Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Добри и лоши новини за работните места

Вече устойчиво заетите в страната във възрастовата група на 15 и повече навършени години са над 3 млн. души. Това показват данните на Националния статистически институт за 2015 г., които бяха публикувани преди броени дни. Добрата новина е, че вече имаме пълни две години, или това са 8 поредни тримесечия, през които броят на заетите расте – за последното тримесечие на 2015 г. те нарастват със 72 хил. души спрямо година по-рано, което го прави най-силното тримесечие от началото на кризата. Безработицата също следва тази тенденция и намалява 8 поредни тримесечия, като за последното на предходната година броят на безработните е 261 хил. души при над 400 хил. души преди две години. На пръв поглед новините са изключително добри, но има много подводни камъни, които трябва да е вземат под внимание.

Последните две години са наистина добри за пазара на труда, но структурните слабости остават, което – грубо казано – означава, че ограниченията пред продължителното покачване на заетостта остават в сила, както и че отделни групи от обществото почти не са обхванати от положителните тенденции. Остава отворен и въпросът до каква степен икономическият растеж в края на миналата година беше напомпан от публичния сектор, и по-специално от ударното усвояване на европейски средства, което може и да създаде временно усещане за подем, но в крайна сметка да не носи устойчива промяна в броя на работните места.

Образователната структура на работната сила също говори за проблеми. Ако се погледнат по-внимателно данните, се вижда, че новите работни места през 2015 г. са били единствено и само за хора със средно и висше образование, а през последното тримесечие – и за такива със средно професионално образование. В същото време броят на заетите сред хората с начално образование, както и сред тези с основно и по-ниско, продължава да пада устойчиво през всички тримесечия на 2015 г. на годишна база. Коефициентите на заетост за тези две групи също падат през по-голямата част от годината. С други думи, за по-ниско образованите работници пазарът на труда остава в криза – работа за тях няма. Тук роля има и т. нар. политика по доходите, която административно покачва разходите за труд и ограничава възможностите пред нискоквалифицираните.

Регионалните данни също говорят за някои положителни развития, но и за познати проблеми. За разлика например от предходните години създаването на работни места в северната и южната част на страната през последната година е много по-равномерно. До известна степен това може да бъде обяснено с по-силните за големи части от Южна България 2013 и 2014 г. С други думи, докато възстановяването на пазара на труда в някои от южните области вече е приключило или е на път да приключи, то това в части от Северна България тепърва предстои.

Броят на заетите през 2015 г. в столицата вече е по-висок от този през 2008 г. За достигане на нивата на заетост отпреди кризата обаче ще е нужно още време, тъй като населението на областта за периода се е увеличило с около 80 хил. души. Сравнително положителни са и последните данни за област Стара Загора, която постепенно се отърсва от тежките 2013 и 2014 г., както и за област Пловдив, що се касае до последното тримесечие на годината, когато местният пазар на труда успява да навакса загубените в първата половина на годината работни места.

Наред с регионалните различия основните заплахи пред по-нататъшното възстановяване на пазара на труда са бавният ръст на икономическата активност, липсата на подобрение на заетостта при лицата на възраст до 29 години и упорито високият брой на обезкуражените. От една страна, поради сериозния недостиг на работна ръка, който българските фирми изпитват, тоест несъответствията между търсене и предлагане на пазара на труда, можем да очакваме по-бавно възстановяване на работни места през 2016 г. От друга – ако темпът на увеличаване на заетите се запази, още през 2016 г. можем да говорим не за възстановяване, а за експанзия на пазара на труда, т.е. за надминаване на нивата на заетост отпреди кризата.

Съживяване във В. Търново и Варна

Велико Търново и Варна са областите с най-добро представяне на пазара на труда в Северна България през последните 2 години. Двете области регистрират съответно 9 и 12 поредни тримесечия на ръст на броя на заетите. Заетостта в област Враца обаче продължава да бележи негативни рекорди – през последното тримесечие на 2015 г. заетите са 54 500 души в сравнение с 60 600 година по-рано. Пазарът на труда в областите Монтана и Силистра също остава потиснат.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете