Бащата на прегазения 6-годишен Петьо: Не вярвам в правосъдието, но има Господ

Общинска с ново ръководство Ангел Геков става изпълнителен директор

МВФ: Намалете лошите кредити

Десет души са загинали след рухване на жилищна сграда в Кайро

Руски депутат: Русия е изпитала 200 нови типове оръжия в Сирия

Лайпциг може да забрани дизеловите автомобили

Вучич и Лавров се обединиха около църковната и военна независимост на Сърбия

Холандските депутати гласуваха за признаване на арменския геноцид

Кръвта на подрастващите подмладява мозъка

Полицията в Русе проверява сигнал за общински съветник от ГЕРБ, участвал в побой

Чешката полиция издирва българин, обрал дете

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в петък, 23 февруари 2018

Сорос плаща за ромите да останат в гетата Фондации настояват за узаконяване на къщите в махалите

Оставиха Легионера за 72 часа зад решетките

Египетски полицаи спасиха дете, падащо от третия етаж

Гроздан Караджов в огледалния свят

Историята на една семейна фирма в игра за 1.5 милиона евро

„От обществените поръчки се изпомпват държавни средства, които финансират мафиотските метастази” – това заявява на 17 февруари т.г. Гроздан Караджов от Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Въпросният депутат е сред най-ревностните радетели за нова прокуратура по румънски модел. Жестоката ирония на думите му се корени в това, че фирмата на съпругата му печели обществена поръчка с неистински документи. Не че някой очаква реформаторите да държат на принципите си, но дори и наглостта следва да има някакви разумни граници.

Впрочем, интересен е въпросът как се вижда в огледалото Гроздан Караджов? И какво е сторило семейството му с тези 1,5 млн. лева, спечелени от обществена поръчка на прокуратурата с помощта на нередовни документи? Може би Караджов е използвал част от тези средства, за да громи прокуратурата? Или ги е изхарчил в собствен кръг?

Ето и историята, която е пример за новия морал на реформаторите: На 26.06.2014 г. е открита обществена поръчка на прокуратурата на Република България с предмет на дейност: „Извършване на писмени преводи на официални документи от български на чужд език и от чужд на български език” (пълното наименование може да бъде открито в официалните сайтове на институциите).

Предвид прогнозната стойност от 1,5 млн. лв. е приложена най-тежката процедура и обявлението е публикувано в „Официален вестник” на Европейския съюз. Работата по разглеждане на документите продължава до 19.01.2015 г., има обжалвания, оставени без уважение от Върховния административен съд и Комисията за защита на конкуренцията, и така на 25.06.2015 г. прокуратурата на Република България сключва договор с класирания на първо място участник – „Интерланг” ЕООД.

Фирмата е на съпругата на Гроздан Караджов. Тъкмо по това време се провеждат интензивни протести пред Съдебната палата, чийто идеен вдъхновител е Реформаторският блок. В парламента се нагнетява напрежение срещу всесилната и непрозрачна прокуратура.

Докато държавното обвинение обяснява всеки свой ход, семейството на Гроздан Караджов се готви да превземе крепостта отвътре. За несведущите – преводаческата фирма, която обслужва прокуратурата, се запознава с документи с искания за правна помощ (достатъчно е да се припомнят делата срещу Цветан Василев, Христо Бисеров, Брендо), има достъп до молби от други държави за настаняване на защитени свидетели, обслужва и международната кореспонденция на Националната следствена служба.

Тоест в ръцете на Гроздан Караджов се съсредоточава значителна част от същинската дейност на прокуратурата. В този период гравитиращите към Реформаторския блок медии се оказват изненадващо информирани кога са изпращани искания към швейцарските власти за Христо Бисеров например.

Фирмата, загубила обществената поръчка, провежда своеобразно разследване и информира главния прокурор, че „Интерланг” е фалшифицирала подписи на преводачи и е предоставила граждански договори с невярно съдържание.

Прокуратурата започва проверка и Гроздан Караджов изтегля съпругата си като управител на „Интерланг” на 27.02.2015 г. (момента, в който започват обжалванията на обществената поръчка). Г-жа Караджова е заменена от чешкия гражданин Любош Скупник като собственик, а за управител е назначена Ани Александрова. По този начин, ако се установи, че г-жа Караджова е предоставила фалшифицирани документи, дружеството ще бъде с отнет допуск до класифицирана информация, но репутацията на семейството на Караджов ще бъде частично спасена.

Накратко, това е историята, която е симптоматична за действията на реформаторите. Български ОЛАФ, антикорупционен служител във всяко ведомство, прокуратура по румънски модел – всички тези помпозни фрази се разбиват в действията, когато на реформаторите им замирише на пари. Подозренията, че моралът за тях се изчерпва с фразата „корупцията е всяка сделка, в която не участваме ние”, са твърде състоятелни. Опитите да бъдат изнудвани институции, така че да приемат кадрите и морала на реформаторите, катастрофираха.

Нещастният ПР, че реформаторите са единствената алтернатива на статуквото, не кореспондира с действителността. Щом подобни личности си позволяват да излъжат прокуратурата и предоставят фалшифицирани документи, интересно е да се проследи какви са действията им спрямо други институции, които нямат разследващи функции.

Или са разчитали, че когато държавното обвинение излезе със своите изводи, те ще посочат, че лично главният прокурор воюва с тях? Те никога, ама никога не са фалшифицирали документи, просто прокуратурата е мракобесна.

Разбира се, ако бъде установено, че няма неистинни документи, това ще бъде премълчано, защото не отговаря на опорната точка, че прокуратурата е поръчкова.

Милион и половина лева са си сума, която няма как да бъде подценена. И едно нещо остава безспорен факт – очевидно реформаторите си имат цена. И това, че цената е значителна, не прави сподвижниците на Гроздан Караджов по-малко евтини.

И тъй като е особено актуална напоследък фразата за отраженията в огледалото, да попитаме пак – огледало имате ли, господин Караджов, или само огледален свят?

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете