БАБХ проследява фуражна суровина от Бразилия със съмнение за наличие на салмонела

Мариана Маринова атакува „Фермата” “Мисис България” е вторият обявен известен участник

Поет от Банско се вдъхнови от президента Радев, посвети му стихотворение

Пуснаха движението по едното платно на магистрала „Струма“

Венета Харизанова плашещо слаба (СНИМКИ)

Опашка над 8 километра се е образувала на „Дунав мост 2“

Фандъкова: Приключи третият етап от изграждането на канализация в столичния квартал „Люлин“ 9

Пожар гори в коритото на река Марица в Пловдив, подпалили са се незаконни къщи

Павел, Венци Венц и Дара се глезят с 5 звезди Втора обща песен за хитовите изпълнители

11 спасители от София и Боровец издирвали украинския турист, който пострада в района на връх Мальовица

Община Търговище ще дофинансира селско училище

Сливен ще иска кредит за съфинансиране на проект за туризма

Два нови случая на западнонилска треска в Бургас и Монтана

Китайците търсят сигурност по време на ваканцията Румънците пътуват спонтанно, не чакат причина да стегнат куфарите

Началото на сезона в италианската Серия А по MAX Sport през уикенда

Италианските „Оскари” на български екран

“Зад белите очила” плакат.

От 31 май до 6 юни София ще приюти първия фестивал на италианското кино. За неговото “раждане” заслуга имат Министерството на културното наследство на Италия, Министерството на културата на България, Италианската търговска камара в България, културната асоциация “Тицианo”, посолството на Италия в София, Италианският културен институт.

Привлечена от скорошното обявяване на София за творчески град на киното на ЮНЕСКО, за първи път в 60-годишната си история филмовата академия “Давид на Донатело” организира фестивал на италианското кино извън пределите на Италия.

Юбилеят, както и неотдавнашната церемония по раздаването в Рим за 60-и път на “Давид на Донатело”, е приятният повод да се върнем назад във времето. През 1950 г. в Рим е създаден Open Gate Club, чийто символ е една отваряща се врата. През нея влизат всички онези, най-вече чужденци, които се завръщат след войната в италианската столица като предпочитана културна дестинация.

Три години по-късно се създава Комитет за изкуство и култура, последван през

1954 г. от международен киноклуб. На следващата 1955 г. той измисля заедно с Open Gate наградите “Давид на Донатело”, посветени на най-добрия италиански и най-добрия чуждестранен филм. Критериите са същите като холивудските “Оскари”, но с много по-престижната бронзова статуетка на “Давид”, изваяна от Донатело във Флоренция (оригиналът е в националния музей “Барджело”), репродуцирана от “Булгари”. Първата церемония е през 1956 г. в Рим. През следващата година тържеството е преместено в гръцкия театър в Таормина (Сицилия), а през 1963 г. “Давид на Донатело” се отделя от Open Gate. От

1982 г. церемонията е в Рим.

Постепенно традиционно наградените категории се увеличават, добавят се за различен период и нови награди – “Лукино Висконти”, “Рене Клер”, “Франко Кристалди”, с които се почитат творци на италианското и европейското кино. През 2007 г. “Давид”, подобно на другите киноакадемии в Европа и света, става Академия на италианското кино със седалище в Рим. От същата година е и наградата “Виторио де Сика”. През 2009 г. Джан Луиджи Ронди е удостоен като “пожизнен президент”. 94-годишният доайен на кинокритиците е присъствал и раздал всичките предишни 59 награди “Давид”.

Журито, съставено от вече награждавани артисти, от представители на културата и изкуството, от членове на управителния съвет, присъжда 20 награди за италианско кино, един “Давид” за филм от европейската общност и един за чуждестранен филм. Състезават се за “Давид” всички национални и чужди филми, излезли в Италия за предшестващ едногодишен период. Кандидатурите се посочват от продуценти и разпространители. “Давид” се връчва лично на победителя и ако той отсъства на церемонията, статуетката остава в академията. Регламентът изисква да се награждават само актьори, изпълняващи роли на италиански език. Режисьор дебютант не може да се състезава в категориите за най-добър филм и режисура.

