„Летя като пеперуда, жиля като оса”, изрече преди време легендарният Мохамед Али.

А емблематичната фраза на един от най-великите боксьори за всички времена сякаш най-много приляга на първата ни световна шампионка на ринга Станимира Петрова.

„Обичам правите удари, да скъсявам дистанцията, да съм бърза с краката” – казва 24-годишната асеновградчанка.

Пред 2014-а тя покорява световния връх на първенството в Чеджу (Република Корея) в категория до 54 кг, като по пътя си побеждава № 1 на планетата за 2010 г. рускинята Елена Савелиева, а на финала се справя и с носителката на европейската титла Марция Давиде (Италия). Куриозното е, че успехът идва след само година и половина тренировки. А тайната е 15-годишна солидна подготовка в таекуондото. Именно този източен боен спорт Станимира практикува от 8-годишна. Записва се покрай брат си Янко в родния си град. Баткото обаче след 5 г. на татамито се отказва, но не и Станимира. През 2013- тя дори ликува с европейска титла в индивидуалното и в отборното във версия ITF.

„Още като таекуондистка ни водеха два-три пъти в залата по бокс в Пловдив, за да подобрим играта си с ръце – разкрива шампионката. - Но не го приемах насериозно, а част от подготовката. А моят баща още като дете ми е казвал, че съм родена за бокс. Разбира се, и тези думи съм подминавала.”

Съдбата на момичето обаче се преобръща, когато e студентка пети курс в Националната спортна академия и избира бокса, като свободно-избираем предмет. След няколко тренировки отива на републиканско първенство, отнася конкуренцията и става шампионка.

„Когато за първи път се качих на ринга изпитах невероятно удоволствие – признава Станимира. – Страшно много ми хареса и реших, че това е моят спорт. А дали се страхувам да бъда ударена? Не, защото се научих да бягам бързо (усмихва се).”

Първите си уроци по бокс Петрова взема не от кой да е, а от световния и европейски шампион Александър Христов, който има и сребърен медал от олимпиадата Сеул 88. Той е неин личен треньор и до днес. Именно Христов води епизодичните тренировки на таекуондистите.

„Бях много впечатлена от Сашо Христов и започнах да търся и да гледам негови срещи – разкрива националката. - Видях, че имаме много еднаква техника. Той има и стил на боксиране, който най-много би ми подхождал. И тогава си казах: Това е моят треньор.”

Качествата на момичето също не убягват от прецизния поглед на именития ни боксьор който се бие в същата категория до 54 кг. Идва в София, за да гледа състезание по таекуондо.

„След боевете се срещахме и ми каза, че имам голям потенциал да стана успешна състезателка в бокса – спомня си Петрова. – Но тогава мислех само за таекуодно и не обърнах внимание на думите му. За щастие преходът от единия спорт в другия не закъсня.”

А най-щастлив от новото амплоа на Станимира е нейният баща Николай, за когото боксът е несбъдната детска мечта. Именно той с майка й Анна са най-големите й фенове.

„Вкъщи постоянно се говори за бокс, абсолютно всичко се коментира”, разкрива с усмивка шампионката.

А след като спечелва световната титла Станимира я посвещава на баща си.

Между интензивните тренировки чаровната асеновградчанка рядко намира време за развлечение. Но музиката я съпътства навсякъде – обича и да слуша, и да пее. Не е претенциозна към стиловете, а ритмите зависят от настроението й. Когато пък е със семейството си обожава да майстори десерти. Сред скритите й таланти е рисуването. Дори смятала да кандидатства с изобразително изкуство, но спортът надделял.

Запазена марка на Станимира е прическата от сплетени плитки. Преди всяко състезание тя отделя поне час на фризьор.

„Свикнала съм още от таекуондото косата да е прибрана, защото е такова изискването – казва тя. - А в бокса традицията продължава.”

Голяма фенка е на филма „Момиче за един милион долара”, чийто сюжет разказва за историята на една боксьорка. Гледала го е много пъти, а с главната героиня Хилари Суонк, изиграна от Маги Фицджералд, имат не само поразителна визуална прилика, но са еднакви и по характер.

„Приличаме си по начина, по който се борим с живота, вътрешните битки, мотивацията… казва българката. – За съжаление краят е тъжен. Дано при мен нещата се развият възможно най-добре. Все пак черпя вдъхновение от легенди като Мохамед Али, Мани Пакиао…”

И вече гледа към следващото голямо състезание – игри Рио 2016. За този най-важен форум на планетата тя свали категорията – от 54 кг на 51 кг, защото е олимпийска.

„За мен медалът винаги е един – златен – категорична е Станимира. - И компромиси не мисля да правя!”