Калпакчиев е феномен, който може да накара и най-големия оптимист да се съмнява в морала на работещите в съдебната система

Най-голямата защита на издайниците винаги се е състояла в това да успяват първи да атакуват и да обвиняват другиго в нещо, в което биха били заподозрени. Логично това им дава предимство, защото съумяват да запазят за себе си ролята на последна морална инстанция, независимо че самите те и професионалните им биографии далеч не могат да са примерите за подражание.

Точно тази роля за пореден път реши да заеме членът на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев. С петъчния си телевизионен тур в Би Ти Ви и БНТ Калпакчиев за пореден път се опита да “легитимира” незаконните и манипулирани записи от разговорите на бившата съдийка Румяна Ченалова и бившата председателка на СГС Владимира Янева.

Калпакчиев е феномен, който може да накара и най-големия оптимист да се съмнява в морала на работещите в съдебната система. Защото точно заради такива магистрати като този член на съдебния съвет общественото доверие към Темида скоро ще спадне от минималните 6 на 0 процента. Примерите за дефицит на принципност за сметка на подмолния характер на Калпакчиев нарастват с всяко заседание на ВСС, на което той не пропуска да изпълни възложена от кукловодите му поръчка за уронване престижа на прокуратурата.

В петъчните си телевизионни интервюта “морализаторът” Калпакчиев не пропусна да адвокатства на политиканстващия председател на Върховния касационен съд Лозан Панов. Същият, който в четвъртък показа, че и с няколкодневна брада трудно би могъл да отхвърли съмненията за зависимости от особено естество, и се самопостави в ролята на изплашена жертва заради един обикновен СМС, макар и от премиера на републиката. Колко превратна обаче е съдбата и доколко лица като Калпакчиев са последователни в позициите и принципите си, говори и фактът, че точно преди година, през януари 2015-а, той беше сред най-големите противници на избирането на Панов за съдия №1. Тогава Калин Калпакчиев не само че открито застана зад кандидатурата на заместник-председателя на ВКС Павлина Панова, но и подчертаваше предимствата й пред Панов.

Ако повратливостта на Калпакчиев по отношение на подкрепата му към очевидно все по-лабилния и дълбоко зависим Панов е нещо “изненадващо”, константна е позицията, която членът на ВСС изпълнява през изминалите над три години. Ноторно известен факт е, че Калин Калпакчиев работи изцяло за интересите на олигархичните кръгове, които последователно и с цената на всякакви средства кроят планове за овладяването на съдебната власт. Ролята на Калпакчиев в работата на ВСС е ключова. През него тече информация към олигархичното задкулисие за дейността на съвета. Но не само - задачата на Калпакчиев е и да провокира непрестанни скандали. Това най-често се случва по време на откритите заседания на ВСС, на които “довереникът” на олигарсите с проблеми с прокуратурата не пропуска да атакува обвинител №1 или да поиска проверка по публикация в определена медия, която в повечето случаи самият той е инициирал. За нито един от журналистите, отразяващи работата на “правителството” на съдебната власт не е тайна, че Калпакчиев е източникът на информациите, които попаднат отново в определени медии и за чието съдържание знаят много тесен кръг кадровици на Темида. А дори често по време на заседания на ВСС може да се забележи, че определени “журналисти” от медийните бухалки на олигарсите Иво Прокопиев, Огнян Донев и сайтчето на Стоянка Георгиева получават “привилегировани” коментари по обсъжданите теми лично от Калпакчиев.

Освен на олигархичните кръгове “моралният” член на ВСС е най-верният изпълнител на поръчките на превърналия се в политическа партия Съюз на съдиите в България. Калпакчиев бе част от ръководството на организацията, в която от години менторстват съдийките Нели Куцкова и Мирослава Тодорова, а след влизането му във ВСС играе ролята на високоговорител на лобистките им напъни и политически амбиции.

Докато твърди, че изпращането на един несъдържащ нищо нередно СМС от премиера до председателя на ВКС, е безпрецеден акт, а във ВСС са налице зависимости, Калпакчиев удобно забравя личния си и този на съпругата си интерес по отношение на кадруването в съдебната система и в частност - в Софийския градски съд. Калпакчиев и съпругата му - съдията от СГС Елизабет Петрова - се оказаха пряко ангажирани, а и заинтересувани, от избирането на нов ръководител на ключовата съдебна инстанция.

Едва ли е случайно, че именно Елизабет Петрова бе сред съдиите, които непрестанно пишеха писма до ВСС с искане за отстраняването на Владимира Янева. Писма, които веднага служеха за повод Калпакчиев да предизвика скандал на заседанията на ВСС. Днес магистратското семейство не само че мълчи, но и закриля новия председател на СГС Калоян Топалов, за чиято скандална кадрова политика тепърва ще станат ясни факти, които само доказват тезата, че зад прословутата “съдебна реформа” не се крие нищо друго освен амбиции за овладяване на ключови постове в Темида.

Шуробаджанащината в съдебната власт, на която Калпакчиев се явява личен проводник, е сред основните проблеми. Но именно заради факта, че това би засегнало мнозина “реформаторско” настроени магистрати, по темата няма да чуете позицията нито на Калпакчиев, нито на Нели Куцкова или политическия им лобист Радан Кънев.

Наред със семейните връзки Калпакчиев има поне още една причина, заради която липсата на морал у него е показателен. Става въпрос за кариерното израстване на съдията Калпакчиев. Фаворитът на олигархичния кръг “Капитал” е сред малцината български съдии, които могат да се “похвалят” с преминаването от Районен съд директно в Апелативен. Факт, който не би могъл да се осъществи без задкулисни договорки.

Едно решение по знаково съдебно дело всъщност дава най-ясната представа за “моралното” достойнство на доносника от ВСС. Става въпрос за прословутото дело САПАРД, по което подсъдимите в Германия отдавна излежаха присъдите си, а обвинените у нас за източването на 7,5 млн. евро бяха оправдани, при това лично от Калин Калпакчиев. Но вместо за това да му се търси сметка, Калпакчиев не пропусна през миналата година да се възползва от поредната екскурзия до Съединените щати, която фондация “Америка за България” организира за тесен кръг магистрати.

Факти, които показват, че “най-гнилите ябълки” в съдебната система са тези, които най-много говорят за разделеност на властите, за морал и за справедливост. Обществото обаче трудно би могло да бъде заблудено, особено от издайници като този от ВСС, които в опита да представят себе си за крайна морална инстанция, се оказват на дъното на задкулисното блато.