Дневен хороскоп на Алена за сряда, 16.10.2019

На 16 октомври 2019 да почерпят

Кървавите сълзи на Арлекин „Жокер“ е чудовищен и талантлив филмов калейдоскоп, в който въобще няма морал

7 души загинаха, след като хеликоптер се разби в Афганистан

Тръмп поиска край на офанзивата в Сирия (обзор) Вашингтон обяви наказателни тарифи за Анкара

Красимир Балъков: Поднасям своите извинения на английските футболисти

Шефът на съдиите и още четирима от БФС задържани за разпит

Сделки за милиарди сключиха Москва и Рияд Най-важното споразумение - за стабилизиране на цените на петрола

Пациент сам си избра сърдечната клапа Екип на проф. Иво Петров направи първата имплантация на MyVal

Убиецът Полфрийман излeзe от изолатора в Бусманци (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 16 октомври 2019

Защо чакахме досега?

Джок Полфрийман напусна центъра в Бусманци

20 млн. евро са нужни за повече чартъри

Петима пияни шофьори хванаха за една нощ в Сливен

Най-добрият обикновен българин

Или защо народът страда повече за Туньо, отколкото за първия ни демократичен президент Желю Желев

Дали един човек след кончината си ще превърне в митология личи по заглавията в жълтата преса през следващата седмица. Видите ли, че започнат да се появяват заглавия, в които е забъркана някаква мистерия, значи легендата вече клокочи. Дни след като шокиращата новина, че от този свят си е отишъл страшилището на всички нападатели Трифон Иванов-Туньо, темата продължава да бъде актуална, а интересът към делото и живота на защитника расте и набира сила. Вече научихме, че „Трифон е убит от лекарска грешка“, че „стентът от първата операция бил дефектен“ и какво ли още не. Послание, който всеки би приел в съзнанието и сърцето си, защото за обикновения човек не може да се говорят никакви лоши неща: „Той бе толкова добър човек, че няма как да умре, ако не го убият.“ И, разбира се, понеже лекарите са „алчни“, „безобразни“, е нормално да убият този добър човек. И хората вярват, защото си тръгна един от тях – обикновен човек от народа. Дори да бяха написали, че Ванга още през 1972-ра е предрекла, че „България ке падне отново под турско, кога сърце убие морно страшилище“, пак ще вярват. И скоро сигурно ще намесят Ванга и Туньо в едно заглавие. Вервайте ми, както казваше Симеон Сакскобургготски.

А, да, царят също беше обичан, когато беше паднал, когато беше в изгнание и нямаше имоти. Когато се възкачи нависоко, го намразиха, при това завинаги. Но ако му вземат всички имоти и го видим на село, с наднормено тегло, със стентове в сърцето, отново ще си го заобичаме, защото ще си кажем – ето го нашия низврегнат селски цар. Той е наш.

Когато почина първият демократично избран български президент, с огромни заслуги към демокрацията, гражданския мир и пътя ни към ЕС и НАТО, новината имаше много кратък живот. Имаше злоба. Имаше и злобни оценки, коментари. „Приживе президентът Желев имаше противоречив имидж. Едни го възхваляваха, други обвиняваха в предателство.“ И край. Вече присъства единствено в краткото издание на историята. Няма да му честваме годишнини, няма да отбелязваме кончината му, няма да има заглавие, че „Ванга казала на Желев, че България ке падне отново под турско, кога сърце убие морно страшилище“.

Защо? Защо българинът обича герои като Туньо, а не като Желю?

Трифон Иванов се върна от световната сцена в родния си край. Обичаха го навсякъде, макар никога да не е бил някаква звезда като Камата, Любо Пенев или Бербатов. Реши, че може да прави бизнес и му потръгна с бензиностанции, ресторантче. Изглежда не му беше писано да стане богат. Нещо стана, нещо го замъкнаха и накрая се превърна в средностатистически българин – с празни джобове и пълно сърце. И си отиде като обикновен българин – с наднормено тегло, с цигара в устата, от маса на маса. В известен смисъл обаче това е щастлив край. Както се казва, Туньо си тръгна толкова безобиден за света, че телевизиите три дни не смееха да изтеглят екипите си – да не би да ги заподозрат в пренебрежение към кончината на най-добрия обикновен българин.

Започна и война за моралното наследство на Туньо, което е друго доказателство за раждането на една легенда. Дъщерята на Христо Стоичков се скара на „журналята“, че сега говорят за него, а само допреди дни никой не се сещал за него. Къде бяхте досега, попита тя. „Журналята“, особено сините от тях, се почувстваха засегнати, захапаха барцелонската мома. Нито Туньо се е крил от журналисти, нито пък те са спирали да го търсят, но обикновеният живот на един обикновен човек не е нещо, което впечатлява читатели и зрители. Виж, изненадващият му край – да.

Никой българин не е получавал толкова почести, тридневни страдания и сълзи. Не помня откога не се е случвало това. Може би единствено смъртта на Тодор Живков мина с повече жал и, разбира се – на Ванга. Общото между тримата, макар и с различни съдби, е, че в края на дните си бяха страдалци – без власт, без пари, смачкани. Всеки, който е успял по някакъв начин и се държи на върха, няма да получи същата тази любов. Хората в България, изглежда, искат пряко доказателство, че и героите, и сивите хора са от едно и също тесто.

Слави Трифонов веднъж каза, че ако Тайгър Уудс е българин, веднага ще се намерят 10 души, които ще заявят: „Абе, кой е тоя, бе, нали съм опраскал сестра му.“ Да, и Слави Трифонов няма да получи такава любов (да си е жив и здрав) просто защото не иска да слезе от върха. Пък и Ванга май нищо не е казала за него.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.