САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

166 снегорина чистят софийските улици

Отмениха бедственото положение в община Баните

Сирия се рекламира като туристическа дестинация

Хванаха шофьора, който прегази мъж край Нови Искър и избяга

Близо 100 000 лв. са събрани за доизграждането на храма във ВТУ Почетоха Деня на Свети Евтимий, Патриарх Търновски

Австралия приветства експериментален спасителен дрон В проекта са инвестирани стотици хиляди долари

$ 70 млн. награда за откриването на малайзийския самолет МН370 Тексаска компания възобновява търсенето на изчезналия боинг

През обектива на „Труд“: Как Борисов и Меркел отговарят на медиите (СНИМКИ)

Синдикатите срещу поскъпването на тока, предвиждат фалити КНСБ и КТ „Подкрепа“ излязоха със съвместна позиция в подкрепа на работодателите

Борисов отговаря на „Труд“: Лидерите от Западните Балкани трябва колкото се може по-бързо да покрият критериите за членство в ЕС

ЦСКА бие с голове на новите

Гледайте НА ЖИВО пресконференцията на Борисов и Меркел

Истината идва късно, но завинаги, дори и за БНБ

Фънки и Коцето дадоха интервюто във великолепно настроение.

Излезе първото съдебно решение, че блокирането на гарантираните депозити в КТБ за пет месеца е било незаконно

Парите за забавеното изплащане на вложител няма да излязат от джобовете на бездействалите висши банкери

Много хора може би вече са забравили, че през горещото лято на 2014 г. всички отговорни български институции (без омбудсмана) и много видни експерти упорито ни убеждаваха, че е съвсем законно държавата да държи с месеци блокирани гарантираните влогове в КТБ. В хазната нямало пари и нямало какво да се направи.

Най-упорито тази теза развиваше БНБ и кохортата от „независими” икономисти, които смятаха, че така пазят финансовата стабилност. Служебното правителство се опитваше да се измъкне с аргумента, че изплащането на гарантираните влогове не е негова работа и няма законови правомощия да действа. Президентът пък твърдеше, че след като не бе направена актуализация на бюджета, проблемът няма как да се реши.

Е, оказа се, че всички тези хора, директно казано, са ни лъгали. Или поне това излиза от решението на Административен съд – София-град по едно от многото дела, заведено от вложители, които търсят компенсация за нанесените им от държавата вреди чрез блокирането на гарантираните им влогове за около пет месеца. Ако заключението на съда се потвърди и на последна инстанция, това означава, че над 200 000 вложители ще могат съвсем справедливо да поискат и да получат компенсация за незаконното бездействие на БНБ, която отказа своевременно да вземе необходимите решения, за да осигури достъп до смеките на хората.

Ако България наистина беше правова държава, както пише в конституцията, вложителите с гарантирани депозити в КТБ трябваше да получат парите си към края на юли 2014 г. Но тъй като живеем в държава, в която дори централната банка и правителството не спазват законите, когато не им харесват, това стана едва на 4 декември същата година, т.е. хората чакаха парите си над 5 месеца.

Според тогавашния български закон изплащането на гарантираните депозити трябваше да стане след отнемането на лиценза на КТБ (която беше затворена и поставена под специален надзор на 20 юни). Първоначално властите твърдяха, че не могат да отнемат лиценза и да платят депозитите, защото това би обезсмислило надзора, чиято идея е оздравяване на банката. По-късно по време на служебното правителство вече се обясняваше, че парите не могат да се платят, защото Фондът за гарантиране на влоговете в банките не разполага с 3,2 млрд. лв., на колкото се изчисляваха тогава гарантираните суми.

Това, което ръководството на БНБ се правеше, че не разбира, бяха две неща. Първо, по силата на действащото в онзи момент законодателство нищо не задължаваше централната банка да наложи най-тежката възможна форма на специален надзор върху КТБ, при която се спира изпълнението на абсолютно всички задължения на банката за три, а впоследствие – за шест месеца. Спирането на плащанията беше само една възможна мярка, като се допускаше тя да е частична. Неслучайно омбудсманът Константин Пенчев тогава не спря да повтаря, че БНБ може да приложи много по-гъвкав подход, вместо да блокира парите на хората за шест месеца.

И ако за това обстоятелство се разчиташе на разума и добрата воля на централните банкери, то второто беше задължително за тях – независимо под какъв надзор е КТБ гарантираните депозити трябваше да се отблокират веднага по силата на европейското законодателство. Тъй като българският Закон за гарантиране на влоговете в банките се оказа недостатъчно хармонизиран със съответната евродиректива, поради върховенството на правото на ЕС и директния ефект на текстовете българските институции трябваше без колебание да приложат еврозаконодателството. Неслучайно на 1 август Европейската комисия изпрати недвусмислено писмо до финансовия министър, според което изплащането на депозитите трябваше да започне незабавно, ако България не иска да се сблъска с дело в Съда в Люксембург. И това обаче не трогна българските власти.

Цинизмът на шефовете в БНБ, някои от които предвидливо бяха изтеглили парите си от КТБ точно преди да я затворят, стигна невиждани висоти в отговорите на жалбите на вложителите, които молеха за разблокиране на средства за лечение. Сред недостъпните сметки бяха например такива на деца с церебрална парализа, онкоболни, пенсионери, социално слаби. На болните БНБ отговаряше да теглят кредити от други банки, обезпечени с депозитите в КТБ (нищо че въпросните „други банки” не предлагаха тази услуга), или, забележете, да се обърнат за помощ към здравното министерство, сякаш то е арменският поп.

Надявайки се, че за пореден път съобразяването с правовия ред ще й се размине, в продължение на повече от година БНБ се опитваше да мине „между капките” и в съдебните процеси, които вложителите заведоха заради блокирането на влоговете. До момента много от делата са без успех за вложителите, защото БНБ твърдеше пред съда, че не е държавен орган и не носи отговорност по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, защото е „стопанска организация”. Излиза, че хората по върховете в централната банка наистина вярват, че управляват някакъв частен бизнес, а не парите на българския народ. Тъй като БНБ била стопанска организация, юристите й са пледирали делата на вложителите да се гледат по общия граждански ред, а не като административни дела. Така заради спорове за подсъдност в края на м.г. смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд се произнася, че компетентни са административните съдилища. Това означава, че БНБ все пак не е стопанска организация и че няма как да се измъкне от дела по закона за отговорността на държавата за вреди. И така по едно от първите дела след това произнасяне на ВКС и ВАС Административният съд в София-град на първа инстанция установява незаконосъобразно бездействие на БНБ, която не е приложила европейското законодателство с директен ефект за гарантиране на влоговете. В резултат централната банка е осъдена да плати на ищеца обезщетение в размер на 8627,97 лв., колкото е законовата лихва за забавеното изплащане (за периода от 30 юни до 4 декември 2014 г.) на неговия влог в размер на 196 000 лв.

На пръв поглед справедливостта възтържествува поне на първа инстанция. Тя обаче няма как да бъде пълна. Дори съдът окончателно на последна инстанция да потвърди компенсацията от близо 8630 лв. на пострадалия вложител, тези пари ще са за сметка на бюджета на БНБ, т.е. на средствата на българския народ. Те няма да излязат от джобовете на бездействалите висши банкери. Така след като платиха милиардната сметка за измамата КТБ, българските граждани ще си платят повторно – за търпението си към безобразията на хората, които ги управляват.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.