Незабрава за Катя Филипова - певицата си отиде на днешната дата навръх рождения си ден преди 4 г.

Кирил Икономов

„Сърцето всеки жребий заслужава, но не забрава, ах, но не забрава...“ Така пее Катя Филипова в емблематичния си хит „Незабрава“, написан от Тончо Русев и Калин Донков.

Любимата на хиляди българи певица си отиде от този свят на 13 май преди четири години - точно на рождения си ден.

Катя Филипова е родена на 13 май 1949 във Варна. Баща й Александър е потомък на руски емигранти. Майка й Дора е завършила Кралската музикална академия в Букурещ и покрай нея бъдещата певица се запленява от музиката. Освен с емблематичната „Незабрава“ я помним и с хитовете „Сбогом, мое море“, „Отплуване“, „Добър вечер“, „Бялата птица“, „Бургаско танго“ и „Принц на дъжда“.

Стефка Берова:

Четирите години, откакто си отиде Катя, минаха като миг, но аз нямам усещането, че вече я няма, защото тя живее с мен, в мислите ми, в сърцето ми. Беше една от най-интересните певици, които познавах - пееше по-различно от другите, по начин, изпреварил времето си. Помня я красива, с прекрасна фигура, танцувална и артистична. Бе един от най-културните, добри и качествени хора, които съм срещала. Знаеше много, но не говореше напразно и ако имаше възможност, с каквото можеше, помагаше на всички. Не мога да забравя последния път, когато се чухме, за да се уговорим за рождения й ден на 13-и, а късно вечерта тя пак ми се обади и каза: „Стефче, само да ти кажа лека нощ и че те обичам." Аз й отговорих: „И аз те обичам, Кате. Спи спокойно, лека нощ“, а на следващата сутрин се обади съпругът й Крумчо Калъчев, за да ми каже, че същата нощ Катето е починала...

Мишо Йончев:

С Катя сме били заедно в ГДР, където няколко пъти се засичахме в различни шоу програми, защото много често я канеха да участва там. Беше невероятно харесвана в германската телевизия, много голяма звезда - наравно с най-големите изпълнители от нашия блок, като Карел Гот например. Тя е имала и много възможности да остане в чужбина, но никога не е искала заради баща си и брат си, с които също бях много близък. Катя невероятно много се грижеше за тях и буквално държеше заедно цялото семейство. Живеех много близо до тяхната къща и всеки следобед се виждахме да пием чай или кафе, но един ден отидох и нея я нямаше. Казаха ми, че е при Тончо Русев, а като дойде, ни пусна една демо касетка, в която Тончо изпълняваше „Незабрава“ с неговия характерен бургаски тембър. Казах й - Катя, това ще стане страхотен хит и наистина стана така.

Маргарита Хранова:

Пеехме с Катя в трио „Обектив“. Започнах малко преди нея - през 1971-ва, а след това ръководителят ни Николай Куюмджиев много я хареса и тя се присъедини към нас. Пеехме в шапитото на цирк „Възраждане“ и станахме много популярни. Скоро ме срещна един човек и ми каза: „Помня вашето трио в цирка, бяхте страхотни“. Трите бяхме с еднакви дрехи и правехме еднакви движения, имахме даже немски хореограф, който ни учеше на различни стъпки. Направихме и турне с „Ханза балет“ и си спомням, че веднъж, както пеехме и танцувахме на един висок подиум, а прожекторите ни светеха право в очите, и после изведнъж като се огледахме, и Катя я нямаше до нас! А тя милата, като направила стъпките, и пропаднала отзад. Беше кошмар, но добре че се размина само с уплахата. Спомням си Катя тогава - атлетична, много красива и с дълги крака, тя обаче остана само около половин година в триото, а после стана солистка в Биг бенда на Вили Казасян, светла му памет. Ходихме впоследствие заедно с Вили и Биг бенда на Националното радио на едномесечно турне в Германия. Катя говореше няколко езика, беше много интелигентно и мило момиче, изключително добре възпитана, от музикантско семейство.

Кирил Икономов, композитор:

С Катя сме участвали на много концерти и определено „Незабрава“ беше нейният най-голям хит и любима песен на много хора. Познавах се лично с баща й - бай Сашо, който беше летец и десантчик във войната, а с Катя и съпруга й Крум бяхме много близки приятели. Двамата много се обичаха и имаха силна връзка помежду си. Тя го обичаше повече от всичко, издигаше го на сериозен пиедестал и беше посветена на съпруга си, а той по това време беше един от най-големите наши барабанисти. Катя беше изключително грижовен и толерантен човек, не съм я чувал за никого да каже лоша дума. Нямаше християнски празник, на който да не се обади на нас с Мая (певицата Мая Нешкова - б.а.) и да ни поздрави. Естествено, че и на нея, както на повечето певци от това поколение, й беше много трудно в момента, когато се смени режимът и новите хора, които се занимаваха с култура, извършиха предателство спрямо хората на изкуството, демонстрирайки липса на памет. Никой от колегите не може да забрави Людмила Живкова, когато бе златният век на културата, а след това творците попаднаха във вакуум, който е до днес.

Христо Кидиков:

В нейно лице загубих един наистина много достоен, много човечен и изключително истински добър приятел. Жалко, че за нея говоря в минало време... Беше широко скроен човек, винаги позитивно настроена и забележете - винаги готова да се притече на помощ на всеки - независимо познат или непознат. Да не забравяме, че тя беше и моя кума и всички празници бяхме заедно. Изключителен работяга, подбираше с вкус репертоара си и беше в прекрасни отношения с всичките си колеги. Това, че като малка е танцувала балет, й позволяваше да предлага песните си с разнообразна хореография и вкус към новите тенденции на поп музиката. Когато през 1979 г. ни възложиха заедно да направим рецитал на „Златният Орфей“, решихме да направим обща песен, в която да танцуваме степ. Подходихме много професионално и един месец вземахме уроци по степ от сестрата на Тошко Козарев в Софийския цирк. Много често пътувахме заедно и когато я вземах от дома, й се учудвах от трите куфара, с които тръгваше на турне, независимо от времетраенето му. Двата куфара бяха пълни с обувки, а третият - с лични и сценични дрехи. След концерт се хвърляхме с пълна сила в купонджийския живот, като по този показател се допълвахме на сто процента. Живееше на пълни обороти и си отиде от този свят с достойно вдигната глава.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура