Правната комисия в НС подкрепи възможността да се гласува и дистанционно по електронен път. Тази задача беше поставена пред депутатите от провелия се заедно с местните избори референдум. Докато това се случи реално обаче ще минат поне 3-4 години.

Решението беше взето с 12 гласа "за" на ГЕРБ, ДПС, Реформаторският блок , Патриотичният фронт и АБВ, и с три "против" - на БСП и "Атака".

По предложение на ДПС беше добавено, че подкрепата е "при разписани законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол върху изборния процес и сигурността на информационните системи", което подкрепиха 14 депутати (ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ, ПФ и АБВ), а Явор Нотев от "Атака" се въздържа.

В заседанието не участва представител на "Български демократичен център", Явор Хайтов е подал молба за извинено отсъствие, каза шефът на комисията Данаил Кирилов.

Гласуването в парламентарната зала на 21 януари

Проекторешението, което се очаква парламентът да одобри в четвъртък (21 януари), предвижда и план за работа на правната комисия по промените в Изборния кодекс, включително и за въвеждането на електронното гласуване - до 29 февруари да бъдат приети на първо четене, а до 30 април и на второ гласуване. Вчера Данаил Кирилов каза пред "Дневник", че ще предложи срокът до края на април да е за окончателното приемане на изборните промени.

Мнозинството в правната комисия отхвърли предложението на Петър Славов от гражданската квота на Реформаторския блок да се даде срок до края на май парламентът да приеме на второ четене промените в Изборния кодекс. Така ще изпълним препоръчителния 6-месечен срок от Венецианската комисия за промяна на изборното законодателство преди президентския вот през октомври, мотивира се той. Данаил Кирилов от ГЕРБ му отговори, че нямало как правната комисия да задължава Народното събрание, тъй като пленарната зала е еманация на законодателната воля.

"За" предложението на Славов гласува и колегата му от РБ Димитър Делчев, Чавдар Георгиев и Филип Попов от БСП и Явор Нотев от "Атака" бяха "против", а останалите 10 депутати се въздържаха. Славов коментира, че ще направи същото предложение и при обсъждането в пленарната зала.

Обсъждането в правната комисия е заради резултатите от референдума на 25 октомври 2015 г. Въпреки че не надхвърли необходимия праг на активност от предишния парламентарен вот, в допитването участваха над 20% от избирателите. Над 50% гласуваха с "да" на въпроса да може ли да се гласува дистанционно по електронен път - 1 883 411 души. Според Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление в такъв случай въпросът отива в парламента, който трябва да се произнесе 3-месечен от постъпването на решението на Централната избирателна комисия в Народното събрание.

Ще минат години

От дискусията в правната комисия и заявките на депутатите се разбра, че дори и да бъде въведено електронното гласуване със законови поправки тази година, щяло да отнеме 3-4 години до същинското му изпълнение. Първо трябва да бъде изработена електронна система с идентификационен код, да се пробва пилотно на поне един вид избори.

Преди това пък Централната избирателна комисия (ЦИК) вероятно ще трябва да порведе конкурс за създаване на такава системата. Типично подобни конкурси траят 6 месеца. Възможно е да бъде направено и експериментално прилагане. Още повече че председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов коментира в края на миналата година, че подкрепя електронно гласуване, но след като се гарантира тайната на вота и да се елиминират възможностите за манипулации при гласуването и броенето на резултатите.