Александър Донев,

Берлин, специално за “ Труд“

„Хора търсят щастието далече от родината“ - така формулира основния тематичен акцент на тазгодишния Берлински фестивал неговият директор Дитер Кослик.

Този стремеж според него е двигателят на всички драматични събития, които бележат нашето време. На първо място сред тях е бежанската вълна с библейски размери, в епицентъра на която се намира самата Германия.

Най-категорично с нея се занимава един от главните конкурсни участници - италианският документален филм „Огън в морето“. Той разказва за печалноизвестния остров Лампедуза - входната врата към Европа за хиляди африкански бежанци. По друг начин търсенето на щастието в чужда страна изследва един иранец, който живее в Лондон - режисьорът Рафи Питс чрез своя филм „Да бъдеш Неро“ - историята на нелегален имигрант в САЩ, който става войник, за да получи зелена карта. Всъщност бежанците ще присъстват на този фестивал не само като герои от екрана. Те са поканени и като зрители в една благотворителна инициатива, която ще раздаде 1000 безплатни билета на кандидати за убежище с филмови интереси. Други от тях са поканени да дадат своя принос за специалната кулинарна инициатива „Отвъд границата на чинията“, в която на гостите на фестивала ще се предлагат типични ястия от родните страни на бежанците, сготвени от самите тях.

Друга поредица от филми в конкурсната програма, идващи от екзотични дестинации - Нова Зеландия, Филипините, Иран, Тунис, Ангола, изследват бунта срещу статуквото в архаични общества, откъдето идват имигрантите. Редом с тях може да поставим и „Смърт в Сараево“ на Данис Танович, който 100 години след атентата, предизвикал Първата световна война, разкрива колко малко се е променил светът днес. Особено зловещи образи на границата с научната фантастика представя документалният компютърен трилър „Дните нула“ от носителя на „Оскар“ Алекс Гибни. Той разказва за създаването и опустошителното действие на някои от най-кошмарните компютърни вируси, способни да парализират функционирането на цели държави.

В същото време филми от Германия, Франция, Канада и Дания разкриват наглед по-тривиалните драми и неврози на днешното западно общество. Сред тях са дори две истински комедии, в едната от които - разказ за баща и син, които обикалят френските винарски райони, блести самият Жерар Депардийо. Популярните жанрове са представени и чрез най-актуалните холивудски продукции - хип-хоп мюзикъла „Ши-рак“, модернизирана версия на античната „Лизистрата“ от Аристофан, както и ретро комедията за създаването на филмовите суперпродукции от 50-те „Хайл, Цезар“ на братя Коен с Джордж Клуни в главната роля. Именно с него ще бъде открит фестивалът.
Сред звездите, които със сигурност ще дефилират по червения килим на Берлинале, са още Джуд Лоу, Колин Фърт, Ема Томпсън, Изабел Юпер, Тилда Суинтън, Чанинг Тейтъм, Кирстен Дънс, Джулиън Мур, Джош Бролин и др. Бляскавият списък се допълва от членовете на журито, начело с неговата председателка Мерил Стрийп. Нейни колеги са английският актьор Клайв Оуен, германският му колега Ларс Айдингер, италианската актриса Алба Рорвахер, френската фотографка Бриджит Лакомб, полската режисьорка Малгожата Шумовска и британският филмов критик Ник Джеймс.

Сред 394-те филма от различните секции на фестивалната програма има и два, чиито създатели носят български имена - анимационната миниатюра „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев и игралният „Жалейка“ на Елица Петкова. И двата филма са в престижната конкурсна програма „Поколение 14+“ (Generation) - своеобразна юношеска секция на Берлинале, която разказва истории на тийнейджъри, предназначени за самите тях. Макар и двата филма да не са български продукции, в техните екипи преобладават български имена, български са и самите истории. „Жалейка“ разказва за траурните ритуали, които е принудена да спазва девойка от пиринско село. Още по-метафорично звучи сюжетът на 8-минутната анимация по разказ на Георги Господинов.

Нейният главен герой е сляпо момиче, което вижда с едното око в миналото, с другото - в бъдещето, но нищо от настоящето. Едва ли може да се намери по-точен образ за слепотата на съвременното българско общество. Той също е създаден от творци, които търсят щастието и успеха далече от родината.