Магистратите приемат, че бившият шеф на пътния фонд не е възложител на обществените поръчки, а областните пътни управления.
Бившият шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, добил известност с прозвището Батко, не е облагодетелствал фирми на братята си с обществени поръчки, а изводите на прокуратурата в обратната посока са „напълно неоснователни“. С тези мотиви Софийският апелативен съд е мотивирал решението си, с което е потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда на бившия пътен шеф.
Скандалът с братските сделки гръмна през 2008 г. и стана причина Европейската комисия да спре временно плащанията на над 160 млн. евро по програмите ИСПА и ФАР. Година по-късно Георгиев бе пратен на съд по обвинение, че като длъжностно лице е сключил 8 договора за обществени поръчки за близо 39 млн. лв. с “Биндер” АД, “Инмат” ООД и гражданско сдружение “Инфраструктурни обекти”. Според прокуратурата така пътният шеф е облагодетелствал братята си Бойко и Емил, които са били в управата на фирмите.
През април м.г. Софийският градски съд оправда напълно Георгиев, а сега и апелативните магистрати потвърдиха, че той не е извършил престъпление.
Основният довод на съдиите е, че Георгиев не е възложител на обществените поръчки, а областните пътни управления в Сливен, Стара Загора и Хасково, които са сключвали договорите с фирмите. Действително фондът и неговият председател са одобрявали договорите, но не са влияли за избора на фирми, с които да бъдат сключвани.
Магистратите посочват, че са изследвани процедурите за всеки инкриминиран договор. Оказало се, че при всички обществени поръчки изпълнителят бил предложен от комисия, в която Георгиев нямал участие. Освен това шефът на областната дирекция е избирал окончателно фирмата изпълнител, като се съобразявал с предложението на комисията.
„В контекста на това подсъдимият Георгиев не е и не може да бъде субект на престъплението, за което му е повдигнато и внесено за разглеждане обвинение", се посочва в мотивите на апелативните съдии. Те подчертават, че той не е назначавал комисия, която да му е помощен орган. Такива комисии са назначавали съответните директори, а пътният шеф дори не е имал правомощия да отстрани избран кандидат. Следователно не е проявил бездействие по служба.
Магистратите мотивират и липсата на извършено престъпление и с факта, че е останало напълно недоказано, че Георгиев е притискал някой от членовете на комисии или областните директори при избора на изпълнители. Единственият досег, който подсъдимият имал с въпросните договори, бил, че ги е одобрявал, но едва след като процедурите по обществените поръчки са приключени.
В мотивите се уточнява и че твърдението на прокуратурата, че Георгиев е трябвало да отстрани фирмите на братята си, е „лишено от законодателна опора“. Неподкрепено с доказателства било и твърдението, че роднините на Георгиев са се облагодетелствали от поръчките, като неправомерно са получили близо 39 млн. лв. По делото не било установено нарушение нито при цената по договорите, нито вмешателство на Георгиев.
Любопитен прочит правят магистратите за спряното финансиране на ИСПА и ФАР, за което не намират връзка с действията на пътния шеф. Причината - спрените програми не засягали обществените поръчки, за които Георгиев е подсъдим, а парите секнали заради публикации в медиите, които „към момента на публикуването им не са проверявани и не са в пряка и непосредствена връзка с противоправни деяния на подсъдимия“.
„Съдът не може да гради доказателствените си изводи въз основа на публикации в медиите най-малкото заради процесуална недопустимост на подобен вид доказателствени източници, но и поради недоказаност на информацията, която същите съдържат и представят“, пишат съдиите. И подчертават, че обществените поръчки са финансирани от държавния бюджет, а не от европейски фондове.
Предстои последната дума на Върховния касационен съд, пред който прокуратурата е протестирала оправдателната присъда.
Междувременно Георгиев излезе чист и от второто дело срещу него. През октомври м.г. беше оправдан за длъжностно присвояване на близо 100 000 лв. от сключването на 5 договора за социологически проучвания на обществените нагласи за ремонти на пътищата. Според прокуратурата те са били излишни. Според съда не са.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш