НАТО ще продължи да засилва своите военни възможности в Черноморския регион. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след пристигането си на срещата на министрите на отбраната на НАТО, която се провежда в Брюксел. Както Труд писа, на нея се очаква Алианса да потвърди
Според Столтенберг това ще засегне „военно-морските сили, а също средствата за разузнаване и възможностите за прехвърляне на подкрепления", съобщава sega.bg.
НАТО ще възпира „хибридните заплахи“ в Източна Европа с „малки сили“, подчерта генералният секретар.
„Министрите ще вземат решение за по-нататъшно разширяване на нашето присъствие в Източна Европа, което ще изпрати сигнал до всеки потенциален агресор“, каза Столтенберг.
Той припомни, че в Източна Европа НАТО вече е разположил шест малки щаба и в близко бъдеще ще разположи още два. Освен това алиансът възнамерява да „разшири присъствието на своите ударни сили, въздушното и морското патрулиране, както и провеждането на учения“, уточни Столтенберг, цитиран от ТАСС.
Генералният секретар не посочи никакви цифри, но става дума за разгръщането в Източна Европа на ротационен принцип на допълнително от 2000 до 4000 военнослужещи на НАТО. Според британския вестник "Телеграф", в България, както и в Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния ще има батальони, наброяващи между 500 и 1000 военни.
В Източна Европа Северноатлантическият алианс възнамерява да бъде гъвкав и да съчетае разполагането на ударните сили с възможността да се осигури бързо доставяне на подкрепления. „По време на Студената война стотици хиляди военни стояха от двете страни на границата един срещу друг, но днес ситуация в сферата на безопасността се е променила“, констатира Столтенберг.
Борбата с мигрантите
Алиансът погва трафикантите на мигранти НАТО ще проучи възможностите за използването на своите въздушни и морски сили за борба с нелегалните трафиканти на мигранти в Средиземно море, обеща Столтенберг. „Миграционната криза представлява сериозна заплаха за Европа. Турция и останалите съюзници от НАТО поставиха въпроса, какво алиансът може да направи за нейното разрешаване. Възнамеряваме подробно да проучим този въпрос“, каза той. Столтенберг заяви, че между страните-членки вече са се провели серия от срещи и консултации, „но главната дискусия ще се състои по-късно по време на министерската среща“.
„Ние имаме военно-морски възможности, възможности за въздушно наблюдение, но трябва да обсъдим по какъв начин НАТО може да използва своите сили. За момента не съм готов да отговоря на въпроса, дали НАТО ще успее да използва тези свои възможности и как ще ги използва за разрешаването на миграционната криза и борбата с трафикантите на мигранти“, добави той.
Киберзаплаха
НАТО и ЕС заедно срещу киберзаплахите Европейският съюз и НАТО ще подпишат днес техническо споразумение за борба с киберзаплахите. „Нашата група за реагиране при извънредни ситуация ще получи механизъм за обмяна на информация и практически конкретни действия, което ще позволи на ЕС и НАТО да действат заедно в борбата с киберзаплахите“, обяви Столтенберг. Той подчерта, че тези мерки са част от усилията на НАТО за борба с така наречените "хибридни заплахи".
Подкрепа за Турция
Страните от НАТО ще утвърдят днес мисия за въздушна подкрепа на Турция и нейните системи за ПВО, каза още ръководителят на алианса. “В края на миналата година ние решихме, че е необходимо да осигурим мисия за подкрепа на Турция, която да включва удължаването на присъствието в Турция на противоракетните батареи на НАТО „Пейтриът“, допълнително въздушно и морско патрулиране в Черно и Средиземно море“, отбеляза Столтенберг. Разширяването на въздушното и морско присъствие на алианса в Турция става на фона на рязко влошените отношения между Анкара и Русия, кулминацията на които бе унищожаването на руския Су-24 в Сирия от турските ВВС.
Турското правителство твърди, че самолетът е свален, защото е нарушил въздушното пространство на страната. Що се отнася до батареите „Пейтриът“ те бяха разгърнати в Турция през 2012 г. след серията паднали погрешка снаряди на нейна територия от Сирия, където се води кръвопролитна война. Официален предлог за разполагането на тази мисия бе защитата на Турция от хипотетични ракетни удари от Сирия. Според анализаторите тези сили трябваше да бъдат използвани за създаването на безпилотна зона в Сирия, но Брюксел и Анкара се отказаха по-късно от тази идея.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш