Спасиха мъж, жена и четири деца, изгубили се в Родопите

Иван Портних: Варна привлича все повече компании от сферата на дигиталните технологии

Черната Златка само по бельо (СНИМКИ)

Допълнителен кораб закрепва фериботната връзка с Атон

Започна пълненото с природен газ на тръбопровода „Турски поток“

Туристи откриха опожарен автомобил

Проф. Венелин Терзиев описа в книга проекциите на устойчивото развитие в практическия живот Нетрадиционното представяне на сериозната творба бе в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово

Стефан Данаилов е излязъл от кома и е контактен

Тъща потроши колата на зет си, той си го върна Три автомобила с натрошени стъкла в Завет при семейна война

Нашествие на мушици в Разград и околностите Изяснява се видът и начините за борба с тях

Видин се включва в най-мащабната кампания срещу трафика на хора

Ново огнище на африканска чума по свинете в община Смядово

Николета Лозанова захвърли дрехите и задръжките (СНИМКА)

Карлес Пучдемон се предаде на белгийските власти

Да се строят магистрали е старомодно, но понякога и печелившо

ДАНИ РОДРИК*

Идеята, че публичните инвестиции в инфраструктура, тоест в пътища, язовири, атомни централи и т.н., са незаменим двигател на икономическия растеж, винаги е имала силно влияние в умовете на политиците в бедните страни. Тя стои и зад ранните програми за помощ за развитие, последвали Втората световна война. Тогава Световната банка и другите донори наливаха огромни ресурси в нововъзникналите независими държави, за да финансират мащабни проекти в тях. Тази идея стои в основата и на новата Азиатска банка за инвестиции в инфраструктура, начело с Китай, която цели да навакса изоставането на региона по отношение на инфраструктурата, което се изчислява на около 8 трилиона долара.

Но този модел на растеж, движен от публични инвестиции и често подигравателно наричан „капиталов фундаментализъм”, отдавна е излязъл от мода сред експертите по развитието. Още от 70-те години насам икономистите съветват политиците да свалят акцента от публичния сектор, физическия капитал и инфраструктурата и да издигнат в приоритет частните пазари, човешкия капитал (умения и обучение) и реформите в управлението и институциите. В резултат от това масово стратегиите за развитие бяха трансформирани.

Може би е време тази промяна да се преосмисли. Ако човек погледне държавите, които въпреки засилването на насрещния вятър в глобалната икономика продължават да растат с много бързи темпове, ще открие, че публичните инвестиции в голяма степен са в основата на този растеж.

В Африка Етиопия е най-поразяващият успешен пример в това отношение за последното десетилетие. Нейната икономика расте средногодишно с над 10% от 2004 г. насам, което доведе до значително намаляване на бедността и подобряване на резултатите в здравеопазването. Страната е бедна на ресурси и не се възползва от бума на стоковите пазари за разлика от много други държави на африканския континент. Икономическата либерализация и структурните реформи по предписанията на Световната банка и другите донори също не изиграха особена роля за успеха на страната.

Вместо това бързият растеж бе резултат от масирано увеличение на публичните инвестиции – от 5% от БВП в началото на 90-те години на XX век на 19% от БВП през 2011 г. – третият най-висок дял в света. Правителството на Етиопия се насочи към изграждане на пътища, жп линии, атомни централи, инвестиции в селското стопанство, които значително увеличиха продуктивността в селските региони. Именно там живее по-голямата част от бедното население на страната. Разходите бяха финансирани частично с външна помощ и частично с неортодоксални политики, които канализираха частните спестявания към държавната хазна.

Бързият растеж в Индия също е подкрепен от значителното увеличение на инвестициите, които в момента се равняват на около една трета от БВП на страната. Голяма част от това увеличение идва от частни източници и отразява постепенното отпускане на хватката върху бизнес сектора от началото на 80-те години. Но публичният сектор продължава да играе важна роля в този процес. „Мисля, че двата сектора, които задържат икономиката, са частните инвестиции и износът. Ето защо публичните инвестиции трябва да запълнят тази празнота”, коментира главният икономически съветник на правителството Арвинд Субраманиан.

Ако се насочим към Латинска Америка, Боливия (като износител на редки минерали) е пример за държава, която успя да избегне незавидната съдба на други износителки при спада на цените на суровините в световен план. Очаква се страната да отчете над 4% икономически растеж за 2015 г. в регион, в който средно се отбелязва спад от 0,3% според последните прогнози на МВФ. В голяма степен ръстът на Боливия се дължи на публичните инвестиции, които президентът Ево Моралес счита за двигател на боливийската икономика. От 2005 г. до 2014 г. те се удвоиха като процент от националния доход – от 6 на 13%, като правителството възнамерява да вдигне дела им още повече през идните години.

Знаем, че по принцип ръстовете на публичните инвестиции, както и бумът в цените на стоките твърде често приключват със сълзи. Икономическите и социалните печалби от тях започват да намаляват, паричните потоци „пресъхват” и се отваря вратата за дългова криза. Скорошно проучване на МВФ разкри, че след някои позитивни ефекти в началото резултатите от по-голямата част от публичните инвестиции западат с времето.

Но всичко много зависи от местните условия в съответната държава. Публичните инвестиции могат да увеличат производителността на дадена икономика за значителен период от време, дори за повече от десетилетие, както се случи в Етиопия. Те могат също да катализират частните инвестиции – има известни доказателства, че това се е случило в Индия през последните години.

Потенциалните ползи от публичните инвестиции не се ограничават единствено до развиващите се страни. Всъщност може да се окаже, че развитите икономики от Северна Америка и Западна Европа печелят най-много от повишаването на националните инвестиции. След голямата рецесия има много начини, по които тези икономики могат да извлекат ползи от допълнителните публични разходи – например да увеличат търсенето и заетостта, да възстановят рушащата се инфраструктура, да насърчат изследванията и развойната дейност – особено в зелени технологии, и т.н.
В публичните дебати подобни твърдения обикновено срещат контрааргументи, свързани с бюджетните баланси и макроикономическата стабилност. Но публичните инвестиции са различен тип разход от другите харчове като заплатите в държавния сектор или социалните трансфери. Публичните инвестиции служат за натрупването на активи, а не за потребяването им. Доколкото възвръщаемостта на тези активи нахвърля цената на финансирането, публичните инвестиции всъщност заздравяват фискалния баланс на правителството.

Ние не знам как в крайна сметка ще приключат експериментите в Етиопия, Индия или Боливия. Затова трябва да се подхожда предпазливо, преди те да се екстраполират към други държави. Въпреки това трите страни са примери, които другите икономики, включително развитите, трябва да следят с внимание, когато търсят жизнеспособни стратегии за растеж във все по-враждебната икономическа среда в глобален план.

*Авторът е професор по международна политическа икономия в Харвард. Текстът е превод от Social Europe.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.