Волейболната легенда Димо Тонев: Работя съвсем безвъзмездно

Волейболната легенда Димо Тонев гостува в предаването "Код Спорт" Той говори за назначението си като национален селекционер на девойките до 19 години, за някои странни решения на родната федерация, проблемите в спорта и славните години на българския волейбол.

За работата като национален селекционер

Бях кандидат за старши треньор на женския отбор в последните три години, но след като федерацията назначи абсолютно безпринципно недоказани чужди специалисти... Мисля, че да се работи оттук нататък по този начин за мен е неприемливо. Моята мотивация да работя с женския национален отбор и с този управителен съвет на федерацията, по този начин, по който се работеше досега, вече я няма. Така че аз ще поема 19-годишните момичета. С тях ни предстои квалификация за европейско първенство от 1 до 4 април в София. След това има европейско, което започва от 24 август. Ще видим дали там ще ги водя аз или някой друг. Работя съвсем безвъзмездно, без никакви претенции - финансови или други от моя страна. Просто искам да ми бъдат подсигурени добри условия за работа.

За българската федерация

Това е тема, която я загатваме, разискваме я. Кучетата си лаят, керванът си върви. В този управителен съвет има хора, които нямат право да се изказват по спортно-технически въпроси. Сред тях са хора, които не са играли в час по физическо. Казал съм го и на ръководителя на федерацията, че е крайно време да се направи един треньорски съвет и той да преценява кои кандидатури са удачни за треньор на женския национален отбор, имайки предвид целите, които се поставят пред този отбор. Досега решенията се взимаха предварително - този ще бъде треньор и край. Сега решиха по по-демократичен начин да го направят, но демокрацията понякога ражда и сюрпризи. Да, наистина те са хората, които управляват федерацията, но с този отбор мога да си направя моята програма, да направя подготовка по начина, по който искам, без да ми се бъркат, без да ми казват кои състезателки да вземам и т.н.

За играта си в Италия, Гърция и Турция

И преди мен е имало състезатели, които са играли в Италия. Не трябва да забравяме големите имена като Димитър Златанов и всички други, които са учили италианците на волейбол. Имаше период, в който в Италия вече нямах добри оферти и отидох в Гърция. Играх в двата най-големи отбора - "Олимпиакос" и "Панатинайкос", станахме шампиони. След това отидох в "Галатасарай" и пак се върнах в Гърция. Там ми беше много лесно да играя и много трудно да тренирам. Давам пример - отивам в залата за първа тренировка в "Олимпиакос". Тя започва в 10 часа, а аз съм в залата в 9.20 часа, облякъл съм се, вързал съм си пръстите. По едно време гледам - няма никой. Викам си: "Дали не ги разбрах тези гърци какво ми казаха, дали не обърках часа нещо?" По едно време излизам навън в барчето и гледам един по един идват. Сядат - кафе, фрапе, кафе, фрапе...Става 10 часа, викам: "Хора, какво правим?" А те ми отговарят: "Спокойно, сега ще тренираме." Казвам им, че вече е 10 ч, а те: "Ей сега ще се съберем, де!" Към десет и половина-единайсет без нещо започва тренировката и всеки ден така. За мен беше много трудно да свикна с това нещо. След това разбрах, че при гърците се прави една тренировка и ако може, да не е сутрин рано. А и аз бях на такава възраст, че нямах нужда от техническите неща, които се работеха сутрин, а по-скоро от фитнес, повече кондиционна работа. Сутрин отивах и им казвах: "Изтренирайте се, защото, като дойда следобед, ще ви изпитвам!" Правих си моя сутрешна програма, а следобед тренирах заедно с отбора. В Турция беше горе-долу същата работа. Отивам в "Галатасарай" с един мой близък приятел, който, лека му пръст, говореше перфектен турски. Влизаме в залата, беше лято, и аз съм по дънки, фланелка и с едни обувчици. Те казват: "Чуваме, че Димо Тонев нещо бил контузен..." Искат да се пазарят, търсят как да намалят цената. Като разбрах каква е работата, им викам: "Имате ли маратонки нещо, една фланелка и едни гащета?" Обух ги, хванах ги на блокада два-три пъти и турците останаха много доволни. Обличам се и ми казват, че днес трябва да отида на тренировка. Викам им: "Като подпиша договора, ще дойда и ще ви разкажа всичко, и ще ви покажа."

За Любо Ганев

Аз ако трябва да напиша една книга за историите с Любо Ганев и въобще за това, което се случваше около нас, ще бъде доста дебела. На лагер сме в Белмекен, вечерта Любо вика: "Приятел, заковал съм тук едно гадже, ще отида, джипът ми е отвън." Лекарят минаваше вечерно време уж да ни мери пулса, но и да види кой си е в стаята, кой си е легнал. Любо с дънките и маратонките се завил и се прави на заспал. Идва лекарят и той му казва: "Докторе, много съм уморен, не ми мери пулса, заспивам." Той вика: "Добре, Любчо." Докторът излиза и Любо вика: "Приятел, утре ще се прибера." Казвам: "Добре." Става Любчо, качва се на джипа, минава през Сестримо, взима едно гадже, отива на Боровец на дискотека, прибира се в седем и половина и както е с дрехите, пак ляга и се завива. Докторът идва в осем без петнайсет да мери пулса, да види кой е възстановил и кой - не. Мери ми пулса и вика: "Капитане, не си много добре. Изморен си малко." Казвам: "Еми, много тренировки, докторе." Отива към Любчо, той подава ръката и докторът му казва: "Любчо, шест си! Възстановен си." Но това е Любо Ганев!

Бъдещето на националния тим за мъже

Със сигурност не ни стигат много неща. Мисля, че този национален отбор направи повече от възможностите си. Ние нямаме потенциал да избираме от много състезатели, което лишава отбора от реална вътрешна конкуренция. Старши треньорът няма възможност за смени. Освен това се случиха някои травми, които трябва да се отбележат. Когато имаш малко състезатели и се контузят двама човека, просто няма кой да ги замести. Вкарваш външни хора, които не са на това ниво, на което трябва да бъдат. Има си чисто спортно-технически неща, с които другите отбори ни превъзхождат, и то с доста. Имам предвид, че имаме някои по-ниски състезатели и когато трябва да се противодейства с блокада, те се явяват слабото място.
Вече се случва това, че много деца се запалиха да играят волейбол. Има желание да се инвестира във волейбола от страна на доста общини и кметове.

Коментари

Задължително поле