Олигархията опитва да разпространи паяжината от зависимости от съдебната власт и върху медиите

Българският медиен пазар се изкривява от зависимостта, в която попадна чрез финансовото попечителство на грантовете, с които чужди фондации бранят собствените си икономически, корпоративни и властови интереси у нас

Всепризнат факт е, че българската медийна свобода е изчезващ вид. Всяка година страната ни се свлича във всевъзможните международни класации по свобода на печата. И докато на обществото това се представя като „заслуга” на определени политици и на държавата като цяло, реалната причина за нарастващия дефицит на правото на изразяване и разобличаване на задкулисните играчи и кукловоди, българският медиен пазар се изкривява от зависимостта, в която попадна чрез финансовото попечителство на грантовете, с които чужди фондации бранят собствените си икономически, корпоративни и властови интереси у нас.

Системният подход, който в. “Труд” следва през последната повече от година по разобличаване на намеренията на олигархията за тотално овладяване на съдебната власт, очевидно се превърна в заплаха за интересите на кукловодите на задкулисието.

Не могат да преглътнат изпреварващото осветяване на нечистите намерения на проваления бивш министър на правосъдието Христо Иванов и на политическия лилипут Радан Кънев за смяна на главния прокурор; известяването на обществото за поредицата от скандални действия на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов и на бързо самокомпрометиралия се ръководител на Софийския градски съд Калоян Топалов; опубличаването на деструктивната роля, която върхушката на грантово зависимия Съюз на съдиите в България и паяжината от неправителствени организации около него оказват върху съдебната система.

Всичко това, съчетано с разкриването на факти около дейността на “знамена” на съдебната реформа като бившата съдийка Румяна Ченалова и “бунтаря” следовател Бойко Атанасов, доведе закономерно до атака срещу изданието от същите тези задкулисни кръгове, които чрез чуждо финансиране не само че изкривяват медийната действителност, но и влияят върху всички власти в държавата.

Във втората половина на януари върхушката на Съюза на съдиите в България сезирала т.нар. Комисия по журналистическа етика* за две публикации, които разобличаваха сложните схеми и зависимости, с които олигархичното задкулисие влияе върху дейността на съдебната система и в частност на Върховния касационен съд. В една от статиите поименно са посочени и кукловодите Огнян Донев, Иво Прокопиев, Цветан Василев, Гриша Ганчев.

На заседание на въпросната комисия, проведено на 16 февруари 2016 г., в. “Труд” бива заклеймен, а двата анализа са обявени за “манипулативни”. Две обстоятелства, скрити от публиката, обаче имат важно значение – решението, взето преди повече от месец, бива разпространено от групата на грантово зависими медии, собственост или обслужващи горепосочените олигарси и други като тях, едва на 22 март.

Първо решението се появява в сайт, който макар и чисто формално да няма участие, влияние има адвокат Иван Тодоров, в чиято кантора миналата есен на крака ходи председателят на ВКС Лозан Панов. По-късно информацията е публикувана в медийните бухалки на Иво Прокопиев “Капитал” и “Дневник”. Друг грантово зависим сайт - Медиапул на Стоянка Георгиева, някогашната говорителка на Иван Костов, също не пропуска да защити интересите на върхушката на Съюза на съдиите в България. Информацията се появява и в малко известния сайт Топ Новини. Самият факт, че въпросните “бухалки” отдават значимо внимание на темата, напълно потвърждава зависимостите, с които олигархията упражнява влияние върху публичните процеси в страната.

От съществено значение обаче е и съставът на Комисията по журналистическа етика, който взима решението. Председател е адвокат Александър Кашъмов, който е крупен бенефициент на средства от фондация “Америка за България”. Ролята на Кашъмов е да служи като банка за данни и информации, с които медиите бухалки биват зареждани в опитите на техните кукловоди да влияят върху определено управленско решение, било то на изпълнителната власт, било то на съдебната система или на Народното събрание. Заместник-председател на въпросната комисия е Весислава Антонова, медийната репортерка на „бухалката“ на Прокопиев “Капитал”. Фрапираща наистина е лекотата, с която служител на Прокопиев се произнася “обективно” по статия, в която се засягат интересите на олигарха.

Другите “катинари” на свободата на словото се оказват “вечните” медийни експертки Нели Огнянова, Бисера Занкова, Райна Николова, които вече две десетилетия усвояват грантове и фондове, с което успешно подпомагат сриването доверието в българските медии. Водещият Бойко Василев, за когото Институтът на модерна политика изнесе факти, от които стана ясно, че предоставя ефира на обществената телевизия преимуществено на грантови анализатори, се оказва друг пазител на доброто име на олигарсите и техните протежета по върховете на съдебната система. Толкова за обективността на решението.

Вестник “Труд” нямаше дори да обърне внимание на очевидно необективно взетото решение, ако само преди месец не стана ясно, че заради донос, отново от Съюза на съдиите в България, варненският журналист Георги Александров е бил подложен на натиск от ръководството на сайта, в който е работил, а именно Топ Новини. Със задачата да се “саморазправи” с колегата си, е натоварена главната редакторка на сайта Иванка Бедрова. Същата е съпруга на Иван Бедров, служител в сайта на подсъдимия олигарх Огнян Донев, а също така и член на Комисията за медийна етика (Бедров не е участвал при взимането на решението за публикациите във в. “Труд” – бел.ред.). Съществена подробност е, че собственикът на сайта Топ Новини успява да придобие значителни материални активи чрез работническо-мениджърската приватизация при управлението на Иван Костов.

Извън всякакво съмнение е, че задкулисието у нас все повече ще се опитва да оказва натиск върху всеки, дръзнал да разкрива сложните механизми по овладяване на властите. Точно заради това беше и нервната реакция на медиите бухалки на Донев, Прокопиев и сие и когато премиерът Бойко Борисов изобличи властовия апетит на бракоразводния адвокат Радан Кънев към овладяване на прокуратурата, след като партията му с един файтон избиратели - ДСБ - вече контролира две ключови съдебни инстанции: ВКС и СГС. “ДСБ е като двуглава ламя – едната глава е в бордовете на фирми в управлението, а другата иска да узурпира съдебната власт. И погледнете – от трите големи съда, два пряко ги ръководи ДСБ”, каза преди две седмици Борисов. Колкото и Радан Кънев, а и съдиите Панов и Топалов да отричат това, обстоятелствата около дълбоко порочното и необективно решение на Комисията за журналистическа етика, само говорят за точността, с която Бойко Борисов е назовал властовите амбиции на политическите марионетки на олигархията.

Опитът на олигархията да запази паяжината от зависимости, с която е оплела съдебната власт и да я разпростре и върху медиите, а оттам да ограничава тяхната свобода, несъмнено ще се засилва. На издания като в. “Труд” явно се пада ролята на хигиениста, който чрез разкритията за зависимостите между олигарси – политици – магистрати - медии и т.н., трябва да се грижи за обезпаразитяването на публичния живот.

Докато съществува тази порочна зависимост, българският съд ще продължава да бъде отвлечен от олигархията, а образът на медийния пейзаж у нас ще е изкривен. Защото едва след измитането на грантовите зависимости в българските медии, те ще имат и шанс да се изкачат в класациите по медийна свобода.

--------------------------------

*Елементарната етика изисква поне да бяхте уведомили редакцията на „Труд” за доноса срещу вестника, господин Кашъмов.