Овчарчето и Калитко не харесват книги за партизани

"Виж ги идват "Овчарчето“ и „Калитко". Така ни посрещат тук навсякъде. Доста хора се смеят. Знаят, че сме неразделни и си правят кодош с моето име и на братовчеда прякора", обяснява Калитко Чавдаров от девинския квартал „Настан“.

Братовчеди и приятели за цял живот, двамата в комбина са колоритни като излезли от разказ на Хайтов. Гледат големи стада овце на върховете на два баира над квартала.

"Трима души има кръстени Калитко тук в района - единият кара автобус, другият е енергетик, само аз съм овчар", казва Калитко.

Колегата му и авер Красимир Аврамов пък получил прякора Овчарчето и така съдбата им свързала каламбура с партизанската книга "Овчарчето Калитко", позната на всеки от тяхното поколение.

"Четох я до половината, стана ми скучна и я зарязах", признава Калитко. Аз пък цялата я прочетох, ама нищо не помня от нея, казва и Овчарчето. Като ирония на съдбата, въпреки че времената са други и героя на книгата хич не се припокрива с тeхните съдби, все пак имат нещо общо.

Двамата овчари разказват, че оцеляват на магия, така както в книгата овчарчето Калитко оцелява след всякакви и страшни премеждия.

58-годишният Калитко Чавдаров останал вдовец преди 20 години. Съпругата му починала през 1995 г., едва на 33 години и сам отгледал сина и дъщеря си. Синът му Мирослав (34 г.) сега гледа с него стадото им от 150 агнета, овце и шилета високо в баира. Дъщеря му е учителка в Девин.

"Синът завърши селскостопанския техникум в Чепеларе също като мен, а дъщерята - учителския институт. Изтормозих се, докато бяха малки, помагаха ми майка ми и баба ми, а аз гледах да не спирам да работя. Но вечер аз си отговарях за тях. 33 години бях шофьор и нонстоп съм работил да ги отгледам и изуча. Децата живяха по пансиони да учат по градовете", разказва Калитко.

Преди 5 години, като свършило строителството на язовир "Цанков камък", Калитко останал без работа, а трябвало да направи още години до пенсия. Така се хванал с овчарлъка.

"От немай-къде, това е неблагодарна работа, нищо не изкарваш, защото като си фукара и нямаш пари и земя, само се набутваш, изкарваш, колкото да не умреш от глад, но печалба няма", реди овчарят.

Убеден е, че орисията му е всичко да постига в живота по-трудно от другите хора и дава пример, че и за името му се наложило да води битка да го доказва. "Като трябваше да оправям документите за наследство и изведнъж се оказа, че на някои документи съм Митко. Баща ми първо искал да съм Митко, но ме е записал пред властите Калитко като съм се родил. На лична карта съм Калитко, на нотариален акт за къщата в регистъра - Митко. Когато имах за плащане данъци излизаше, че съм Митко. Без малко да излезе, че не съм наследник, та ходих да доказвам по службите, че Митко всъщност е Калитко", жалва се родопчанинът.

От 5 години сам си внася осигуровки, както и синът му. Можех да продължа с шофьорлъка, но съм с дископатия и не се издържаше зад волана, затова станах овчар, споделя Калитко.

„Настан“ има трима овчари и тримата гледат стадата си на трите върха около квартала. "Аз съм на баира в местността Манрала, Овчарчето е на местността Парна, а Рашко е в Балтаджи мезер", сочи върховете Калитко.

Аверът му Красимир Овчарчето гледа стадо от 116 овце. "И министри ме знаят като Овчарчето. Все едно имаш 116 деца, денонощен труд и притеснение. Само нерви, печалба няма, но така сме се хванали на хорото, че ни напред, ни назад", казва Овчарчето. 56-годишният мъж гледа стадото сам с жена си Звездалина. И при него казва, че работата е заради стаж за пенсия.

И двамата поддържат по няколко километра черни пътища по баирите с много труд и зор, за да стигат до стадата си. Жалват се, че всичко е направено така, че да могат да имат печалба от овчарлъка само хора с много земя, а беднякът, като тегли чертата накрая, да се откаже, че го бута само заради пенсия.

"Изискват ти да представиш земя за всяка глава добитък. И като нямаш земя, сключваш договори за аренда за пасища. В планината земята е разпокъсана на малки парчета и така се оказва, че трябва да сключа договори с 60 души. На всички тези хора няма как без нищо да им ползваш земята - къде поискат агне, къде овца, къде мляко, къде пари. И задлъжняваш към тях още преди да си направил нищо. За 100 животни - 60 договора. След това ти орежат субсидиите заради площи, дето излизали, че са в сянка на орто-фото снимките и се водят недопустим слой. Тръгнах веднъж да ги разчистя от храсти да не бъдели в сянка, то пък горските ме глобиха, че незаконно съм пипал. Пътища поддържаме да може да стигнем до баира и пасищата. 2000 лв. съм дал само през миналата година да си разчистя пътя. За фуража като платиш, който не стига от субсидията за издръжка на едно животно, накрая не ти остават осигуровките да си внесеш в края на месеца...", реди Красимир Аврамов.

"Даваме животните на кланица накуп, поне има къде да ги пласираме. Цената от 6 лв. живо тегло не е мърдала от години. И за ветеринари се плаща също, за ваксини, за пастири плащаш. За доене плащаш, за транспорт на животните пак плащаш. А млякото ни никой не иска да идва да изкупува, 60 литра дневно трябва да ги хвърлям", добавя и Калитко. Затова е решил тази пролет да направи минимандричка на баира до стадото, за да не отива млякото зян. Страх го е, че пак ще трябват куп пари.

Той е инвестирал в прокарването на километър и половина електричество. И токът му е дерт, тъй като е включил прожектори да пазят стадото от 6-те мечки в района. През миналото лято ме нападнаха мечки - малка, около 100 кг, и едрата й майка. "Синът беше на 5 метра от тях. В три часа мечката влезнала в обора и синът, като я усетил, развика се. Не успя да вземе животни благодарение на 4 каракачански кучета. След това сложих и електропастир", разказва Калитко.

Смее се с глас на лютивия спрей, дето му дали от службите да се пази от мечките. Че като пръсна, то има обхват 6 метра - колкото на нея ще люти, толкова и на мен. Но аз съм по-слаб и малък от нея и първи ще се просна, вдига рамене Калитко.

Признава, че с добри ветеринарни грижи от д-р Валентина Мелемова от Смолян поне се разминал само с две жертви от син език... Само в района на Девин има към 20 стада още, но ще намаляват, няма начин, категорични са двамата овчари. Защото били убедени, че келепир от овчарлъка имат само богаташите със своя земя. Ако стадата не са "партизани".

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лица