Юбилейното издание имаше и организационни новости. За пръв път претендентите минаха по червен килим, както е по големите кинофестивали. Директното излъчване на церемонията стана по Sky, а не както досега – по държавната РАИ. Наградени и награждаващи бяха облечени задължително в смокинг. Нямаше разтегливи и дълги благодарности. Имаше елегантни посвещения – на композитора Енио Мориконе, свеж от тазгодишния си “Оскар”, с музикално изпълнение от японец; прочувствено слово на Пиф, режисьор на последния документален филм за починалия през януари режисьор Еторе Скола.

На традиционната среща на творците с президента на Италия в деня преди вечерния празник тази година приятната изненада беше, че той лично връчи специалните “Давид” за цялостно творчество. Те отидоха при братя Тавиани, авторите на “Баща господар”, “Нощта на свети Лоренцо”, “Цезар трябва да умре” (”Златна мечка” в Берлин), “Чудният Бокачо” (показан на “Киномания 2015”) и при Джина Лолобриджида – първата актриса, спечелила “Давид” за най-добра женска роля през 1956 г. с “Най-красивата жена на света” на Робърт Леонард.

Кои са най-награждаваните актьори за тези 60 години? Рекордът принадлежи на актрисата Маргарита Буи, номинирана и отличена общо 7 пъти. Последната среща на българския зрител с нея е в “Моята майка” на Нани Морети. Също 7 награди имат и двама актьори – Виторио Гасман и Алберто Сорди, следвани от София Лорен (6), Моника Вити и Марчело Мастрояни – с по 5.

Един от 11-те филма, които ще бъдат показани в София, “Кореспонденцията” на Джузепе Торнаторе, взе “Давид”, даден от младите. Същият режисьор с творбата си “Ново кино Парадизо” е носител и на американския “Оскар” за най-добър чуждестранен филм (1988). Сред останалите заглавия от първия фестивал на италианското кино не трябва да се пропускат “Приказен юноша” на Марио Мартоне с пет статуетки, между които престижната за най-добра мъжка роля на изключителния актьор Елио Джермано в ролята на поета Джакомо Леопарди; Latin Loverна Кристина Коменчини заради последната роля на недочакалата да се види на екрана актриса Вирна Лизи, номинирана посмъртно за най-добра женска роля; първият филм на актрисата Лаура Моранте “Черешките върху тортата”, номиниран за режисьорски дебют.

Фестивалните прожекции ще се състоят във Филмотечно кино “Одеон” с безплатен вход. Поканени са автори и продуценти на филмите, предвидени са срещи на публиката с тях. Закриването ще е в Народния Театър “Иван Вазов”.

Валерио Руиц: Жената зад белите очила е една гаврошка

Откриването е с документалния филм “Зад белите очила” – пътуване в живота и кариерата на омайната италианска режисьорка Лина Вертмюлер, първата жена на света, получила номинация за “Оскар” за най-добра режисура през 1975 г. за “Седемте хубавици”. В началото на май в кино във Флоренция се състоя среща с неговия режисьор Валерио Руиц, след прожекцията на филма той отговори на въпроси на медиите.

– Чия бе идеята за филма?

– Имам късмета да работя с Лина от много години. Идеята за филма беше моя, защото тя, както винаги казва, никога не се интересува от себе си. Опитах се да й направя портрет, който да се докосне до същността и метода на нейната работа. Киното й не прилича на никое друго.

– Какво ви подтикна да направите документален филм и как избрахте точно личността на Лина?

– Запознах се с Лина през 2009 г., когато работих като неин асистент в “По дяволите тази мизерия”. Тя ме прие под крилото си и ми предложи други работи, даде ми пространство и най-вече вяра. Лека-полека се опознахме и когато през 2012 г. започнахме заедно да нахвърляме автобиографията й, ми дойде наум идеята за документалния филм.

– Колко дълго трая работата по него и как се приближихте до материала?

– Като цяло отидоха три години. Започнах да мисля в детайли онова, което исках. Писах и пренаписвах сценария няколко пъти. Успоредно започна търсенето на видеоматериали и поканата за интервю на различни актьори и режисьори, присъстващи във филма. Обърнах се към италиански и чуждестранни архиви, но най-вече използвах личния архив на Лина, който е много пълен и подреден. По-сложно беше с контактите с нейните колеги, защото в някои случаи трябваше да настоявам (както при Мартин Скорсезе) цяла година, преди да се срещна с тях и да запиша изказванията им.

– Коя е жената зад белите очила?

– Изключително иронична личност, която превръща работата в игра. Жена, останала завинаги млада. Една гаврошка.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.