Започва подписка за възстановяване на монумента

Историята на една от най-славните части на Българската армия - Втори ломски конен полк, над 70 години вече тъне в забрава. Паметникът на кавалеристите, паднали в десетки битки за Родината, е скрит зад бетонни стени и вместо с цветя е покрит с прах и бурени. „Този паметник не е парче мрамор, а част от българската история и държавност и трябва да бъде на видно място, обграден с почит и уважение“, смятат историци и родолюбци. От години хората, които знаят за трагичната съдба на обелиска, чакат държавата да реабилитира подвига на българските офицери и войници и потомците да почетат паметта им. Но досега това не се случва.

Втори конен полк е легендарно бойно поделение - родоначалник на конните части, които стават ударна сила на българската войска от Освобождението до 1944 г. Според военните историци началото на полка тръгва от петдесетината опълченци с коне, обединени в кавалерийска команда под командването на генерал Столетов в Руско-турската война. През 1881 г. няколкото конни части в армията ни са събрани в Шумен и от тях е сформиран Втори конен полк. Неговите кавалеристи при обявяването на съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. придружават княз Батенберг по пътя към Пловдив и заличават браздата между разделените части на България. Тогава руските командири напускат полка, но макар и без боен опит, начело застават млади български офицери, които повеждат ескадроните в започналата Сръбско-българска война. Полкът се бие самоотвержено на Сливница и участва в превземането на Пирот.

През септември 1891 г. Втори конен полк е настанен в Лом, а от 1893 г., когато кавалеристите ескортират сватбата на княз Фердинанд, поделението получава името „Втори конен на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза полк“. „Този полк имаше реномето на най-сериозна школа в конницата. Младите офицери предпочитаха да служат именно във Втори конен. Той имаше някакво нравствено преобладание и обаяние пред другите полкове“, пишат военни историци от онова време. В ломския полк започват кариерата си едни от най-подготвените и патриотично настроени офицери, които по-късно се превръщат в легенди на българската армия като полковник Борис Дрангов и генералите Генко Мархолев и Владимир Стойчев.

През войните от 1912 до 1918 г., водени от идеалите за обединена и силна България и от самоотвержените си командири, кавалеристите от ломския полк громят неприятелските части при Селиолу, Люлебургас и Чорлу, превземат с с неустоими атаки Неготин и Призрен и показват чудеса от храброст край Добрич и Кубадин.

В Първата световна война край румънското село Чикрачи ломският полк завоюва и един от най-големите и най-премълчавани успехи на българската армия - кавалеристите разбиват руската 265-а оренбургска дружина и пленяват знамето й. След Ньойския договор, за да оцелее, полкът е преименуван на Втора конна жандармерийска група. През есента на 1923 г., когато разбунтувалите се работници и селяни, водени от комунистическата партия, превземат Лом, малобройните войници и офицери отказват да предадат казармата си и се бият до пристигането на подкрепления. Жертви падат и от двете страни.

До 1931 г. за половин век служба на България Втори конен полк си спечелва славата на една от най-смелите воински части, а за подвизите на кавалеристите са връчени 36 офицерски ордени и 367 войнишки медала „За храброст“. 67 достойни мъже обаче оставят костите си по бойните полета. За да увековечат паметта на другарите си, през 1930 г. кавалеристите издигат със собствени средства обелиск в двора на казармата в Лом. На камъка е изсечен конник в атака, а под стихове на Ботев и Вазов са изредени имената на загиналите.

„Този паметник ще бъде вечен светилник и ще пали в сърцата и душите на младото поколение чувство на любов към Родината и себеотрицание“, обявяват кавалеристите пред монумента.

Конният полк участва и във Втората световна война, завзема територии в Южна Добруджа, а по-късно се включва и в първата фаза на войната срещу хитлеристка Германия. След 1945 г. обаче написаната с героизъм и кръв история на полка е задраскана и потулена. Конницата и верността й към Бог, цар и отечество не са нужни на новото време. Полкът е закрит и превърнат по-късно в поделение 95500 за подготовка на шофьори и водачи на бойни машини. Паметникът на загиналите кавалеристи остава в ломската казарма, но е ограден с безразличие и забрава. Пред него не стоят почетни караули, не звучи химнът, не се полагат цветя. Един политически офицер дори разпорежда имената на кавалеристите, загинали през септември 1923 г., да бъдат заличени от обелиска. Съвременниците на героичния полк са принудени да забравят за подвизите му, а младите поколения не научават нищо за него.

След падането на комунизма през 1989 г. отношението към славния полк не се променя, дори става по-лошо. Ломското поделение е закрито, а казармите са изоставени. Плацовете, превзети от трева и храсти, се превръщат в джунгла, сред която смътно се белее обелискът на героите. Тази пролет в навечерието на 6 май - празника на българската войска и ден на храбростта, в Лом започнаха подписка с искане местната управа и Министерството на отбраната да осигурят на гражданите достъп до монумента. „Паметникът е на метри от пътя край бившите казарми и има възможност без много труд и средства да бъдат отворени проход и пространство, които да превърнат обелиска в част от градската среда. Подкрепям инициативата и съм готов да проектирам експонирането на монумента пред гражданите“, заяви ломчанинът арх. Любомир Дамянов. Зад идеята застана и кметицата на крайдунавската община Пенка Пенкова. „Паметникът принадлежи на ломчани и на всички българи. Той е необходим не само като знак от миналото, а като урок по любов и отговорност към родината“, смята градоначалничката.