Лиляна е на 26 г., завършила е испанска филология с втори език английски. Втора година си търси работа... и понякога си намира. С променлив успех.

След като като се дипломира като бакалавър от Софийския университет със средна оценка 4,57, тя премина през десетки интервюта за широк кръг специалности - от преводач до учител, секретарка, технически съпорт в колцентър и т.н. Стана спец по това как да се облича и как да се държи, когато кандидатства за работа, как да разгадава кой шеф си търси служител и кой - нещо по-така.

В крайна сметка се примири и започна като продавачка в столичен мол. Може да се каже, че след 12 месеца по моловете Лили вече е професионален молец-консултант. Първо консултираше клиентки, които си търсеха бельо. След 3 месеца не издържа, и напусна. Причината - неприятни колежки, а и не можеше да търпи тежкия парфюм, с който прикриваха миризмата на нещо изконно гнило в магазина.

Няколко месеца на борсата, и й излезе късметът - този път на щанд за скъп вносен шоколад. Райска работа. Е, не съвсем, защото се наложи да прояви издръжливост на полярник и в най-лютата зима да виси три седмици по 8 часа на открит щанд на коледно-новогодишен базар. Но животът на продавач-консултант беше калил бледата филоложка.

Лили издържа. Тъкмо вече си мислеше, че ще предлага на посланици, артисти и депутати шоколад до края на дните си - тоест, поне през следващите 6 месеца, когато шефът й я уволни. Търсел нови лица. Последваха още два месеца без работа и Лили цъфна в друг мол - в магазин за вносни обувки. Оплакванията й са от друг характер. „Пълна глупост - всеки ден пренареждаме кутии и обувки. Така създават впечатлението, че има нова стока.“

Опитът на Лиляна не е нищо в сравнение с този на Ния от Велико Търново, която е магистър по руски и български, но трябваше да показва дипломата си за средно образование, защото и по магазините не я искаха на работа - била твърде квалифицирана.

Колкото и да си затваряме очите, няма как да пропуснем факта, че безработицата у нас расте. Университетите бълват все повече прависти и пиари. В бюрото по труда рамо до рамо висят млади професионалисти с много хъс, но без капка опит, и стари такива - с много опит, но вече твърде обиграни, за да са нужни на работодателите.

А не е нужно да е така. Трябва само да се поучим от чуждия опит и да създадем нови, креативни професии. В опит да разрешим тежкото положение на българите предлагаме на вашето внимание няколко нестандартни (и често добре платени) професии. По-голяма част от тях са в чужбина, но въпреки това биха могли да дадат някои идеи на хората в положението на Ния и Лиляна.

Какво ще кажете например за блажената работа „дегустатор на сладолед“? В САЩ тези самоотвержени специалисти с чувствителни вкусови рецептори си докарват до 56 хил. долара годишно. По-малко, но все пак достатъчно си докарват щастливците, докопали се до длъжността „изпитател на секс играчки“ - $39 хил. От тях се иска да изпробват нововъведенията и да описват действието им.

Разбира се, има и по-стандартни занятия като участник в забавна програма на круизен кораб - стандартно се изкарват около 3-4,5 хил., но получавате безплатна храна и спане. Жив манекен на витрина у нас все още не е прието да се поставя, а е много ефектно. В Америка възнаграждението е $100 на час. А модел на част от тялото - да речем ухо, шия или китка, на която се демонстрира бижу, може да си заработи от $20 до $1000 за един следобед.

ДРУГИ ИДЕИ

Таен клиент на проститутки в Бразилия

Вероятно сте чували за професията „таен клиент“. И у нас се практикува. Има сайт на който кандидатствате, инструктират ви, изпробват ви и след като ви одобрят, ставате шпионин на големите компании. Пазарувате, като си отбелязвате дали е чисто, продавачките учтиви ли са, и т.н., а след това докладвате. Заплащането е доста ниско, но има няколко фирми, които набират тайни клиенти.

Понякога се срещат и куриози - в Бразилия например набират тайни клиенти за проститутки.

Фалшив началник в Китай

В Китай има търсене на длъжността „фалшив началник“. Трябва само да сте европеец, добре подстриган, със скъп часовник и обувки и костюм. Някои компании са готови да платят пари на европеец, който да се преструва, че работи при тях - това се прави по пиар причини. Така конкурентите си мислят, че фирмата е голяма, интернационална.

