Горя голям будистки храм в Тибет (ВИДЕО)

“Фортисимо” са новите звезди на Бургас Атакуват Южна Африка с "Калиманку Денку"

Луковмарш’2018 протече мирно(СНИМКИ)

Мъртъв делфин изхвърли морето в Слънчев бряг

И кукерки гониха злото в Сливенско (СНИМКИ)

Турция държи 10 000 от Ислямска държава в затворите си

Джип блъсна колоездач на пешеходна пътека в Благоевград

Красимир Велчев: Румен Радев вече не е военен, а е президент

Откриха мъртва затрупаната от лавина в Пирин жена

Министър Нено Димов: Няма война между президента и премиера

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 18 февруари 2018

АПИ обеща бързо да построи пътя Видин – Ботевград Започват с участъка от Мездра

Акция „Лукс”: МВР проверява частните кортежи и скъпите коли

Израелски политици обвиниха в антисемитизъм премиера на Полша

13 жертви след падане на хеликоптер в Мексико, министър оцеля Държавният служител летя към районите, засегнати от земетресението

Над 1200 са опасните психично болни у нас

Проф. Вихра Миланова: Те изискват специални грижи, не само лекарства

Метамфетамини брутално атакуват разсъдъка

12-те центъра по психично здраве у нас (бившите психодиспансери) водят списъци на особено опасните душевноболни българи. А във всяка от листите им има поне по 100 записани пациенти, съобщи за „Труд“ националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова. Центровете поддържали списъците, без да бъдат задължени от институциите, а за да разполагат с по-точна информация за особено тежко заболелите в региона. „Данните им обаче са в отделни регистри, не са интегрирани в единна национална система, което може да се случи само след политическо решение на управляващите“, каза още проф. Миланова.

Над 1200-те опасно болни са предимно с шизофрения, личностови разстройства и увреждане на разсъдъка след злоупотреба с психоактивни вещества, заради които нападат околните, чупят и трошат каквото им попадне. „Даже и имената им да се обединят в единен списък, той трябва да върви с програми, подплатени с финансиране. Защото тези хора се нуждаят не само от лекарства, а от допълнителни грижи, различни терапии и подкрепа“, каза още проф. Миланова.

В Закона за здравето и до днес стои разписано да се създаде регистър на всички психично болни у нас, но той все не се изгражда, защото в годините идеята не срещна достатъчно подкрепа в МЗ и у обществото. „Друг изход е, когато се изготви електронната здравна карта на всеки българин, наравно с другите заболявания в нея да се отбелязват и психичните. Но добре трябва да се прецени кой ще има достъп до тези данни“, посочи проф. Миланова. На същото мнение е и д-р Теменужка Матева, управител на центъра за психично здраве в Русе – един от най-натоварените в страната. С линейка и полиция годишно в него докарват над 500 пациенти в тежко, остро и спешно състояние.

„Ето, тази сряда постъпи един психично болен, който за минути изскубна камерите и кабелите от изолатора. Както налагат протоколите, за 2 часа той бе фиксиран и го успокоихме“, посочи Матева. Някои пациенти се успокоявали бързо – за около ден, но на други им трябвало и по 5 дни.

Комплексно лечение в Русе

Освен психиатрите за душевно болните в центъра по психично здраве в Русе се грижат двама невролози, кардиолог, специалист по вътрешни болести, дерматолог и анестезиолог. Това каза управителят на центъра д-р Теменужка Матева по повод обявения план на центъра по обществено здраве и анализи да се оставят само по 5-10 легла в психодиспансерите, защото те не оказвали комплексно лечение. А останалите легла, които във всеки диспансер средно са по 125, да се пренасочвали към многопрофилни болници.

„Недопустимо е да се правят промени в структури, които работят добре. Не само това, ами нито питат нас, психиатрите, нито пациентите. А те и близките им са изключително доволни от грижите“, добави д-р Матева и покани екип от МЗ в центъра в Русе, за да види как се провежда лечението.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.