Дневен хороскоп на Алена за петък, 06.12.2019

На 6 декември 2019 да почерпят

Скорсезе и Копола: Студио „Марвел“ не прави кино! Всичко е само един комерс, твърдят легендарните режисьори

Парламентът прие бюджета за 2020 г.

„Стачката на стачките” парализира Франция Милиони на бунт срещу пенсионните реформи на Макрон

#MeToo трейлър на новия политически коректен филм за Бонд “Силната чернокожа жена” Лашана Линч съперничи на 007

Пирати отвлякоха гръцки танкер край Нигерия

3028 лв. заплата в софтуерните компании Над 30 хил. са заетите в бранша

Протеини пазят сърцето и кожата в студа Балансираме белтъчния прием с фибри

Словашкият парламент отхвърли спорен законопроект за абортите

50% излишно висше образование

Чаатай Улусой надебеля

Кардайъ: Лъсна съглашателството между ГЕРБ и БСП

ГДБОП разби банда „ливанска пералня” (обзор) Босът Ахмад Шараф и пет от мулетата му са обвинени за пране пари

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 6 декември 2019

Предприемач за безделници

Светът на Георги Христов – малц от Германия, хмел от Европа и САЩ, мая от Белгия и силен български дух

Защо не България?

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен – предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално – със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.

Георги Христов е човекът зад една от малкото крафт бири българско производство – „Айляк“. Той заменя кариерата на финансов анализатор в международна компания с професионално производството на бутикова бира, която печели уважението на познавачите, но все още е бизнес в зародиш. Има две бакалавърски и една магистърска степени – по бизнес мениджмънт от Софийски университет и Техническия университет в Лил, както и по приложни науки от Лион.

Производството на домашна бира е хоби за мнозина, но малко са тези, които минават на следващото ниво – превръщането му в собствен бизнес. Две години след като Георги и приятелката му започват да експериментират с домашна бира на балкона си, той решава да се откаже от работата си и да инвестира всичко в бизнеса си с бира „Айляк“. И двамата живеят в София, а избрали пловдивско име за продукта си. „Избрахме го, тъй като е най-близко до чувството ни за свобода,“ пояснява Георги (айляк (тур.) – безделник – б.р.). Дизайнерката Гергана Стайкова изработи оригиналните етикети за пенливата течност, която вече набира високи оценки сред българските бири в един от специализираните сайтове RateBeer Best Beers of Bulgaria и www.untappd.com.
Срещаме се по предиобедно време, малко преди да е възпитано той да отвори бирата, която ми е донесъл. Вероятно всеки друг би се изкушил, но аз не обичам. А Георги не просто обича бира, а й се наслаждава. Поради факта, че първата бира, която му сервирали в еднопосочния полет от Париж към София била топла, или защото иска сам да прави нещо качествено, той зарязва корпоративната сигурност. „Е, затова ли се връщам?!“, възкликнал той тогава. Отговорът на въпроса няколко години по-късно е следният. „Най- вероятно ще си остана тук, поради същите причини, поради които се върнах – семейството, приятелите…Бих поживял малко навън, но за да опозная света“. В същото време разбира приятелите си, които искат да се върнат, но засега не са поели обратно пътя към България заради спънките и неуредиците, които срещат. „Най-вероятно има много хора с потенциал и желание да се занимават с реален бизнес, който не е субсидиран от държавата или от еврофондове. Трябва да се развие взаимодействието между хората с идеи и големите инвеститори, които да те подпомогнат, а после ти да възвърнеш вложеното“, пояснява той.
Предприемачът е заложил всичките си спестявания в бизнес начинанието, което засега е отнело над 20 хиляди лева инвестиция. Той не обмисля план „Б“ – връщане в корпоративния свят или живот зад граница, въпреки че калкулацията на разходите и приходите може да обезкуражи начинаещия бизнесмен. „Съжаляваш ли за избора си?“, питам аз. „Не, даже се радвам, защото това е правилният път. Исках да стартирам собствен бизнес още докато учех във Франция, но си казах, че все още съм малък, не е време. Върнах се в България, започнах работа в престижна международна компания, но исках да създам нещо свое – качествена бира, която с гордост може да разкаже своята история на потребителите си. Когато идеята за бизнес назря, реших, че вече няма какво друго да правя, даже съм закъснял, и напуснах. Така сварих първата си официална бира“, казва той с усмивка.
Официалният старт на компанията му е предшестван от няколко важни участия в български и международни изложения през 2015 г. – на световното изложение в Милано EXPO 2015 и на One design week в Пловдив. На изложението в Италия „Айляк“ е единственото българско предложение в тази категория храни и напитки. Георги и бирата му веднага привличат вниманието на местни дистрибутори и затова той вече се готви и за официалния си дебют там. Брандът „Произведено в България“ засега не се свързва с изцяло положителни нагласи, но пазарът е неразработен. Затова настоящата цел на Георги е да работи за българския пазар, за да успее да изгради добра връзка с местните познавачи на бира, а и да развие производството, за да посрещне нуждите на търсенето.
Годините във Франция му показали какво прави французите по-успешни от нас – те работят повече и са по-съсредоточени. В България, според него, липсва достатъчно подкрепа на стартиращите бизнеси. В същото време в страната ни има много ниши, които предоставят големи възможности за предприемачество.
„Нещата се развиват на микро ниво – хората все повече не се страхуват да задействат идеите си, виждаме много нови български марки и продукти. На политическо, социално ниво нещата не се променят. Надявам се, ако някой иска да стартира бизнес, законодателството за съответната индустрия да не му пречи, да се прекрати субсидирането на икономически дейности, които не вървят. Намесата на държавата в икономиката трябва да се ограничи“, убеден е Георги. Неговият патриотичен ангажимент е да работи в настоящото, заради по-доброто бъдеще, а не поради „стари лаври“.
Георги е част от либертарианското общество, което поставя в центъра личностната свобода. Според него образованието, съобразено първо с нуждите на хората, с бизнеса и държавата, е ключът към просперитета на нацията. Визията му за България е „за нормална държава, в която ако нещо не ми харесва, да знам кой е отговорен“. Вдъхновява се от хората около себе си, които работят здраво, затова и се възприема като част от поколение, което извършва промяна на микрониво, но…“голямата промяна изисква пари, а тъй като тях ги няма, тя ще продължи още дълго време, защото сме малко“. „Но то ще става още по-зле, ако никой нищо не прави, нали…“, допълва предприемачът.
Убеден е, че трябва да работим много, да забравим за „връзките“, защото ако не си добър, те нямат значение. Затова и определя успеха като състояние на духа – да си доволен от себе си, не само с пари. С възможността за образование във Франция и живот в северен Елзас Георги открил колко интересни са хората, колко широки са границите на възможностите ни. Сред своите колеги от различни нации не усетил различно отношение поради факта, че е българин. Чувства се гражданин на света, но разбира добре, че всеки върши нещата така, както го е „шлифовала“ средата му. Затова светът на Георги е шарен, с тръпчив вкус на бира, събрала съставки от цял свят – малц от Германия, хмел от Европа и САЩ, мая от Белгия и силен, роден, български дух.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.