Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в четвъртък, 21 юни 2018

Милка Христова: Управляващите в СО за пореден път опитаха да прокарат решение, като заобиколят СОС

Селянин уби приятелката си с вила и се обеси (обзор) Двамата отишли да берат липов цвят и се скарали жестоко

Пламен Димитров, лидер на КНСБ: Да бъде удвоена добавката на хора с над 90 % увреждания

Голям пожар бушува в покрайнините на Пловдив

Лувъра гостува на Велики Преслав Старата столица показва шедьоври на византийското изкуство

Кабинетът раздаде 60 милиона лева (обзор) Лекарите в спешна помощ получават 19,6 млн. лв., с които ще се вдигнат заплатите им

Европа въвежда контрамита за стоки от Съединените щати

Музеи привличат гости с виртуална реалност

Роналдо е най-великият в Европа

Подписваме документи през телефона

Общинска полиция и Агенцията по храните удариха нелегална борса на плодове и зеленчуци

Готвачът на Дани де Вито твори в IL Siciliano – новият ресторант в Свети Влас Стефано Стека ще пренесе традиционния вкус на Италия на българското Черноморие

Разследват източване на пари чрез ученици фантоми и мними командировки в две училища Злоупотребите са засечени в школа в Горна Оряховица и в стражишкото село Камен

Самолет загуби едната си гума при кацане

На стоп с епископ

21 март 2016 г.,16.53 ч., „епископ” Антоний се изплъзва ловко от обектива ми на разклона за Ловеч.

Какви ли не чешити се срещат по пътищата на родината

Точно преди година написах “На стоп с поп”. Транспортирах чудак в свещеническо расо от Севлиево до разклона при Абланица за Ловеч и Троян. Съдбата ме орисала пак: от Велико Търново до същия разклон откарах този път… “епископ”. И се питам защо уцелвам без грешка редки птички – автостопаджии откачалки, а не уцеля една тройка от тотото…

Отминах го като скиорско флагче, мернах черна одежда и бели коси. След половин километър вътрешна борба реших, че Ангела Меркел не е по-голям ангел от мен и трябва да помогна на тоя бежанец от обществените превозни средства. Направих забранен завой и до мен се настани мъж около шейсетте и смуши в краката си найлонова торбичка. Промърмори, че съм добър човек, щял да слезе на разклона за Ловеч, после разтвори торбата с лакърдиите. Надуших рядък екземпляр, който не закъсня да ме омагьоса.

Светиня му бил роден в Ловеч. Зарадвах се, защото съм учил в тоя град на люляците. Ама баща му бил военен и се преместили в Хасково. Аз съм, казва, червен поп, с родители активни борци. С връзки го пратили в Ленинград за инженер, но се залюбил с богословските добрини и завършил за епископ(?). Семинаристите подписали декларации за

божи служители на КГБ

Пратили го в Австрия и там (между пост и молитва) изготвял специфични доклади. Докато ми се завива свят от шантав виенски валс, пак ме хвърля в “музиката”: той и генерал Чочоолу били световни изключения. Генералът козирувал с лявата ръка, а на него, завършилия за епископ, в СССР разрешили да се ожени за

забременялата му руска приятелка

Бременната окачваме на прелитащите покрай колата дървета и от Ленинград кацаме в Хасково. Там ме очаква немски граф, Зангендорф ли, що ли – но явно графът държи в джоба си ключа от мазето… Тръгнал тоя дойчовец с жена си по търговия, но тряснал лимузината в Хасково. Жената в болница, графът с полицията на улицата и ето го нашия поп цъфнал! Измолил полицаите да му проводят кофти шофьора на гости. Хранил го, поил го дор девет дни, женицата се споминала и германецът сторил две неща. Разказал как бил не само граф, но и щабен офицер през войната, разминал се с Нюрнберг, живял в Латинска Америка, после в бундесрепубликата развъртял бизнес. Оставил на масата пет хиляди марки за благодарност и визитната си картичка:

“Ела при мен в Мюнхен!”

И светиня му, за когото световните посоки и разстояния бият весели камбани в ушите, напуснал синода с билета за Мюнхен. Настаняват го в разкош и пухени сънища, но български ръце залудо не стоят. Екссвещенослужителят станал кучегледач във ферма за полицейски овчарки. Там разбрал как се учи куче наркотик да открива. Бият му инжекции, правят Караман наркоман и после като го лишават от дозата, песът рови и земята!

От 1993 г. моят спътник гратисчия бил в Германия, я, дядо попе, да ми кажеш нещо на немски! Какъв поп, той бил епископ Антоний от Мюнхен, щом чукна по интернет, и ще го видя. И люто ми се сърди, че май нещо го подозирам. Нищо няма да ми каже на немски! Хайде де, на епископ Антоний да не вярвам! Той бил в България със служебен мерцедес за фондация пари да събира, но сръчни ръчички гепили в Силистра колата, хвръкнали яко дим документи и кредитни карти. Сега бил като трансграничен бежанец.

Хайде де… Ония с нови якета и панталони, а ти си като клошар. “Пардесюто” сякаш от кокоши полог, ризата като на отец Кирил, дето скитал с Бенковски из калния Тетевенски балкан. И мюнхенският епископ ядовито ми казва, че му откраднали и дрехите, в полицията протокол направили и го “успокоили”, че колата му вече хвърчи я из Молдова, я в Украйна…

Любопитствам да видя полицейския протокол – не! Ако трябва, ще слезе от колата ми! Чакай, ще те откарам до Ловеч! Не отивал в Ловеч, а в Берковския край, ще чака видински автобус. Я какво съвпадение, аз пък тъкмо за Берковица пътувам, но не му се откривам на тоя “кагебист ленинградски” и невинно подпитвам къде отива из Берковско. За Салаш. Нещо куца архиепископската география, село Салаш е зад Белоградчик. А какво ще търси на дирника на географията? Да спи при приятел пет дни, докато в София кацне жена му Кристине. Тя ще го спаси да не спи по пейките, пари ще донесе.

Чувствителна душа има архинещастникът Антоний и не питам защо Кристине ще дойде цели

двайсет дни след покушението

А къде е милионерът граф Занген ли, Занден ли, дорф някакъв… Ако приятелят не е в Салаш, какво ще прави?

Щял да отиде другаде. Мисля си, че и в Танганайка ще отиде, ако намери балъци да го возят. Предлагам да го откарам до Роман, Мездра, Враца. Не!

Спирам на разклона за Ловеч. Епископът от Мюнхен с котешка пъргавина взема от банкета недопушен фас, ловко увива около филтъра парче хартия и сладко дими. Ноктите му са подрязани, но ръцете захабени, върху двете забелязвам полуизбелели синкави татуировки. Из лоното на “пардесюто” срамежливо наднича на обикновена панаирджийска верижка кръст от четири кръстчета, закрепен върху бяло кръгло тенекенце.

Щракам апаратчето за спомен. На другия ден сравнявам снимката от шосето със снимката на мюнхенския епископ Антоний в интернет. Познахте ли? Един от двамата не е Антоний…

Един път поп на стоп, втория път “епископ”. На третия я папата, я Наполеон…

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.