2500 лв. за първо дете, 10 000 – за второ, 50 000 – за трето

Идеята разбира се не е моя. Започва да се реализира от 2016 г. в Унгария и стана по-популярна с посещението на унгарския премиер Виктор Орбан преди няколко дни у нас. Накратко: съгласно новата семейна политика на Орбан всяко унгарско семейство, което се сдобие с трето дете, ще получава 33 000 евро подарък от държавата. И още 33 000 евро, ако иска, като кредит за срок от 25 г. с лихва до 3%. Изискването е родителите да са се осигурявали през последните 2 г., а един от двамата да е под 40 г.

„Имали бол пари, дали”, би била първата реакция на средния (и не само) българин. И ще продължи да се вълнува от съжителството – я на някой по-така футболист, я по-глобално – на народа ни по турско. Нека обаче малко поразсъждаваме.

В България по данни на плана за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012- 2030 г.) през 2014 г. са родени общо 68 083 деца, от които първо – 34 955, второ – 24 340, трето – 5199, четвърто и нататък – 3418. Пак според същия документ се плащат еднократни помощи: за първо дете – 250 лв., за второ – 600 лв., за трето – 300 лв., за четвърто и нататък – 200 лв.

Нека пофантазираме. Как би изглеждал унгарският подход у нас. Да приемем, че показаните суми за еднократни помощи се увеличат десетократно и нагоре, както следва:

За първо дете се плащат по 2500 лв. на дете. Необходимата сума общо е 87,387,500 лв. За второ дете: по 10 000 лв. на дете – необходими са 243 400 000 лв. За трето: по 50 000 лв. – необходими са 25 950 000 лв. (За по-лесни изчисления и за да се запази някаква разлика спрямо Унгария, приемам, че сумата за трето дете не е 33 000 евро = 66 000 лв., а „само” 50 000 лв.). За четвърто и нататък сумите остават без изменение.

Или общо са необходими около 357 000 000 лв за годината. Понастоящем за еднократни помощи се плащат приблизително 27 000 000 лв. Или фантазията ни изисква около 13 пъти увеличение.

Много ли са 357 милиона лева? Спрямо предвидените в Плана около 27 млн. лв. 357 млн. лв. изглеждат ужасно много. В сравнителен план те са наистина много – годишните разходи на една голяма болница са около 30 милиона лева. Третата линия на метрото започната през настоящата година ще струва 680 млн. евро – или 1,36 млрд. лв. Погледната „през” призмата на строежа на магистралите, тази сума обаче изглежда значително по-скромно. При условно 8 млн. лв. за строежа на 1 км., излиза, че тя стига за строежа „само” на 44,5 км. магистрала. Могат да се намерят разбира се още и много по-умни сравнения по оста „непосилно много” и „даже малко”.

Идва ред на обсъждането. Естествено и първо са доводите „против”.

Те са много. Ето и най-ярките:

1. Ще се облагодетелстват основно братята роми. Вярно. И не толкова. От показаните данни става ясно, че за трето дете (допускаме, че то би било приоритет основно на „братята”) ще се плащат само около 27 млн. лв. Основната маса на увеличението би била за първото и особено за второто дете.

2. Унгария е по-богата от нас и за това си позволява такъв подход.

Вярно, но не чак до там. По редица икономически показатели сме близки, по други тя е значително по-напред, особено в привличането на чуждестранни инвестиции. От тази гледна точка би могло да се запази идеята, а конкретните величини на помощите да се нагодят спрямо нашите условия.

3. Не е известно дали и доколко ще има пари в следващите години.

Това е абсолютно вярно. Светът е динамичен. Нищо не пречи обаче да се обяви, че тези помощи са така да се каже еднократни – ще се дават само и изключително в благоприятните за даден момент (година) условия. В следващите години ще се прави нова преценка и помощите може да продължат, а може и да се намалят – в най-лошия случай пак до съществуващия размер. Това може да бъде и един допълнителен стимул за запазване на сегашната стабилност, вкл. и данъчна събираемост.

4. Строежите на инфраструктура (пътища, пречиствателни станции и др.) и на културни обекти (от Плиска до Перперикон да кажем) са общопризнато инвестиции с висока добавена стойност – и икономическа и духовна. Раздаването на пари за (вулгарно) потребление е погрешна тактика според значителна част от икономическите школи. Но – има и доста доводи на авторитетни експерти „за”, а и може би сега е точния момент да направим наш български опит. И да така да обогатим икономическата мисъл...

Ето и някои доводи „за”:

1. През миналата година от подобряването на борбата с контрабандата са събрани допълнително 2,8 млрд. лв. За първия месец на тази година премиерът Борисов обяви, че са събрани допълнително 900 милиона. Ако няма политически или икономически сътресения в държавата, може да се очаква, че този темп ще се запази и в следващите месеци и (дано) години.

2. Подобни суми дори и плащани само една (две, повече) години могат да се разглеждат наистина като умна инвестиция – дори и в най-лошия случай да е еднократна или двукратна. Даже и да не генерират очаквания резултат, а той със сигурност няма да се прояви веднага, те ще подпомогнат значително най-уязвимата и значима част от населението – тази раждаща деца.

3. Ако допуснем, че основната част от въпросните 357 млн лв. не се вложат в банките (или под дюшеците), а ще се изразходват за потребление, това ще означва, че около 71 млн. лв. от тях ще се върнат в бюджета под формата на ДДС.

4. Има теоретичен шанс с 10,000 лв. и особено с 50 000 лв. начален капитал поне някои инициативни люде да опитат да започнат някакъв собствен бизнес. Това са общо 70000 родителски двойки. Дори само 5 % от тях да успеят, това ще са минимум 3000 нови „бизнеса”.

5. Политическите доводи не са моята област и няма да се разпростирам. Най-малкото, което може да се каже, че подобен ход ще разруши из основи глупавата червената мантра „асфалтът не се яде”. И ще се генерира нова (и по-умна) – примерно „инвестираме, за да има деца за магистралите ни”.

Разбира се подобна идея изглежда достатъчно налудничава, за да бъде заклеймена и тотално отречена, дори и още преди да се обсъжда. Единствения довод против отхвърлянето й обаче е фактът, че в Унгария това не е идея, а планиран и обявен работещ механизъм. В Унгария, която е близка по нас като размер, история и близко минало. И близка по настояще - ромското население в нея се оценява на около 1 млн. – при около 10 млн. жители. Остава да се проучи как точно механизмът е реализиран и по-важното – какви резултати се очакват. От икономисти, социолози, демографи и да кажем – политици.

Има и още. Ако изобщо се приеме за обсъждане, такава идея изисква сериозни анализи - на целесъобразните и възможни суми – общо и по категории, на очакваните положителни и отрицателни последствия и пр. Изисква и публични дискусии – някак ми се струва, че те биха били по-ангажиращи и полезни от разговори между „каки”, бележки в личен тефтер или нечии СМС-и.

Макар и по-малко атрактивни.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи