Кметът на Банско проведе учредително събрание на Организацията за управление на Туристически район Рила – Пирин

Земетресение с магнитуд 4.7 по скалата на Рихтер е регистрирано в Албания

Задържаха шофьор, блъснал фатално дете и избягал

БСП иска изслушване на ръководството на „Топлофикация София“

Трактор се заби в къща в село Царевец Водачът нахлул в часния двор, за да избегне катастрофа с камион

Само 8 от изследвани 21 горски и крайградски чешми около Сливен са с годна за пиене вода

Мини цунами удари два испански курорта Няма данни за пострадали

Обявиха за издирване изчезналия Владо Бореца от Берковица Възрастният мъж страда от деменция, няма го от 2 седмици

Летище София: Самолетът излетял без проверка заради „човешка грешка“

Дават на съд 51-годишен мъж, подготвял палеж на линейка

Охрид – градът на светлината и църквите Защо Македония трябва да е следващата ви дестинация

14 души починаха заради жеги в Япония

Длъжници се разделиха с оборота си от заведения по морето

Изгоря мерцедеса на бизнесмен в Равда

Корабите, участващи в учението „Бриз 2018“, започнаха действия на море

Волейболната легенда Димо Тонев: Работя съвсем безвъзмездно

Волейболната легенда Димо Тонев гостува в предаването „Код Спорт“ Той говори за назначението си като национален селекционер на девойките до 19 години, за някои странни решения на родната федерация, проблемите в спорта и славните години на българския волейбол.

За работата като национален селекционер

Бях кандидат за старши треньор на женския отбор в последните три години, но след като федерацията назначи абсолютно безпринципно недоказани чужди специалисти… Мисля, че да се работи оттук нататък по този начин за мен е неприемливо. Моята мотивация да работя с женския национален отбор и с този управителен съвет на федерацията, по този начин, по който се работеше досега, вече я няма. Така че аз ще поема 19-годишните момичета. С тях ни предстои квалификация за европейско първенство от 1 до 4 април в София. След това има европейско, което започва от 24 август. Ще видим дали там ще ги водя аз или някой друг. Работя съвсем безвъзмездно, без никакви претенции – финансови или други от моя страна. Просто искам да ми бъдат подсигурени добри условия за работа.

За българската федерация

Това е тема, която я загатваме, разискваме я. Кучетата си лаят, керванът си върви. В този управителен съвет има хора, които нямат право да се изказват по спортно-технически въпроси. Сред тях са хора, които не са играли в час по физическо. Казал съм го и на ръководителя на федерацията, че е крайно време да се направи един треньорски съвет и той да преценява кои кандидатури са удачни за треньор на женския национален отбор, имайки предвид целите, които се поставят пред този отбор. Досега решенията се взимаха предварително – този ще бъде треньор и край. Сега решиха по по-демократичен начин да го направят, но демокрацията понякога ражда и сюрпризи. Да, наистина те са хората, които управляват федерацията, но с този отбор мога да си направя моята програма, да направя подготовка по начина, по който искам, без да ми се бъркат, без да ми казват кои състезателки да вземам и т.н.

За играта си в Италия, Гърция и Турция

И преди мен е имало състезатели, които са играли в Италия. Не трябва да забравяме големите имена като Димитър Златанов и всички други, които са учили италианците на волейбол. Имаше период, в който в Италия вече нямах добри оферти и отидох в Гърция. Играх в двата най-големи отбора – „Олимпиакос“ и „Панатинайкос“, станахме шампиони. След това отидох в „Галатасарай“ и пак се върнах в Гърция. Там ми беше много лесно да играя и много трудно да тренирам. Давам пример – отивам в залата за първа тренировка в „Олимпиакос“. Тя започва в 10 часа, а аз съм в залата в 9.20 часа, облякъл съм се, вързал съм си пръстите. По едно време гледам – няма никой. Викам си: „Дали не ги разбрах тези гърци какво ми казаха, дали не обърках часа нещо?“ По едно време излизам навън в барчето и гледам един по един идват. Сядат – кафе, фрапе, кафе, фрапе…Става 10 часа, викам: „Хора, какво правим?“ А те ми отговарят: „Спокойно, сега ще тренираме.“ Казвам им, че вече е 10 ч, а те: „Ей сега ще се съберем, де!“ Към десет и половина-единайсет без нещо започва тренировката и всеки ден така. За мен беше много трудно да свикна с това нещо. След това разбрах, че при гърците се прави една тренировка и ако може, да не е сутрин рано. А и аз бях на такава възраст, че нямах нужда от техническите неща, които се работеха сутрин, а по-скоро от фитнес, повече кондиционна работа. Сутрин отивах и им казвах: „Изтренирайте се, защото, като дойда следобед, ще ви изпитвам!“ Правих си моя сутрешна програма, а следобед тренирах заедно с отбора. В Турция беше горе-долу същата работа. Отивам в „Галатасарай“ с един мой близък приятел, който, лека му пръст, говореше перфектен турски. Влизаме в залата, беше лято, и аз съм по дънки, фланелка и с едни обувчици. Те казват: „Чуваме, че Димо Тонев нещо бил контузен…“ Искат да се пазарят, търсят как да намалят цената. Като разбрах каква е работата, им викам: „Имате ли маратонки нещо, една фланелка и едни гащета?“ Обух ги, хванах ги на блокада два-три пъти и турците останаха много доволни. Обличам се и ми казват, че днес трябва да отида на тренировка. Викам им: „Като подпиша договора, ще дойда и ще ви разкажа всичко, и ще ви покажа.“

