Повишена пожароопасност в половин България днес

Синоптик: Без промяна ще остане времето и през тази седмица

Макрон се срещна с външния министър на Иран

Част от София остава без топла вода от днес

Стреляха с гранатомет по сградата на строителна компания в центъра на Киев

Изкарват по 100 лева на ден от бране на билки Липата ни е най-ароматна в света, изкупуват я по 5 лева килото

Проф. Христина Вучева: Делът на лошите кредити у нас намалява

Ще продължат ли уроците по история в тениса?

Пожарът край Харманли е овладян

Проверяват хотела, приел двамата британци, които починаха от легионела

Интензивен трафик по границата с Румъния

Костов се завръща срещу ЦСКА

Движението в тунел „Топли дол“ в посока Варна ще е в една лента днес

Морето по-евтино и топло през септември

Участъкът от магистрала „Струма“ край Дупница остава отворен

От Кандински до Полък

„Лунна жена“, Полък

Флоренция, специално за “Труд”

Това е заглавието на изключителната изложба (19 март-24 юли) в Палацо Строци във Флоренция с над 100 творби на европейското и американското изкуство – рисунки, скулптури, гравюри и фотографии, направени между 20-те и 60-те години на ХХ век. Съпоставени са колекциите на Соломон Гугенхайм в Ню Йорк и на неговата племенница Пеги във Венеция.

Възможността да се види развитието на изкуството след Втората световна война на двата континента в дълга поредица от сходства, контрасти, символи е уникална. Експозицията е построена като пътуване, с отиване и връщане към картините, биографиите и историите на колекциите.

Първата зала е посветена на “Гугенхайм и техните колекции”. Отделено е внимание както на биографиите, така и на отношенията на тази фамилия с артистите. И Пеги, и Соломон замислят своята авантюра като доближаване до публиката. Соломон (1861-1949) е привлечен от изкуството на “необективната живопис” с идеята за абстракцията като отсъствие на форма. Той поверява проекта за музей на архитекта новатор Франк Лойд Райт. Откриването става 10 години след смъртта на Гугенхайм и музеят в Ню Йорк взема името му. Неговата изключителна сбирка, обогатявана с десетилетия, на абстрактните авангарди тръгва от големите европейски артисти.

Пеги (1898-1979) се доближава до съвременното изкуство почти 40- годишна и се ориентира към кубизма, сюрреализма, абстрактния експресионизъм. Дъщеря на богат магнат, потънал с “Титаник”, през 20-те г. тя пътува из Европа и купува по една картина на ден. През войната се прибира в САЩ. “Прехвърля” авангардите от Стария към Новия континент. Открива музея галерия “Изкуството на този век” (1942). Завръща се в Европа веднага след края на войната и още през 1949 г. организира изложба във Флоренция. Неслучайно настоящата експозиция се помещава в същото място на някогашната.

Вниманието на посетителя в тази първа зала веднага е привлечено от “Целувката” на Макс Ернст – манифест на сюрреализма и лого на изложбата от 1949 г. Линиите в картината наподобяват плъзгащо се по повърхността въже – похват, близък до сюрреалистичните идеи за значението на случайните ефекти. Централната част с форма на пирамида и прегръдката препращат към сравнения с ренесансови композиции и по-точно със “Света Ана с Мадоната и младенеца” на Леонардо да Винчи.

Спираш се пред “Портрет на госпожа П. от юг” на Паул Клее. Добродушна карикатура на две безупречни дами от север, с абсурдни шапки, съвсем недостатъчни да ги предпазят от силното южняшко слънце. Контурите са графично опростени.

Близка до Клее с геометричните си форми и полукръгове, композирани във висяща структура на фона на наситен тюркоаз и зелено, е “Нагоре” на Василий Кандински. Продължителна вертикална линия се издига нагоре и уравновесява формите. Недалеч е монументалното платно на същия художник “Доминираща крива” – лого на експозицията, което Пеги продава по време на войната и смята за “една от седемте трагедии на моя живот като колекционист”.

