в допълнено издание на ИК “Изток-Запад”.

За хората от по-възрастното поколение авторката е сред българските гласове, които слушаха тайно от ефира на западни радиостанции. Всеки, включвал “Дойче веле” преди 1989-а, познава Таслакова. Знае и това, което тя направи след падането на режима на Тодор Живков. Есенцията на съдбата й е събрана именно в “Цял живот събарям стени” - в две държави, в две култури, с два начина на живеене, с приятели от двете страни на Стената.

Едва 17-годишна, дете на българин и германка, тя бяга от социалистическа България в търсене на свободата на Запада. И когато попада в нея, открива колко много неща й липсват, за да я живее - от недостатъчната образованост до чисто битови неща. Разбира се, наваксва. Следва икономика и славистика, а после идва и големият й шанс - работа в “Дойче веле”, един от най-важните информационни източници за търсещите умове в комунистическа България. Тръгва от най-ниското стъпало и стига до поста главен редактор българската секция в авторитетната медия. От 2008-а известната журналистка е пенсионер и работи на свободна практика.

Една след друга се появиха и книгите й - “Заглушени мисли”, “25 въпроса - анкети”, “Две десетилетия преход - България през погледа на германски дипломати”. “Цял живот събарям стени” е много лична. Наглед разхвърляна, но болезнено искрена изповед. Есетата не следват хронологията на събитията, вероятно са се раждали така, както мисълта прескача във времето - от ученическите софийски купони в зората на 60-те и сянката на ДС до днешната бюрократична машина, която всекидневно пили нервите на обикновения българин; от адаптирането в непознатия свят на Западна Германия до рискованото връщане в България в края на 80-те, където я чака присъда за “невъзвръщенство”.

В книгата са родителите й, приятелите, колегите и личностите, вдъхновявали журналистката - Желю Желев, Радой Ралин, Константин Павлов… Мозайка, която те кара да мислиш, да потръпваш, но и да се смееш.

Румяна Таслакова, “Цял живот събарям стени”, ИК “Изток-Запад”, 138 стр., цена 10 лв.