17-годишна самоука художничка от Ловеч изумява с таланта си

Когато била едва 11-годишна, ловчанлийката Ивайла Миткова започнала да рисува върху тетрадка. В часовете по рисуване, а и не само - скришом и във времето на другите предмети, и в междучасията. По детски. Малко по-късно, като осмокласничка, случайно открива графиката. И се влюбва. Днес тя е на 17 и нарича себе си дете, което празнува 1 юни, а не 8 март.

Способностите си в рисуването назовава с думата “самоука”, макар произведенията й да имат вид като изписани от истински художник. “Рисувам всичко, което харесвам. Чрез рисуването изразявам емоцията си. Бих писала, но там е израз на речта, бих свирила, там също има правила,

в рисуването

си свободен

да правиш и да описваш това, което ти е в съзнанието и душата. Когато съм най-емоционална, сядам и рисувам”, усмихва се, разказвайки за себе си момичето.

Никой никога не й е преподавал изобразително изкуство във вида, в който го практикува днес. Споделя, че тънкостите усвоява чрез книгите и видеоуроци в интернет пространството. “В Youtube има интересни клипчета как се рисуват очи или как се нанасят слоеве графит, например, за да се предаде светлосянка. Другото е усещане и емоция”, категоричен е талантът.

Съвсем наскоро търговец на картини й предлага да твори срещу заплащане, но тя отказва. Не може да приеме някой да определя тематиката на картините. Изпод моливите върху белите листи на Ивайла се появяват не само образи, а проекцията на личното й въображение и душевност. Самата тя не се стреми да припечелва пари с рисуване. Нейната мисия е да прави близките си щастливи, подарявайки картините си. На мама, на приятелите си, на Анна-Мари...

Възприятието й към света днес отчита на възпитанието, което са й дали нейните родители. Майка й е служител в община Летница, а бащата е земеделски производител. Привързаността към майката е пословична за Ивайла. Според нея

майчината грижа като дете,

вниманието, четенето на приказки, са я оформили като добър човек. “Освен разказите на мама вкъщи имаше безброй аудиокасети с детски приказки. Любимата ми беше “Гъбарко”. “Гъбарко” оживява от ръцете на Ивайла още тогава. С тебешири по асфалта. Също и къщичката му - гъбка. Приказките като дете я увличат по книгите. Днес обича фантастичната литература. Дава й въображение и свобода. На мислене и изразяване. “Свят, в който можеш да си представиш, че си всякакъв - че си зелен, оранжев, малък, голям”, емоционално заявява госпожицата. Любимите й автори са Ана Тод и Кристина Лорен.

Денят на Ивайла Миткова е натоварен и същевременно интересен. С ангажираността й с учебни занятия до обяд съвсем не се изчерпват ангажиментите на талантливото дете. “След училище се прибирам вкъщи, а баба ме подхваща от вратата: “Няма ли да обядваш, виж се на какво си заприличала, трябва да се храниш!” След това тичам във фитнеса да изгоря калориите, приети с обяда. Уча, рисувам, виждам се с приятели, а за десерт чета”, разказва девойката. Социалната ангажираност и доброта също са присъщи за нея. Тя е един от инициаторите на благотворителните базари, чрез които се събират средства за редица инициативи в Природо-математическата гимназия в Ловеч. Когато става дума за приятелите й, тя се вълнува. Описва ги като чудати, също като нея. Всеки от тях с индивидуална специфичност. Това ги прави нейни приятели. “Те са хора, с които обменям не само опит, но виждам и

различна

гледна точка

Интересна. Хора, които възприемат това, което правя. Най-добрата ми приятелка ме подкрепя във всичко. Първо ми се смее, защото не всичко ми се получава. Понякога си е чиста комедия. След това му се възхищаваме заедно”, смее се по детски Ивайла и допълва, че се е научила да приема всичко от веселата му страна. Да бъде позитивна и да прави другите такива. “Не обичам натрапчиви мисли от сорта на “как ще свърши светът”. Аз не мисля, че светът е тръгнал да свършва, напротив. Мисля как да го променим, да не свършва. Моята роля в него е да разпръсквам добрина. Да им покажа, че в лошото ще намерят нещо добро, което да им хареса.”

За бъдещото си развитие говори пестеливо, защото самата тя не е решила каква точно иска да стане. Като дете мечтае да стане лекар, за да помага на хората, след това балерина, а днес... Днес колебанието е още по-голямо. Биологията й е силна, химията - също, а и по български се справя добре, обича и книгите. “Може би славянска филология, приложна лингвистика или фармацевтика, не знам. Важното е, че мама каза, че ще ме подкрепи, каквото и да избера, макар да съм неориентирана сега”, усмихва се детето.

Не така стоят нещата с хобито й да рисува. Там тя е твърдо решена да се развива, но се опасява, че макар да има нужда от уроци за усъвършенстване на техниките, смята че ще загуби същността, която има сега. “Искам в бъдеще да се занимавам с рисуване. Искам да направя изложба с мои творби, които да подаря до една, но няма да има за всички. Всеки, който се почувства свързан с някоя картина, тя ще бъде за него”, подчертава художничката.

Макар да рисува в черно и бяло, за нея в тези два цвята е поместена цялата цветова гама, “Всички тези светлосенки от бяло към черно и всяка емоция си има цвят, а цветовете всъщност са само два - черно и бяло, но помежду им всичко е цветно”, разсъждава тя.