На 26 август 2019 да почерпят

Политическата коректност развали и „Междузвездни войни” Фенове готвят бойкот на новия филм

Минималната заплата в САЩ вече не е от значение Едва 0,3% от 156-те милиона работници получават такова възнаграждение

Гърция готви есенни оферти за туристите

Иран поиска от Запада разрешение да изнася 700 000 барела петрол на ден

Изкарват по 100 лева на ден от бране на билки Липата ни е най-ароматна в света, изкупуват я по 5 лева килото

Голям пожар е избухнал край Харманли, горят 1000 декара гори

Падат ограничения за трансплантации в чужбина Навременното лечение на деца - приоритет

САЩ и Япония с търговска сделка от Г-7 Доналд Тръмп записа важна победа

Откриха труп на мъж във Враца

Морето по-евтино и топло през септември

Русия разработва броня за сателити

Арестуваха двама души за подпалването на четири пожара в Гърция

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 26 август 2019

Розово фламинго подлудява летище Бургас Аеропортът има надеждна звукова система

Незабрава за Катя Филипова – певицата си отиде на днешната дата навръх рождения си ден преди 4 г.

Кирил Икономов

„Сърцето всеки жребий заслужава, но не забрава, ах, но не забрава…“ Така пее Катя Филипова в емблематичния си хит „Незабрава“, написан от Тончо Русев и Калин Донков.

Любимата на хиляди българи певица си отиде от този свят на 13 май преди четири години – точно на рождения си ден.

Катя Филипова е родена на 13 май 1949 във Варна. Баща й Александър е потомък на руски емигранти. Майка й Дора е завършила Кралската музикална академия в Букурещ и покрай нея бъдещата певица се запленява от музиката. Освен с емблематичната „Незабрава“ я помним и с хитовете „Сбогом, мое море“, „Отплуване“, „Добър вечер“, „Бялата птица“, „Бургаско танго“ и „Принц на дъжда“.

Стефка Берова:

Четирите години, откакто си отиде Катя, минаха като миг, но аз нямам усещането, че вече я няма, защото тя живее с мен, в мислите ми, в сърцето ми. Беше една от най-интересните певици, които познавах – пееше по-различно от другите, по начин, изпреварил времето си. Помня я красива, с прекрасна фигура, танцувална и артистична. Бе един от най-културните, добри и качествени хора, които съм срещала. Знаеше много, но не говореше напразно и ако имаше възможност, с каквото можеше, помагаше на всички. Не мога да забравя последния път, когато се чухме, за да се уговорим за рождения й ден на 13-и, а късно вечерта тя пак ми се обади и каза: „Стефче, само да ти кажа лека нощ и че те обичам.“ Аз й отговорих: „И аз те обичам, Кате. Спи спокойно, лека нощ“, а на следващата сутрин се обади съпругът й Крумчо Калъчев, за да ми каже, че същата нощ Катето е починала…

Мишо Йончев:

С Катя сме били заедно в ГДР, където няколко пъти се засичахме в различни шоу програми, защото много често я канеха да участва там. Беше невероятно харесвана в германската телевизия, много голяма звезда – наравно с най-големите изпълнители от нашия блок, като Карел Гот например. Тя е имала и много възможности да остане в чужбина, но никога не е искала заради баща си и брат си, с които също бях много близък. Катя невероятно много се грижеше за тях и буквално държеше заедно цялото семейство. Живеех много близо до тяхната къща и всеки следобед се виждахме да пием чай или кафе, но един ден отидох и нея я нямаше. Казаха ми, че е при Тончо Русев, а като дойде, ни пусна една демо касетка, в която Тончо изпълняваше „Незабрава“ с неговия характерен бургаски тембър. Казах й – Катя, това ще стане страхотен хит и наистина стана така.

Маргарита Хранова:

Пеехме с Катя в трио „Обектив“. Започнах малко преди нея – през 1971-ва, а след това ръководителят ни Николай Куюмджиев много я хареса и тя се присъедини към нас. Пеехме в шапитото на цирк „Възраждане“ и станахме много популярни. Скоро ме срещна един човек и ми каза: „Помня вашето трио в цирка, бяхте страхотни“. Трите бяхме с еднакви дрехи и правехме еднакви движения, имахме даже немски хореограф, който ни учеше на различни стъпки. Направихме и турне с „Ханза балет“ и си спомням, че веднъж, както пеехме и танцувахме на един висок подиум, а прожекторите ни светеха право в очите, и после изведнъж като се огледахме, и Катя я нямаше до нас! А тя милата, като направила стъпките, и пропаднала отзад. Беше кошмар, но добре че се размина само с уплахата. Спомням си Катя тогава – атлетична, много красива и с дълги крака, тя обаче остана само около половин година в триото, а после стана солистка в Биг бенда на Вили Казасян, светла му памет. Ходихме впоследствие заедно с Вили и Биг бенда на Националното радио на едномесечно турне в Германия. Катя говореше няколко езика, беше много интелигентно и мило момиче, изключително добре възпитана, от музикантско семейство.

Кирил Икономов, композитор:

С Катя сме участвали на много концерти и определено „Незабрава“ беше нейният най-голям хит и любима песен на много хора. Познавах се лично с баща й – бай Сашо, който беше летец и десантчик във войната, а с Катя и съпруга й Крум бяхме много близки приятели. Двамата много се обичаха и имаха силна връзка помежду си. Тя го обичаше повече от всичко, издигаше го на сериозен пиедестал и беше посветена на съпруга си, а той по това време беше един от най-големите наши барабанисти. Катя беше изключително грижовен и толерантен човек, не съм я чувал за никого да каже лоша дума. Нямаше християнски празник, на който да не се обади на нас с Мая (певицата Мая Нешкова – б.а.) и да ни поздрави. Естествено, че и на нея, както на повечето певци от това поколение, й беше много трудно в момента, когато се смени режимът и новите хора, които се занимаваха с култура, извършиха предателство спрямо хората на изкуството, демонстрирайки липса на памет. Никой от колегите не може да забрави Людмила Живкова, когато бе златният век на културата, а след това творците попаднаха във вакуум, който е до днес.

Христо Кидиков:

В нейно лице загубих един наистина много достоен, много човечен и изключително истински добър приятел. Жалко, че за нея говоря в минало време… Беше широко скроен човек, винаги позитивно настроена и забележете – винаги готова да се притече на помощ на всеки – независимо познат или непознат. Да не забравяме, че тя беше и моя кума и всички празници бяхме заедно. Изключителен работяга, подбираше с вкус репертоара си и беше в прекрасни отношения с всичките си колеги. Това, че като малка е танцувала балет, й позволяваше да предлага песните си с разнообразна хореография и вкус към новите тенденции на поп музиката. Когато през 1979 г. ни възложиха заедно да направим рецитал на „Златният Орфей“, решихме да направим обща песен, в която да танцуваме степ. Подходихме много професионално и един месец вземахме уроци по степ от сестрата на Тошко Козарев в Софийския цирк. Много често пътувахме заедно и когато я вземах от дома, й се учудвах от трите куфара, с които тръгваше на турне, независимо от времетраенето му. Двата куфара бяха пълни с обувки, а третият – с лични и сценични дрехи. След концерт се хвърляхме с пълна сила в купонджийския живот, като по този показател се допълвахме на сто процента. Живееше на пълни обороти и си отиде от този свят с достойно вдигната глава.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.