Проблемът не е в проблема. Проблемът е как мислиш за проблема

Представители на Националното сдружение на автобусните превозвачи бистрили как да се противодейства на сивия сектор и нерегламентирания превоз на пътници. А министърът на транспорта Ивайло Московски лекомислено-услужливо се обявил за затваряне на сайтовете за споделено пътуване. Предложението имало практичен аспект - идеята е да се вкарат допълнителни средства в държавната хазна от „хилядите“ ванове и микробуси, които формират сивия сектор в пътническите превози. Друг е моментът, че цялата „организация“ със сайтовете за споделени превози, за шофьорите пирати и пътуващите за собствена изгода си е въпрос на андрешковщина. За млади хора и обикновени туристи е въпрос на удобство. Сиреч пак до манталитета ще опре всичко, но нейсе.

Дори евентуално да приемем, че подобна абсурдна забрана се въведе - кой ще упражнява контрол и ще следи как се спазва? ДАНС ще свалят сайтовете от мрежата, а КАТ и ДАИ най-отговорно ще бродят по пътищата и ще контролират талоните на шофьорите. И глоби, глоби!

Два аспекта на абсурдността на предложението изпъкват най-ярко. От една страна, наскоро стана ясно, че таксиметровите шофьори, чийто сектор е истинската гордост на родните бирници и регулатори, са платили за 2015 г. общо 9,6 млн. лева данъци, успешно укривайки от хазната над 100 млн. дължими такси. Тези близо 10 млн. лева са си истинско постижение в сравнение със събраните от държавата през 2013 г. общо 82 000 лв. Иначе си говорим за кибернетика.

Вторият аспект на необмисленото решение: практичността на пътуването. Ако се съберем един минибус познати и отиваме на морето, кой ще ни спре? Ще се разследва ли дали се познаваме през сайт и как сме си разделили горивото?! Ощетяваме ли някого - може би таксиметровите или автобусните превози? Идеята за забрана на сайтовете за пътувания е толкова нелепа, че току-виж скоро забранят и парите назаем между приятели и роднини, защото ощетяват банковия сектор… Разбира се, също и ходенето на гости с преспиване ще остане извън закона, тъй като накърнява интересите на хотелиерите.

И така - мъдрият и далновиден български министерски подход повелява: нека решим проблем, който не съществува, като ударим по нещо частично или напълно несъответстващо на проблема (който го няма). Всъщност проблем ще има - да не засегнем някоя „наша” фирма, ей! Що се отнася до бусчетата с „предприемчиви превозвачи“ - със или без сайтове за споделено пътуване те пак ще си щъкат, съмнение няма. „Нашите хора” няма да бъдат спирани от компетентните органи - ще са „предупредени”. Ще бъдат спирани само не-наши хора, т.е. свободно организирали се.

Sharing economy - икономиката на споделянето - набира сила по цял свят и особено в Западна Европа, с която традиционно комплексирано се съизмерваме. В Германия, Франция, Италия и др. отдавна е популярно пътуването с автомобил да се споделя. Имам кола, отивам някъде, имам свободни места, защо да не си взема някого за компания и да си поделим разходите?! Хората избират да си бъдат взаимно полезни, без да извличат директна парична изгода. Но това пък лишава някого от „полагащия” му се дял.

И тогава делът му го взема някой друг - някой нов бизнес модел, като платформата Blablacar например. С общо 25 милиона потребители и 10 милиона превозени на тримесечие. Нищо по-естествено. Свободен пазар. Свободен избор на свободни граждани. Еволюция. Както безброй пъти в историята „динозаврите” са изправени пред дилема: да отричат една нова реалност, докато най-накрая все пак неизбежно се превърнат във фосили, или да се приспособят. Опцията „забрана” просто не стои.

Споделената отговорност на пътуващите

Групите в социалните мрежи и сайтовете за споделено пътуване изобилстват. Многобройните потребители изтъкват, че така пътуват по-изгодно, по-бързо, по-удобно и по-забавно. Противници на алтернативата недоволстват, че не е ясно кой носи отговорност при евентуален пътен инцидент. Ами ето кой: тези хора сами са поели отговорност за себе си и действията си, тъй като имат собствени глави на раменете си. Има държави като Северна Корея, които не толерират подобна самостоятелност у гражданите си.