Шоуменът може да се превърне в новия, по-успешен проект „Бареков“

Най-вероятно референдумът ще бъде проведен през втората половина на юни – в неделята на 19-и или на 26-и.

На въпроса: „Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?”, краткият и популярен отговор е: „Ще станат, ама другия път”

Въпросът е един от шестте, зададени от екипа на Слави Трифонов в националния референдум за който по принцип никой не говори. Друг е въпросът какво ще стане след около две седмици.

Според неокончателни данни от ГРАО валидните участници в подписката са близо 470 000. По закон ГРАО трябваше да ги оповести около 25 март, но показателното е, че никой не се вълнува от този факт. За да стане референдумът задължителен са необходими 400 000 проверени подписа.

Мълчанието – както сред политиците, така и в активните политически обществени кръгове е колкото необичайно, толкова и обяснимо. Необичайно, защото дебатите по провеждането на едно подобно национално допитване започват още с идеята за събирането на подписи, преминава през хода на кампанията, а при внасянето му в парламента вече се водят истински политически войни.

Тук сме на фазата при когато е ясно, че референдум със сигурност ще има. Но в парламента цари всеобщо спокойствие. Неестествено е още, защото въпросите на екипа на Слави при успех могат да променят из дъно изборните правила у нас и не само тях. Спомнете си какво беше при трите въпроса на президента.

Шестте въпроса на комитета „Шоуто на Слави” са повече от всеки друг референдум и част от тях вече се обсъждат от преди (за задължителното и дистанционното гласуване). Други, като броят на депутатите и прекият избор на магистрати, предвиждат промяна на конституцията чрез Велико народно събрание. Трети са стара дъвка – за намаляване на партийната субсидия.

Причината политиците да не се вълнуват толкова много от референдума са няколко.

Първо – защото референдумът не е организиран от ”обичайните заподозрени” – партии или неправителствения сектор, подкрепен от партии. В известен смисъл, това не е „техният” референдум. Колкото и странно да е – на практика той беше организиран от една фирма.

Второ – всички политически сили имат свои възражения по повечето от въпросите и това най-ясно си пролича в отношението им към инициативата на президента.

И трето – сигурността, че референдумът ще се проведе, но просто „няма да мине”.

Какво най-вероятно ще се случи? Въпреки законовата разпоредба, че когато има избори и референдум в една година, те се провеждат едновременно, източници от различни парламентарни групи очакват това да не се случи. Нагласата за промяна на тази постановка в закона е почти единодушна.

Най-вероятно референдумът ще бъде проведен през втората половина на юни – в неделята на 19-ти или на 26-ти. Промените ще станат с приемането на поправките в Изборния кодекс (ИК) между първо и второ четене, а Кодексът има приоритет пред Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт.

Само на пръв поглед изглежда, че това разделяне от президентския вот цели по-ниска избирателна активност на допитването, което по закон трябва да достигне последните парламентарни избори или 3 283 192 души. И политици и изборни експерти се опасяват, че с едновременното провеждане могат да предизвикат същата неразбория като на местния вот, когато имаше купища невалидни бюлетини и коригирани протоколи.

От решаващо значение е въпросът с времето за гласуване. Само при референдума на Слави трябва да се отговори на 6 въпроса. Но да не забравяме, че и Веселин Марешки подготвя референдум, който също би трябвало да бъде включен като допитвате. Така ще се получат 2 референдума и избор за президент. И вместо да икономисаме средства при провеждането на избора 2 в 1, можем да постигнем некачествен избор и на двете места.

Затова и прогнозите са до дни да се приемат промени в ИК, референдумът да се вкара за обсъждане в зала и до 15-20 април да бъде предаден на президента, който по закон не по-рано от 2 месеца (пада се след средата на юни), да насрочи датата за неговото провеждане.

Политиците, разбира се, не правят от референдума публична тема и по друга обяснима причина – така наливат вода в мелницата на един външен за системата човек, Слави Трифонов, а вероятно и Веселин Марешки, които видимо и открито искат да влязат на политическия терен за бъдещите мачове.

Отваряйки дума за политическия терен няма как да не се запитаме – а какви са целите и плановете на самия Слави Трифонов? За Марешки е ясно – той официално заяви, че ще участва в президентската надпревара.

Наблюдателите са почти единодушни, че гологлавият шоумен се е насочил към политическото поприще и въпросите за референдума са неговата политическа платформа. С нея Слави най-вероятно ще участва в изборите за президент, а в последствие с политическа формация и в парламентарния вот.

Самите въпроси са ясни като смисъл и малко като обем и по много практичен начин заместват дългите, сложни и подробни партийни програми и платформи, които на практика никой не чете. Така във всеки момент от политическата надпревара позицията на Слави Трифонов ще бъде: „Ето моята програма”. И не малка част от избирателите ще припознаят своите въпроси в нея. А споровете винаги могат да бъдат насочени в полета на популизма: „Вие „за“ или „против“ големия брой депутати или големите субсидии сте”?

За тази програма ще се говори напоително по време на разяснителната кампания, в нея щат не щат ще вземат участие и политици и общественици и неправителствени организации. Нелепо ще бъде да й се направи бойкот при толкова много приказки в защита на референдумите и за промяна на изборната и политическа обстановка у нас.

Ако не стане чудо, вероятността активността на референдума да достигне заветните 3 200 000 души е под 1%. Ако очакваното се случи, ще бъдат необходими 20% от всички гласоподаватели (около 1 350 000 души), за да влязат резултатите от допитването в парламента. А каква ще бъде последващата им съдба, можем само да се досещаме – Народното събрание не е задължено по конституция да направи нещо повече по тях, освен да ги вземе „за сведение“.

Както казахме в началото – 120 депутати – ама другия път. Важното е, че Слави Трифонов, който според едно непубликувано социологическо проучване има 52% одобрение и е трети след Фандъкова и Кристалина Георгиева, като по учебник може да влезе в политическата игра още от лятото. Ако това стане на вълната на популизма мнозина ще излязат прави, че това ще бъде новият проект на мястото на Бареков. При това определено по-успешен.