Бившият белгийски крал призна, че има незаконна дъщеря

Лондон улеснява с визи експерти

ДАНС по следите на коронавируса Мерки срещу заразата, идваща от Китай

Удължиха бедственото положение в Община Перник заради водната криза

Българинът доплатил 4 млрд. за лекарства Първи сме в ЕС по разходи за медикаменти

220 милиона долара за екшън комедията „Лоши момчета завинаги” Филмът се представя над очакванията

СЗО промени оценката си за коронавируса, вече го смята за високорисков

Турски хакери в мащабна кампания от името на Анкара Властите в Кипър, Гърция, Ирак и Албания на мушка

Самоубилият се пред ДАНС отвлякъл самолет през 1981 г. Емил Крумов трябвало да дава показания за „Луков марш”

За какво може да ни наложат дисциплинарно наказание

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 28 януари 2020

Борисов: Длъжни сме да не допуснем подобни трагедии като Холокоста да се случат отново

Турските домати пълни с пестициди Изследване откри 56 забранени вещества в зеленчуци

Пожарникари уловиха змия в домашно мазе в Сливен

Първа жертва на коронавирус в Пекин

Безкраен фарс с парите за наука

Лош закон, лош правилник, неподходящи хора

Иновации и приложни изследвания се представят за фундаментални, за да получат пълно държавно финансиране

Патриот е, душа дава

за наука, за свобода,

но не свойта душа, братя,

а душата на народа.

Христо Ботев

След дълго чакане нашата научна гилдия бе ощастливена с ремонтиран Закон за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ). Не е тайна, че законът беше лош. По него бяха раздадени „насърчения“ от стотици милиони левове, които насърчиха още повече апетитите на псевдоучени, фирми и фирмички и подхраниха тяхната лакомия. Писаха се статии, правиха се протести, свален беше министър и дори правителство, написана беше книга. Но „стимулирането“ ставаше все по-криворазбрано.

Иначе в ЗННИ са записани много мъдри мисли и пожелания. Например, че „Научноизследователската дейност се основава на принципите на етичност, прозрачност, публичност, достъпност и приложимост“. Обещано е, че държавата ще разпространява знания, ще подкрепя иновации, ще стимулира научно сътрудничество, ще подпомага участие в международни програми, ще разработва и провежда политики и т.н. Записано е дори да се „насърчава научноизследователската дейност“.

Как да стане това? С държавни пари през националния фонд „Научни изследвания“ (ФНИ). И точно този фонд буксува. Оказало се, че раздавал пари незаконно и сега не може нито да продължи финансирането по вече сключени договори, нито да си прибере парите. Виновни, разбира се, няма. Виновен е законът, а не тези, които са го правили, възхвалявали и нарушавали. По-нататък е лесно – променя се законът, обещават се реформи и се вдъхва нова вяра в светлото бъдеще.

Според Мотивите на вносителите „понятието „насърчаване” в самото наименование на закона (спомагане, съдействие, поощряване, подкрепа) е неадекватно по отношение на съвременното разбиране за осигуряване на научните изследвания като първостепенно задължение на държавата, свързано с конкурентността й в европейски и световен контекст“. Затова законът вече щял да се нарича „Закон за научната дейност“. Фондът вече нямало да стимулира, а щял да провежда научната дейност. Това ще е първият фонд в света, който ще провежда такава дейност. Основният му недостатък бил, че се управлява от Изпълнителен съвет (ИС) и управител, назначавани от министъра. Това, че се назначават от министъра не е най-лошото, ако има разумна процедура и подходящ министър. Иначе, нов министър – нов късмет. Може и да няма късмет, министър винаги има!

Изпълнителният съвет трябвало да се преименува на Управителен съвет, а Управителят да стане Изпълнителен директор. И тогава вече „предложените промени ще доведат до съществено подобрение в организацията и провеждането на научните изследвания и до редица позитивни ефекти в социален и икономически план“. Всъщност, би следвало да се добавят и редица негативни ефекти за обществото и позитивни ефекти в личен план, но тогава ще възникне неудобният въпрос кои са лицата. Консултант на вносителите е същият председател на ИС, който проведе конкурса за фундаментални научни изследвания през 2014 г., без нито един проект да бъде проверен дали наистина извършва фундаментални изследвания. Затова преработването на пластмасата на използвани бутилки било признато за фундаментално научно изследване. И не само то. Този конкурс все още се разследва от прокуратурата.