Страстта на колекционерката към сюрреализма е задълбочена в “Европа-Америка. Сюрреализмът и раждането на новите авангарди”. Приближаваш се до “Бюст на мъж с раирана фанелка” на Пабло Пикасо, който през 1939 г. прави десет варианта, известни като “Мъж с раирана фанелка”- шест гваша, три маслени портрета върху хартия и една туширана рисунка. Сивите тонове размиват напрежението и определят деформацията на лицето, която ще характеризира през годините стила на Пикасо.

В центъра на залата е “Кутия в куфар” на Марсел Дюшан – емблема на пътувания на творби и на меценатите Гугенхайм. Артистът, приятел и съветник на Пеги, обединява всичките си 61 репродукции на произведения, създадени дотогава (в началото сме на Втората световна война), за да направи възможно тяхното пренасяне. Сред тях са известният “Фонтан” и “Мона Лиза с мустаци”.

Пътуването продължава с артистичната авантюра на Джаксън Полък, от когото са изложени 18 творби. Те проследяват хронологично пътя му от 1942 до 1951 г. Най-емблематичният представител на “живописта на действието” благодарение на поддръжката на Пеги за кратко време става почти мит, както го нарича в своя статия от 1949 г. списание “Лайф”. Той работи като момче за всичко в музея на Соломон, получава през 1943 г. договор от Пеги, който му позволява да се посвети изцяло на артистичната си кариера. За “Жената луна” например художникът се вдъхновява от Шарл Бодлер и френските символисти, после се усеща влиянието на Пикасо и сюрреализма. “Вълшебната гора” е от по-зрелия период на Полък, когато вече използва капковата техника. Той полива, капе, пръска боите върху големи, хоризонтално разположени платна без рамки.

Неспокоен и непокорен като Полък е и холандецът Вилям де Кунинг – един от най-ярките представители на абстрактния експресионизъм. Той прекосява основните европейски течения и открива силата на знака. Създава композиции, които са сбор от цвят, материя и жест (”Гола жена на плажа”).

Ако през 40-те години в САЩ се появява новата абстрактна тенденция, в следвоенна Европа двама майстори я експериментират с нови форми: италианецът Лучо Фонтана още от 30-те години и французинът Жан Дюбюфе през 40-те. Европа по онова време е много богата лаборатория. Показателно за тази жизненост и кипеж е движението информал, в което материята придобива ново значение при пластиките на Алберто Бури и “дупките” на Лучо Фонтана.

В малка заличка, която разсеяният може и да подмине, са представени фотоси на един от нюйоркските домове, както и този във Венеция – Palazzo Venier dei leoni, на Пеги. Те показват колко обича да е заобиколена от картини и предмети на приятели артисти. Откроява се “Шимпанзе” на Френсиз Бейкън, което меценатката държи в спалнята си. Неясното изображение затруднява интерпретацията на позата и израза, но доказва интереса на художника към уловеното в полет движение, към ефектите на фотографията и киното.

След революционния сезон на абстрактния експресионизъм идва второ поколение на голямата американска живопис между 50-те и 60-те г. Тя обхваща двете направления colorfield (“цветно поле”) и “постживописна абстракция”. Характерни са плоският и двуизмерен цвят, както и капките върху платното. Допълват богатството на тази панорама “движещите се скулптури” на Александър Калдер – един от най-големите майстори на абстракционизма. Той променя формата на самата скулптура. “Жълта луна” възпроизвежда пространство със звезди и орбитални планети, където жълтата луна уравновесява червения кръг, възможен символ на горещо слънце.

Изложбата завършва със 70-те години, началото на нова ера. Европейското и американското изкуство продължават с абстракционизма, представен от Сай Туомбли, който използва калиграфската техника на графитите върху фон със сив, кафяв или бял цвят, нещо средно между живопис и гравиране. Авангардът от началото на века е прекъснат през 60-те от експлозията на ново артистично течение – попарта. Във фаталната 1968 г. картината на Рой Лихтенщайн “Подготвителни работи”, чийто стил отправя към комикса и която разобличава войната във Виетнам, отваря нова ера в съвременното изкуство.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.