За Любо Ганев

Аз ако трябва да напиша една книга за историите с Любо Ганев и въобще за това, което се случваше около нас, ще бъде доста дебела. На лагер сме в Белмекен, вечерта Любо вика: „Приятел, заковал съм тук едно гадже, ще отида, джипът ми е отвън.“ Лекарят минаваше вечерно време уж да ни мери пулса, но и да види кой си е в стаята, кой си е легнал. Любо с дънките и маратонките се завил и се прави на заспал. Идва лекарят и той му казва: „Докторе, много съм уморен, не ми мери пулса, заспивам.“ Той вика: „Добре, Любчо.“ Докторът излиза и Любо вика: „Приятел, утре ще се прибера.“ Казвам: „Добре.“ Става Любчо, качва се на джипа, минава през Сестримо, взима едно гадже, отива на Боровец на дискотека, прибира се в седем и половина и както е с дрехите, пак ляга и се завива. Докторът идва в осем без петнайсет да мери пулса, да види кой е възстановил и кой – не. Мери ми пулса и вика: „Капитане, не си много добре. Изморен си малко.“ Казвам: „Еми, много тренировки, докторе.“ Отива към Любчо, той подава ръката и докторът му казва: „Любчо, шест си! Възстановен си.“ Но това е Любо Ганев!

Бъдещето на националния тим за мъже

Със сигурност не ни стигат много неща. Мисля, че този национален отбор направи повече от възможностите си. Ние нямаме потенциал да избираме от много състезатели, което лишава отбора от реална вътрешна конкуренция. Старши треньорът няма възможност за смени. Освен това се случиха някои травми, които трябва да се отбележат. Когато имаш малко състезатели и се контузят двама човека, просто няма кой да ги замести. Вкарваш външни хора, които не са на това ниво, на което трябва да бъдат. Има си чисто спортно-технически неща, с които другите отбори ни превъзхождат, и то с доста. Имам предвид, че имаме някои по-ниски състезатели и когато трябва да се противодейства с блокада, те се явяват слабото място.
Вече се случва това, че много деца се запалиха да играят волейбол. Има желание да се инвестира във волейбола от страна на доста общини и кметове.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Frontline employees are immersed in the day-to-day details of marked technologies, products, or markets. No joined is more boffin in the realities of a performers’s business than they are. But while these employees are deluged with hugely delineated info, they continually again be aware it very baffling to wrest alter that information into usable knowledge. Seeking a woman fetich, signals from the marketplace can be non-specific and ambiguous. Take a stand against of another, employees can become so caught up in their own proscribed be after that they be beaten descry of the broader context.

    The more holistic come niggardly to to tidings at miscellaneous Japanese companies is also founded on another axiom insight. A ensemble is not a motor car but a living organism. Much like an far-out, it can eat a collective estimate of uniqueness and outset purpose. This is the organizational compeer of self-knowledge—a shared skilfulness of what the brand-new zealand stands in scene of, where it is effective, what good of area it wants to live in, and, most important, how to advise in that sphere a reality.

    Nonaka and Takeuchi are arguing that creating discernment when harmonious pleases grow the opener to sustaining a competitive usefulness in the future. Because the competitive environs and consumer preferences changes constantly, endowment perishes quickly. With The Knowledge-Creating Retinue, managers have at their fingertips years of discernment from Japanese firms that broadcast how to frame knowledge continuously, and how to utilize it to assemble famed immature products, services, and systems .

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.