МОН даде отрицателно становище по законопроекта, но на заседанието на парламентарната комисия за образование и наука министърът (който не можа да обясни на кого „робува“ и с кого „съжителства“ и затова стана съветник на премиера), му даде благословията си, защото не противоречал на Националната стратегия за наука. А ако нещо не противоречи, то е добро. Не стана ясно дали благословията е резултат от „робуване“ или „съжителство“ с някакви партии и коалиции.

Сега, когато законът е факт, виждаме с удивление и ужас, че той отново си е за насърчаване на научните изследвания, изпълнителният съвет си е изпълнителен и отново ще се назначава от министъра, а управителят си е управител. Направени са и други „важни“ изменения – насърчаването се заменя на места с осигуряване, подпомагането – със създаване на условия, научните продукти се заменят с научни резултати. Все думички, така категорично дамгосани в Мотивите.

Докато парламентът обсъждаше дали да замени научен продукт с научен резултат, ФНИ бе проверяван от АДФИ, Сметната палата и Eврокомисията по панела PSF (Policy Support Facilities). Ето само един абзац от доклада на PSF: „Фондът има сложна структура, почти като на финансираща агенция, но без капацитета, процедурите и компетентността, професионално управление и връзка с международни рецензенти. Източници от научните организации твърдят, че конкурсите са нерегулярни, финансирането и прозрачността са на ниско ниво, а процедурите са ненужно бюрократични. Системата функционира на незаконосъобразна основа с непредсказуем бюджет и нерегулярни сесии. Следователно учените не могат да предвидят кога ще имат възможност да се подготвят и кандидатстват за финансиране. Това намалява възможността им да планират и координират изследователската си дейност. Механизмите на заплащане и възстановяване на финансовите средства са също толкова нередовни, с големи забавяния между одобряването на разходите и тяхното възстановяване. Липсва капацитет за дългосрочно планиране. И към всичкото това, обвинения към фонда в корупционни практики, включващи финансиране на слаби проектни предложения и нечестно фаворизиране на имащите тесни връзки с фонда, които силно рушат доверието в националните и международните институции. Ще повторим още веднъж – липсват елементите, които биха изградили доверие и стабилност в научно-изследователската общност.“

Простичкият въпрос е – кои от тези пороци в устройството и дейността на фонда се поправят в Закона. Това не пречи обаче да се добавят нови. Нормално е да се очаква хармонизиране с европейското законодателство, особено с регламентите, които са с пряко действие и приоритет пред националното законодателство. Записан в Закона релевантен акт обаче е само (наистина старият) Регламент 2380 от 1974 г. за разпространяване на информация, свързана с научните програми за ЕИО. Регламент 651/2014, регулиращ финансирането на научните изследвания в целия ЕС не е споменат.

Защо ли? Една причина се вижда в Допълнителните разпоредби, където е дадена дефиницията за фундаментални научни изследвания. Само че не точно тази, която е в действащите регламенти, а „леко“ променена. Така че оползотворяването на отпадъчни продукти да може да мине за фундаментално научно изследване. Аналогична е ситуацията с дефиницията за научна организация и др.

Защо е важно какви са изследванията. Защото само фундаменталните изследвания имат право на 100% финансиране от държавата, приложните имат право на 50%, а иновациите – до 25%. Ако един проект струва 300 хил. лв. и получи цялата сума без да е „фундаментален“, то неправомерното финансиране е поне 150 хил. лв, ако е приложен, и 225 хил. лв. за иновационен. Това означава престъпно „стимулиране“ в особено големи размери.

Само с поправки в закона не става. Трябват и подходящи хора. Шоуто трябва да продължи!

Мандатът на ИС изтече през февруари 2015 г. През него той провали конкурса през 2013 г., плати 6 млн лв. глоби и проведе Конкурса за фундаментални научни изследвания-2014 г., който сега се разследва от прокуратурата.

На 30 март беше назначен нов ИС. След една седмица бяха сменени трима души. Този ИС просъществува до 31 август 2015 г., когато бе сменен с нов. След три дни отново бяха сменени трима от членовете му.

Първото „заседание на ИС се провежда с логистичната подкрепа на политическия кабинет на вицепремиера Бъчварова в Министерския съвет“ поради бомбена заплаха в сградата на МОН (президентството). Съвпадението на заплахата с датата и мястото на заседанието изглежда „стимулирано“.

Оттогава се пише нов правилник. Можеше да се направят само корекции в стария, както предлага МФ, и конурсът да се проведе. Фондът продължава традиционната си борба със законодателството, поради което повече от 6 месеца правилникът не може да се съгласува с МФ. Така пропадна и конкурсът за 2015 г. Сега сме в третия месец на 2016-а. Какво ли ни чака?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.