В Китай се търсят още млади хора за участие в реклами. Ако си що-годе рус, европеиден и не си Квазимодо, можеш да си докарваш добри пари от това и дори да се снимаш в епизодични роли в сапунки. Огромен плюс е, ако говориш езика, разбира се.

А ето и информация за любителите на животните - в провинция Сечуан набират гледачи на панди с $32 000 годишна заплата плюс безплатни храна, транспорт и жилище.

Още професии, за които може би не сте се сетили

В САЩ съществува позицията „детектив на пожари“. Ако работите това, ще получавате $33-87 хил. годишно. Трябва първо да навъртите стаж като пожарникар, след което да преминете през 4-годишна обучителна програма. И после ще сте квалифициран да станете Инспектор Дюдю на подпалвачите. Балсаматор на трупове си докарва $43 680 годишно, а продавач на хотдог - 30-100 хиляди.

В Англия човек може да си наеме чрез фирма професионален редач на опашки. Тарифата е 20 лири на час.

Personal shopper е човек, който ви избира и купува дрехите, аксесоарите и обувките. Той печели $25-100 хил. и нагоре. Чистач на киноекрани в САЩ получава $52 хиляди годишно.

За услугата лов на работни глави компаниите наемат хора, които да им издирят най-подходящия кандидат за даден пост - в зависимост от компанията и от поста, за който се издирва човекът, цената е между $250 и 10 хил. на кандидат.

Събирач на топки за голф - $50-100 хил. годишно. Те ги мятат, вие им ги връщате - нещо като куче, което гони пръчка.

Стилист на храна - $33 хиляди на година.

Дегустатор на кучешки храни. Ако имате здрав стомах и не сте особено гнусливи, може да си припечелвате $40 000 на година като изпробвате нови вкусове. Малък проблем е това, че някои компании май слагат в бисквитките и консервите вещества, към които любимците ни привикват.

Гушкач надомник. За разлика от професията „алкохолик събеседник“ от вицовете, тази не е измислена. $60 долара на час струват услугите на човек, който идва да те погушка, независимо дали е мъж,или жена.

Опасната професия „изпитател на водни пързалки“ изисква силен характер, смелост и неистово желание да се забавляваш. А дава годишен доход 50-100 хиляди долара.

Късметчетата към кафето някои фирмите сами си ги пишат, затова и понякога си личи. В България първият, който се захваща с това още през 2000 г., е философът Кирил Керин.

Изпитател на дивани е човекът, на когото се заплаща да лежи по новите мебели. Тази професия обаче си има слаба страна, формулирана така от отказал се кандидат: „А като се пенсионирам, какво ще правя? Пак все едно съм на работа.“

Мери Смит е легендарна жена будилник в началото на ХХ век в Англия.

ЗАГУБЕНИ В ИСТОРИЯТА: Човек будилник и момче за бой

В миналото е имало длъжности, за чието изчезване трябва да сме благодарни на прогреса.

Такава е длъжността отговорник за кралските изпражнения. Когато кралят се изходел в троноподобната си тоалетна, трябвало някой безкрайно доверен човек да почисти знатните изпражнения. Макар и отблъскваща, тази работа носела доста дивиденти. Например Хенри VIII е имал четирима такива събирачи, които му били толкова близки, че се съветвал с тях по важни държавни дела. Кралят дал рицарски звания и на четиримата. Така част от днешните британски благородници дължат титлата си на това, че предците им са държали в ръце кралското ако. Работното място било „закрито“ през 1558 г. с възцаряването на Елизабет I.

Друга длъжност, която днес не съществува в цивилизованите монархии, е кралското момче за бой. Тъй като принцовете, като всички деца, понякога били непослушни, възпитателните мерки предвиждали наличието на друго дете, което да поеме боя с пръчки. Това дете обикновено било на възрастта на принца и двамата израствали като другарчета. Презумпцията била, че бъдещият наследник на трона ще се въздържа от бели, за да не пострада седалището на приятеля му.

Човек будилник е била разпространена и много необходима професия за поспаливците в английските градове в началото на ХХ век. Това обикновено били мъже, които сутрин ходели по адресите и чукали с дълги пръти по прозорците на клиентите. Сред тези ранобудни мъже имало и една легендарна събуждачка - Мери Смит. Тя будела хората, като целела прозорците с грахчета, които изстрелвала с уста през тръбичка.