Спецсъдът остави в ареста Вълчо Арабаджиев

1028 полицаи са охранявали протестите вчера

Обвиненият за убийството на Виктория Маринова отива в психиатрично отделение Той ще бъде на изследване в болницата за лечение на лишени от свобода към затвора в Ловеч

Испания заплаши да блокира споразумението по Брекзит, ако няма договорка за Гибралтар

Холандия засенчи Франция и Германия

АБВ подкрепя въвеждането на религиозното образование в българските училища Партията изготвя проектозакон за въвеждането на патриотично и религиозно образование

Волен Сидеров напусна срещата в МС: Всичко изчистихме, всичко е наред, всичко е прекрасно

Енергийният министър Петкова: Без въглищните централи не можем да осигурим енергийната сигурност на страната Предприемат комплекс от мерки за стабилизиране на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД

Руски хакери тормозят Каруана?

Нинова: С 200% сигурност няма да съм водач на листата на БСП за евроизборите

Министър Ангелкова: Отчита се 4% ръст на нощувките в Пловдивско

Вътрешният министър Маринов посети полицията на Дубай

Започват номинациите за спортист и отбор на годината в Търговище

Прокуратурата няма да образува производство срещу Таско Ерменков Действията му не попадали в приложното поле на Наказателния кодекс

Кралев награди бронзовата медалистка от световното първенство по карате Ивет Горанова Състезателката спечели исторически първи медал за България от световно първенство по олимпийско карате

Трябва да положим големи усилия да сме ИТ нация

У нас преподават как да управляваме чужди пари, но не и как да стартираме собствена компания, казва предприемачът Крис Георгиев

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.

Крис Георгиев е добре познат в средите на младите предприемачи. Гордее се с със своята Imagga, платформа, която спомага за организирането и анализа на визуални колекции от снимки. Официалната визитка включва и работата му в StartUP Foundation и по организацията на Startup Weekend Sofia. Отвъд нея той е интересен събеседник, защото разбира предприемачеството като бизнес. А това е наистина свежо и го различава от тези, които само говорят за „стартъп”.

Крис е завършил Търговската гимназия в Пловдив и Техническия университет в София. Работил е в различни бизнеси, отхвърлил привлекателни предложения за работа зад граница, преди да се захване с Imaggа заедно със съдружниците си Георги Къдрев, Павел Андреев и Ставри Николов. Компанията, която е стартирала през 2009 г., все още върви с етикета „стартъп”, но вече планира да изнесе част от дейностите си в Силициевата долина. Проектът получи и наградата за най-обещаваща технология за големия бизнес на форума South Summit 2015 в Мадрид от самия крал Фелипе VI.

Подобно на други свои колеги Крис позиционира продукта на компанията си като глобален. Такава е била и първоначалната идея – „за бизнес, с който можем да продаваме навън”. Стартират от България във време, когато световната икономическа криза е в пика си, а условията за бизнес у нас са предизвикателни. Както отбелязва Крис, „в нашите университети и до ден днешен се преподава как да управляваме парите на някой друг, но не и това как да стартираме собствена компания”. Но лесният достъп до „суперталантливи хора – девелъпъри, програмисти и т.н” и фактът, че в България е сравнително евтино да се разработи иновативен продукт, помагат за развитието на компанията. Отдалечеността от потенциалните клиенти в Европа и САЩ се стопява със съвременните комуникации.

Както споменах, Крис е реалист. Като недостатъци на бизнес средата отбелязва големите административни тежести и липсата на визия за подкрепа на малките иновативни компании тук. „В много развити страни има данъчни облекчения, грантове. Но от друга страна, имаме 10% плосък данък. Това е добър стимул за мен. Но не е достатъчно. Всеизвестно е, че големите западни икономики са задвижвани от малки и средни предприятия, които плащат данъци и създават работна ръка”, пояснява той.

Работата на Крис е свързана с много контакти с млади хора, които се връщат от чужбина, за да се захванат за първи път с бизнес. Затова и го питам какъв е мотивът им. Според него завръщането не е тенденция, но на част от тях им харесва живота тук и те се чувстват щастливи въпреки всички недостатъци в политическата система и икономическите проблеми. Други вярват, че развивайки бизнес, помагат на хората и държавата. Трети се чувстват недостатъчно оценени и значими на други места по света.

Самият той е устоял на изкушенията да се реализира в чужбина, но не е и „вързан” за България. Пътува много, все още живее под наем и се оглежда за нови предизвикателства. „Моето поколение се измори да чака промяната, просперитета на нацията. В началото беше още две-три години и всичко тук ще е наред. Ние искаме да имаме сега, не можем да чакаме, не се задоволяваме с къща и кола. Когато (хората – б.а. ) не получават тези възможности в България, търсят други места за реализация.”

Признава, че има значение откъде си, когато започваш бизнес. Това е особено видимо в САЩ, където определени елитни университети, т.нар. Бръшлянова лига, гарантират успешен старт в живота. Ако си завършил Станфорд и имаш идея, е много по-лесно да намериш финансиране, отколкото ако си някой от Източна Европа – със страхотна идея, но не си учил там. „Разбрах, че е много важно да си щастлив и горд от това, което си, и оттам, откъдето си. От нас зависи как представяме страната си. Смятам, че през последните години има за какво да се похвалим, София се позиционира като място за стартъп предприемачество в региона и хората го разпознават”, убеден е Крис.

В България го задържат непринудеността в общуването с хора и фактът, че нещата могат да се случат без много планиране. Иска му се повече да ценим взаимно времето си и да престанем да чакаме друг да оправи бъркотията. „Където и да си, носиш българското в теб – пояснява Крис. – Един приятел се шегуваше как можеш да разпознаеш българите в супермаркета в чужбина през лятото – по количеството кисело мляко и краставици, които купуват!”

Стреми се да промени негативните национални нагласи към определението „предприемач” – „мастит бизнесмен, някой, който е усвоил едни пари или направил измама”. А как да разпознаем истинските предприемачи? „Хората не разбират какво е „стартъп”. Има екосистема от хора, които знаят, че дори да не успееш с първото си начинание, винаги може да намериш ентусиасти за следващото. Провалът е урок, чрез който правиш следващото си начинание по-успешно. Много е важно да има хора с опит, да споделят, да си помагат. Обществото трябва да осъзнае, че колкото повече млади хора тук са предприемчиви, толкова по-добре за всички”, пояснява той.

Крис има опит с много проекти за насърчаване на инициативността на хората, затова и се вдъхновява от постиженията на другите. Лично за него успехът означава да си удовлетворен от това, което правиш, и да чувстваш, че си бил полезен на другите хора. Вероятно е на крачка от него, защото говори със страст за собствения си продукт като най-вдъхновяващата идея, която е срещал в България. „Българинът не обича да се хвали, а няма нужда да сме толкова скромни и срамежливи. Занимаваме се с нещо, което хората дори не могат да си представят как ще се случи – изкуствения интелект.”

Като част от визията му за бъдещето е и социалната кауза, в която инвестира времето и уменията си – да спомогне за това децата и младите хора да придобиват технически и ИТ умения, без които няма да могат да се реализират. „Както на нас са ни набивали, че без език не може да успееш, така и след 10 години, без да знаеш език за програмиране, ще ти бъде много трудно да намериш работа и да си осигуриш добър живот.”

Мечтата му за България е да си намерим идентичността, да се позиционираме в нещо, в което да сме лидери. „Трябва да се положи голямо усилие да бъдем ИТ нация”, завършва той и отпива от чашата с кафето си, която е наполовина пълна или празна, както на вас ви се струва.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.