Тъпият въпрос за мутренските времена

Дали защото нямат време да мислят, или по друга заразителна причина, в последно време много хора, наблюдавайки агресията в България, питат, все едно не знаят: връщат ли се мутренските времена?

Ами не се връщат, разбира се. Те не са си отивали.

Какво е „мутра“? Това е нашенец, който си живее по свое законодателство, защото другото не го засяга и не знае как да се сдобие с пари или с друго, освен да ги вземе от някой, който има.

Мутрите се подвизават охолно у нас (докато са живи) още от 90-те години. Оттогава те не са се променили. Само сменят анцузите с костюми и местопребиваването си – веднъж в БМВ на магистрала, друг път във фирма (на шефско място), или в държавен кабинет (полицейски или министерски даже). От четвърт век бухалките са неизменното им оръдие на труда, но ползват и иновации – електропалки, софтуери, сайтове...

Обаче има нещо все пак, което се връща у нас сега – това е лозунгът „Нулева толерантност към престъпността“. Доведе го през 1997 г. вътрешният министър Богомил Бонев като го взе от Рудолф Джулиани – кметът, който опитоми с него Ню Йорк. Лозунгът постоя, постоя, после изчезна някъде и ето го вчера – добре дошъл пак – чухме го от главния прокурор Цацаров. Той звучи по същия начин, както по-рано, но има практическа разлика в толерантността към бандитите в нашата страна - вместо с нула, с течение на годините, тя се съизмерва с все по-големи  и по-големи цифри.

Коментари

Задължително поле