Притури са планината,

че затрупа два овчаря,
два овчаря, два другаря...

Тази песен на Стефка Съботинова допринесе за известността на България през 1994 г. не по-малко от футболистите ни на Световното първенство в САЩ през същата година.

„Излел Дельо Хайдутин“ на Валя Балканска пък напусна от границите на планетата Земя и Слънчевата система и понесе славата българска в Космоса.

На фона на тези светли примери за възможностите на нашата народна музика можем да определим като смешен плач следните изказвания:

„Убиват“ единствения национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“!
„Невиждан геноцид от страна на Министерството на културата, което ни докарва до просешка тояга!“

Тежките обвинения отправи Елена Кутева, ръководител на Националния ансамбъл, наречен на незабравимия й баща и основател на трупата Филип Кутев.
Според г-жа Кутева планината, която се е притурила и потиснала порива към творчество на фолклорния ансамбъл, се нарича „Методика на Министерство на културата за финансиране на културните институции“. По силата на тази методика държавата отпуска средства на културните институции според приходите, които те изкарват. За ансамбъл „Филип Кутев“ тази методика била неадекватна, смята ръководителката му.

В дискусия по БНТ я контрира Елианка Михайлова от дирекция „Столични сценични изкуства и художествено образование“ в МК. Тя обяви, че за всеки лев приход „Филип Кутев“ се дотира от държавата с 6 лв. Това е значително повече от държавната помощ за куклените театри (2,50 лв.), драматичните театри (3 лв.) и операта (4 лв.) Освен това г-жа Михайлова обясни, че освен полагаемите се по методиката средства министерството е отпуснало на ансамбъла допълнително над 400 хиляди лева.

„Държавата е определила начин на финансиране чрез единни разходни стандарти, т.е. да го кажа по-ясно, срещу представени приходи от институтите Министерството на културата субсидира различни институти с различни разходни стандарти, каза г-жа Михайлова и добави: В случая ансамбъл „Филип Кутев“ е субсидиран с 6 лв. за 1 лв. приход. Което означава, че за да има едно добро финансиране, ансамбълът трябва да прави такава продукция, която да може да му осигури тези средства“, обясни Михайлова.
Според Елена Кутева обаче разковничето било другаде - ансамбълът нямал зала за представления. Тя уточни, че те имат предоставена репетиционна база, предоставена от МК, но това не е концертна зала:

„Имаме прекрасна база за работа, която е репетиционна, но ние нямаме никаква зала, в която да показваме нашите продукти. А резултатът от това - разходи за наем на концертни зали, трупане на дългове и забавяне на заплатите на 83 души“, оплака се г-жа Кутева.

„Все едно някой да ти възложи да копаеш дупка, а да не ти даде основните инструменти - лопати и др.“, образно се опита да представи финансовата дупка на ръководената от нея институция г-жа Кутева.

Представителката на ведомството на министър Вежди Рашидов поясни, че зала също така нямат например Пловдивската опера и Пловдивският драматичен театър, но въпреки това се справят добре финансово.

Отговор не последва.

Щом стана въпрос за зали, нека погледнем и в чужбина - Руският национален ансамбъл „Россия“ на името на великата изпълнителка на народни песни Людмила Зикина също няма собствена зала. А мащабите и честотата на техните представления са несравними с България. Липсата на зала не попречи на „Россия“ да концертира в цялата страна да участва в културната програма на Олимпиадата в Лондон и десетки концерти зад граница, да запише музиката към филмовия шедьовър „Хотел Будапеща“ и много още.

Мнозинството от националните фолклорни ансамбли в Ирландия, Унгария, Германия, Франция, Финландия също нямат собствени зали, но това не им пречи да просперират.
Само у нас не може без зала.

На въпрос на водещия на предаването „Денят започва“ защо фолклорният ансамбъл „Българе“ се справя прекрасно, без да има субсидиране, г-жа Кутева отвърна уклончиво, че нямало база за сравнение, защото „Българе“ били „само танцов състав“...
Към края на сутрешното предаване по БНТ в сряда Георги Андреев, заместник на г-жа Кутева, изрече нещо, което може да бъде определено само като чутовна глупост:
„Спецификата на нашето изкуство е свързана предимно и само с нашата национална култура. Това свежда нещата до ограничаване на репертоара. Ние не можем да боравим с чуждестранен репертоар като една филхармония, като една опера и това силно ни ограничава. Ако искаме да правим нова продукция, това води да създаването на нови произведения, което изисква финансиране...“

Фолклорът ограничавал ансамбъл „Филип Кутев“

Ако и това не е газене на вода, докато си жаден, здраве му кажи. В чужбина дават мило и драго да слушат български фолклор. От него са се вдъхновявали легенди в музиката като Питър Гейбриъл, Горан Брегович, Джон Дебни, „Манхатън трансфер“ и мн. др.

"Изпълненията на ансамбъл "Филип Кутев" са едни от най-красивите на света." Казва го...прочут хеви метъл китарист - Пол Гилбърт от бандата „Мистър Биг“!
Защо тогава „Филип Кутев“ не организира мащабни турнета в чужбина. Защо не записва със световноизвестни музиканти? Защо не се изтръгне от обятията на притурената планина и да полети нагоре?

Отговорът е прост - за това се изискват визия и мениджмънт, каквито явно липсват в момента в ансамбъла и държавата като цяло. Българският фолклор е може би единствената ни национална конвертируема валута на световния културен пазар. Нека я използваме рационално.

Фолклор в реанимация

Министерството на културата спасява потъналия в дългове ансамбъл „Филип Кутев”, който само за 2015 г. има преразход от 440 845 лева. Години наред съставът има едва по 1-2 представления месечно, а зрителите му годишно са около 11 000, което е под 1000 зрители средно на месец.

Поради очевидната невъзможност на ръководството на ансамбъла да се справи с художественото и финансовото управление на състава, Министерството на култура ще утвърди програма за финансово стабилизиране на института. Така ансамбъл „Филип Кутев” получава пореден шанс да работи без финансови задължения и да доказва всеки ден, че е ансамбъл легенда. Още повече че разполага със собствена база и с модерна зала за репетиции, осигурени от държавата.

Повече от ясно е, че на ансамбъла е необходим добър мениджмънт, за да работи активно, да увеличи броя на сценичните изяви и да представя пред по-многобройна публика великолепното си изкуство. Министерството на културата иска от ръководството на ансамбъла да представи програма за стабилизиране на дейността на института с нов репертоарен план и ясен разчет за очакваните приходи и разходи. Това се прави с цел да се спре финансовият упадък и да се съхрани достойнството на талантливите музиканти, певци и танцьори.

(Официално съобщение в сайта на МК)