Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Aварирал ТИР край Драгоман запуши пътя за Калотина

Трябва ли всеки да получава гарантирано 800 евро на месец

Два интересни социални експеримента в последно време разбуниха духовете в Европа и САЩ. И двата трябва да проверят има ли смисъл в идеята за въвеждането на безусловен базов доход – т. е. минимална сума, изплащана от държавата месечно на всеки гражданин, на мястото на повечето от досегашните социални помощи, които сега се раздават съобразно строго определени критерии. Става дума за прилични суми от порядъка на 800-1000 евро, колкото се обсъждат в някои държави от ЕС.

Макар идеята за базовия доход да има вековна история, досега тя е прилагана само експериментално и с изследователски цели. Интересен е фактът, че един от най-големите и най-известните привърженици на замисъла е либертарианецът Милтън Фридман. През 1986 г. бе създадена дори Европейска мрежа за базов доход, която промотира темата, и през 2004 г. се разпростря върху целия свят. В последните години екзотичната на пръв поглед социална идея отново е в разцвет и събира все повече привърженици на практика навсякъде по света – основно в Европа, дори в САЩ, но също така в Латинска Америка и Азия.

През миналата година финландското правителство обяви, че ще направи мащабен експеримент, който ще провери как би проработила мярката, ако бъде приложена. За целта вече са заделени 20 млн. евро. Преди старта на експеримента скандинавската страна ще се направи изследване, за да се създаде моделът на базов доход, който ще бъде тестван. Изследването е възложено на финландската агенция за социално подпомагане КЕЛА и няколко университета и изследователски института. Експериментът ще оцени ефектите от раздаването на базов доход на членовете на различни групи от населението и ще изчисли цялостната му цена. Детайлите по решението на правителството се очакват през втората половина на тази година, а самият експеримент по план трябва да стартира през 2017 г.

Обсъждат се различни варианти. Първият е за пълен базов доход, при който сумата, плащана на участниците, ще бъде достатъчно висока, за да замени почти всички социални плащания. Някои медии споменаха числото 800 евро, но то не бе потвърдено. Вторият вариант е за частичен базов доход, който ще замени основните помощи, но ще остави незасегнати всички съществуващи осигурителни плащания. В този случай сумата не би трябвало да е под 550 евро на месец, което е нивото на базовите помощи в момента. Третата опция е негативен подоходен данък, при който трансферите се правят чрез данъчната система. Според проучване на КЕЛА 70% от финландците подкрепят идеята за универсален базов доход, като повечето от тях смятат, че той трябва да е около 1000 евро на месец.

Друг подобен тест ще извърши влиятелен инкубатор за стартиращ бизнес от Сан Франциско. Инициаторите смятат да раздават определен базов доход на група от хора в САЩ в продължение на 5 години. Част от участниците ще бъдат селектирани на случаен принцип, а друга част ще са талантливи хора от беден произход. Идеята набира популярност в Силиконовата долина, защото технократите смятат за по-ефективно да се раздават на хората определени суми кеш, вместо средствата да се преразпределят от правителствените агенции.

В последно време все повече влиятелни политици проявяват интерес към темата. Преди броени дни например канадският министър на семействата, децата и социалното развитие заяви, че е удовлетворен, че хората се интересуват от идеята. Преди няколко месеца общината в Кингстън в Канада беше първата, която официално одобри инициативата за национална дискусия за въвеждането на базов доход за всички граждани на северноамериканската държава. В края на януари пък френският министър на икономиката Емануел Макрон каза, че вярва в принципите, които стоят зад базовия доход, и смята, че темата заслужава да бъде изследвана задълбочено. Ново изследване на общественото мнение в Швейцария пък показа, че само 2% от швейцарците биха спрели да работят, ако получават такова плащане. Повечето от тях по-скоро биха ползвали ресурса, за да си осигурят допълнително образование. Близо 2/3 от младежите в Швейцария пък са убедени, че базовият доход ще стане реалност в страната им в бъдеще.

Привържениците на базовия доход твърдят, че трябва да се разделим с убеждението, че препитанието ни трябва да идва непременно от доходи от труд. И без това в момента хората получават редица социални плащания, които доказват, че взаимовръзката между доход и труд не е неразривна. Основният аргумент в полза на гарантирания доход е, че с негова помощ безработицата ще спре да бъде проблем за обществото, защото човек ще получава средства за живот, без да работи. В резултат от евентуалното въвеждане на гарантирания доход ще се премахнат различните социални програми за насърчаване на заетостта, които наливат милиони у бизнеса за субсидиране на работни места. Ще бъдат спестени и значителни разходи, които сега отиват за администриране на програмите. Голямо преимущество от въвеждането на мярката според привържениците й би било това, че хората, които предпочетат да живеят само със средствата от гарантирания доход, ще могат да се отдадат изцяло на дейности, които ги влекат като личности или пък смятат за обществено полезни.

Всъщност ефектите от базовия доход в голяма степен зависят от неговия размер. Ако е прекалено висок, той значително би намалил мотивацията за работа сред нискоквалифицираните работници. Ако пък е прекалено нисък, той не би бил достатъчен, за да се живее без платена работа.

Най-силният аргумент срещу базовия доход е, че той е силно неефективен начин за разходване на публични средства. Пари, събирани от данъкоплатците, се превеждат на граждани, които реално нямат нужда от тях – например на хората с високи доходи. Освен това базовият доход не решава проблема с неравенството, а само го измества. В ЕС, където все още не е постигнато достатъчно сближаване на нивото на доходи, подобна мярка би създала огромен стимул за миграция към по-богатите страни с по-високо ниво на гарантирания доход – например 800 или 1000 евро.

Въвеждането на подобна мярка според някои означава премахване на социалната държава, на държавата като регулатор на социалните отношения, на солидарността като социален модел. Затова вместо универсален базов доход като решение на проблема с безработицата и съответно – с бедността, някои изследователи предлагат да се въведе публична гаранция за работно място. Държавата трябва да стане „работодател от последна инстанция“, което означава, че трябва да предлага на всеки желаещ заетост срещу приличен доход, в случай че частният сектор не може да предложи такъв. Това би бил много по-ефективен механизъм за използване на публичните ресурси. Така няма да се раздават средства даром, ще се развиват работните навици на населението и общността ще получава определена публична услуга срещу отделените средства. Подобна мярка би била много по-приложима в ЕС, където вече действа нещо подобно – т. нар. младежка гаранция. Най-важното обаче е, че подобна мярка би могла да бъде използвана като много сериозен инструмент на държавата за политика на пазара на труда. Например по този начин ще се създава заетост в подценени в момента сфери като например социални услуги за възрастните хора. Мярката вероятно ще има и известен регулиращ ефект върху заплащането на труда.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.