„Много години изкарах зад решетките и фактически професионалната ми кариера е изцяло затворническа. Уж на шега, уж за малко изкарах 36 години плътни вътре“, разказа пред bTV ген.-майор Петър Василев, които беше дългогодишен шеф на затворите. Видеото е заснето дни преди той да почине, но се излъчи днес.

По време на военната му служба, самият той е бил затворник. Ген.-майор Василев през целият си живот е бил убеден, че всеки заслужава втори шанс.

„Давах дежурство на КПП-то – на поста, който контролира влизането и излизането на граждани. В края на работния ден при мен дойде една възпитана дама и човешки ме попита има ли възможност да влезе при един от ръководителите на поделението. Изхождайте от хуманната си нагласа, казах: „Да, няма никакви проблеми“. Оказа се обаче, че това е някаква известна дама, която досадила на този началник с искането си да постъпи на работа. И той ме прати в ареста“, разказва той.

„Арестните помещения са отвратителни със счупени прозорци, с един нар, който се заключва сутринта в 5 ч. и се отключва вечер в 10. През цялото време трябва да се разхождаш прав в едно помещение от два квадрата, което от горе на всичкото е със счупен прозорец и вятърът духа“, споделя ген.-майор Василев. Той е човекът, който застана зад отпадането на смъртното наказание.

Любовта към професията и работното му място била повод и за странни и смешни истории.

„Има много хора, които свикват със затвора и които си намират основание да се връщат. И аз съм един от тях – след 30 години затвор все гледам веднъж седмично да мина, макар затворът да не ми е път за никъде“, признава Василев.

Разказва, че със съпругата си дълго време били „като на строг режим – правехме си по едно свиждане на няколко месеца, защото аз пътувах постоянно на командировка или пък ако не съм командировка, телефонът звънеше по най-необичайно време и трябваше да ставам посред нощите и през деня, и по празници. Затворът е наказание и за близките включително“.

Много съдби са минали през мен, много хора са разказвали и най-интимните си чувства и помисли, стремления и опасения, продължава Василев.

Разказва как лекарите спасили затворник самоубиец, който като отворил очи и видял директора и надзирателите, възкликнал: „И тука ли сте вие!?“, явно мислейки си, че е умрял.

Самият Василев пък трябвало цял месец да прибира дъщеря си от училище, защото всички мислели, че е като е „в затвора“, означава, че е затворник.

Въпреки всичко той говори с любов за работата си, защото „това ми е животът. Все едно да се обърна и да плюя на живота си“, казва ген.-майор Петър Василев.