Офшорки ще могат да притежават до 10% от банки, застрахователни и пенсионни дружества и др. Фирми, в които офшорки притежават до 10% от капитала, пък ще бъдат допускани в търгове за обществени поръчки. Това предвижда проект за промени в закона за офшорките, одобрен на първо четене от икономическата комисия на парламента вчера. Вносител на промените е Министерството на финансите.

В момента има тотална забрана за участие в банки или в търгове за фирмите, в които акции се притежават от дружество, регистрирано в зона със специален данъчен режим.

Промяната се прави заради предупреждение от Европейската комисия (ЕК), че може да започне наказателна процедура срещу България, посочи вчера зам.-министърът на финансите Людмила Петкова пред депутатите.

ЕК счита, че се нарушават два от основните принципи - за свободно движение на капитали и за пропорционалността, посочи Петкова.

Представители на бизнеса обаче разкритикуваха промените с мотива, че подобни изменения създават предпоставка за нарушения.

„Прагът отива много високо - на 10%. Той няма да попречи, от една страна, на подобни дружества, да речем, 10 на брой, да закупят една банка, т.е. проблемът не се решава“, коментира Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал. По думите му прагът трябва да е значително по-малък - 1 или 3 на сто. Петкова обаче поясни, че при подобна хипотеза ще се събират и отчитат дяловете на всички офшорки и те не трябва заедно да надхвърлят 10%.

Бариери пред компаниите за участие в 28 дейности

В момента офшорките и свързаните с тях фирми не могат да участват в 28 дейности - банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, мобилни оператори, хазартни игри, печатни медии, социологически агенции. Забранява им се да кандидатстват за концесии и обществени поръчки, да участват в приватизационни сделки, да притежават земи и гори и др.

Рестрикциите не важат само за офшорни фирми с ясни действителни собственици. Затова офшорните участия на местните дружества задължително се вписват в Търговския регистър.

От бизнеса коментираха, че рестрикциите създават риск за публичните дружества, тъй като всеки може да закупи акция на борсата.