Бежанската криза се оказа най-мощният катализатор на проблеми в рамките на съюза

През 2015 г. се създаде усещането, че като идея Европейският съюз отива в миналото и през изминалата година многократно и не само евроскептици подписваха смъртта на съюза. Ако изключим тази крайно черногледа теза, то поне смятам, че можем да се обединим около мнението, че Европейският съюз е в пубертет. Тежък пубертет. Объркан на моменти, вземайки лоши решения за бъдещето си или разрешавайки проблемите си само повърхностно. Въпросът как ЕС ще се справи с кризите си на фона на геополитическите бури, които бушуват в последно време с още по-голяма сила, стои на дневен ред.

Множеството локални и глобални кризи, на които ЕС е подложен, объркаха компаса на идеите и ценностите на съюза и образуваха множество и сериозни разделителни линии в рамките на общността. Разделителни линии, които показаха, че страните членки в ЕС са всичко друго, но не и отборни играчи.

И кризата в Украйна, кризата с Гърция, казусът „Великобритания“ разтърсиха съюза, но сякаш не изсмукаха напълно мобилизиращите му сили за справяне с никнещите като гъби проблеми. На фона на тези проблемни възли ЕС запазваше баланса и разделителните линии приличаха повече на пукнатини. Но дезинтеграционната сила на бежанската криза отекна във всеки край на съюза и пукнатините се превърнаха на места в дълбоки пропасти. Бежанската криза се оказа най-мощният катализатор на проблеми в рамките на съюза. Тази криза даде мощни инструменти в ръцете на националистическите партии, капсулира държави и изтласка на преден план и дискусията за суверенитета на националните държави. Решението за разпределяне по квотен принцип на бежанци провокира нови спорове. И идея за нов референдум, само че в Унгария. Бежанската криза далеч надхвърля драмите около фискалните правила и прехвърли дебата върху ценностите, които крепят концепцията за ЕС. Очакваната колективна отговорност се трансформира в колективна безотговорност. А решенията на европейските лидери все по-често биват облечени с популизъм, отколкото с рационалност и разум. Задвижиха се сякаш необратими процеси и се формираха нови страхове, на които ЕС все по-трудно се противопоставя. И както от доста време си говорим за Европа на две скорости, то вече спокойно можем да си говорим за Европа на интеграционните и дезинтеграционните процеси. Но как може съюзът да функционира с интегриращи и дезинтегриращи сили едновременно?

Най-простото решение, което Европа взе, е да противодейства с още интеграционни напъни. Символично това започна в началото на февруари тази година в Рим, където се състоя среща на външните министри на страните основателки на ЕС. Резултатът от срещата бе декларация, с която се напомнят причините за обединението и поставянето на основите на днешния ЕС - прекратяване на военните конфликти, изграждането на пространство на свобода, демокрация, човешко достойнство, върховенство на закона и солидарност. Извън символиката по-отчетливо се постави идеята за създаване на Европейска гранична и брегова охрана, ремонт на Дъблинското споразумение, надграждане на европейската гранична агенция „Фронтекс“. ЕК предлага в случай, когато страна членка е подложена на значителен миграционен натиск, който застрашава Шенгенското пространство, не са предвидени национални действия или те са недостатъчни, тази надградена част на „Фронтекс“ да се намесва в страната членка и без да иска разрешението й. Това предложение, разбра се, ще провокира нова вълна от напрежение в рамките на ЕС, но е сигнал, че се търсят по-твърди решения и все по-задълбочена интеграция между страните членки.

Но на фона на опитите за задълбочаване на интеграцията за момента процесите на дезинтеграцията владеят положението. Такъв се оказа и случаят с Великобритания. Минаха три години, откакто британският премиер Дейвид Камерън произнесе прословутата си „европейска“ реч и постави основата на един сериозен дебат - предоговарянето на отношенията в ЕС до получаването на „специален статут“. Ироничното в ситуацията е, че в тази реч Камерън обяви, че "основната движеща сила на ЕС не е да спечелим мира, а да осигурим просперитет", а всъщност ЕС в момента има нужда най-много да спечели именно мира. С влошаването на геополитическата обстановка ЕС започна да осъзнава, че британската криза е излишна и е по-добре да й се намери решение, отколкото да бъде оставена да нараства като поредния регионален конфликт. Решението относно Великобритания и отстъпките спрямо исканията й бяха направени въз основа най-вече на този аргумент. На всички европейски лидери им е ясно, че даването на „специален статут“ на Великобритания е само временно отлагане на големия разговор. И друг глас се чу в тази посока - италианският премиер Ренци обяви, че референдумът във Великобритания е възможност да се обсъди идеята за Европа. А Европа сякаш все повече губи харизмата си. Дори премиерът на най-новата страна - кандидатка за членство в ЕС - Вучич, заяви по отношение на съюза: „Това вече не е онзи прекрасен сън, какъвто беше някога.“

Дезинтеграционна роля изиграва и фактът, че става ясно, че европейските ценности означават различни неща в различните краища на континента. Разломите между Запада и Изтока станаха все по-дълбоки. В Източна Европа се очерта една сериозна евроскептична зона, която много силно се консолидира през 2015 г. - Вишеградската група. Досега сътрудничеството между тези страни беше по-скоро символично, но бежанската криза послужи като мощен катализатор на сплотяването им. Синхронизирането на държавите от така наречения Балкански маршрут за прехвърлянето на бремето върху други страни членки още веднъж явно подчертава, че тезите за колективни действия и солидарност не работят. Така както се оказа, че Шенген и Дъблинското споразумение са разработени в други времена и не са подходящи за сегашната ситуация. Но и на Вишеградската съвсем скоро ще й стане ясно, че спокойствието, оградено със стени, е просто една илюзия.

Ясно е, че геополитиката и компромисите с ценностите са еднакво унищожителни сили за ЕС. На фона на дебатите за геополитическите ходове и за ценностите на ЕС в края на миналата година официално бяха размрази процесите на разширяване. На фона на отварянето на първите преговорни глави на Сърбия, размразяването на споразумението за асоцииране на Босна и Херцеговина ЕС отвори нова преговорна глава с Турция. Европейските лидери заговориха за позабравения разговор с Турция, но е повече от ясно, че примката на бежанската криза, която Турция постави на ЕС, стяга силно и с оглед на лошите позиции на Турция в момента само пари няма да разрешат проблема, нищо че страните членки съвсем не са готови да откликнат с взаимност на стремежа на Турция към пълноправно членство. Днешната среща между Турция и ЕС не е определяща само за мигрантската криза.

Европа има спасителна жилетка, въпросът е кога ще се сети да я облече.