Треньорското величие във волейбола Владимир Алекно: В работата ти трябва авторитет, а не авторитарност

Заради личности като руснака Владимир Алекно мнозина твърдят, че шампион не е титла, а призвание. Безспорно той е един от най-славните треньори във волейбола през новия век. Ликувал е със злато на олимпиада, има триумфи в Световната купа и Световната лига.

Поведението му по време на мачове показва защо руската мечка е символ на родината му. Неговият треньорски почерк беляза „сборная“ с мощ, креативност и несломим отборен дух. Алекно предвожда Отбора на звездите в бенефиса на Владо Николов в София преди седмица. Освен тимът на Русия той води и „Зенит“ (Казан), настоящия шампион на Европа.

- След триумфа в Лондон 2012 напуснахте „сборная“, но нещата в тима не потръгнаха и само след три години се върнахте. Трябваше ли много да ви убеждават?

- Не, не много. Това с оттеглянето беше едно от малкото необмислени мои решения. Защото по-късно виждах и чувствах, че все още съм нужен на „сборная“. А когато си нужен - не питаш, а просто правиш това, което трябва.

- Какво още искате да спечелите със „сборная“? Остана ли ви мишена?

- Със сигурност има, защото със „сборная“ още не съм ликувал като световен шампион. Спечелих олимпийската титла, Световната лига, Световната купа. Но за световната титла все нещо не ми достигаше. Вероятно така и ще останат нещата, защото предстоящите финали на Световната лига и олимпиадата са последните ми състезания начело на „сборная“. Но има и друго. Вижте как звучи само: „Треньор на двукратен олимпийски шампион“. Доста добре, нали?

- На клубно ниво също сте марка за успехи със „Зенит“ (Казан). Какво е различното във воденето на европейския клубен шампион и на „сборная“?

- В „Зенит“ играят чужденци. И ако имаш и икономическа мощ, каквато тимът от Казан има, можеш да привлечеш нужните легионери на съответните позиции. И съответно да направиш наистина силен отбор. Еднаква е само целта - играеш за победа. При „сборная“ обаче е много важно и това, което става извън терена. Вече говорим за патриотична настройка, за мотивация. Да разбереш, че носиш националната фланелка и гербът е на гърдите ти. Сега „сборная“ е единна и пее заедно химна. „Сборная“ играе без пари, защото две години преди Лондон 2012 се отказахме от заплатите си. Сега играем за идеята, за Русия!

- В началото на 90-те години съдбата ви изпрати в „Левски“, станахте шампион на България.

- Тогава СССР се разпадна и обявиха, че повече няма да има шампионат на съюза. Бях вече женен и трябваше да мисля за бъдещето. Със съдействието на треньора на ЦСКА (Москва) Юрий Логтев и на Христо Илиев се озовах в „Левски“. Това беше старт на кариерата ми зад граница. После играх в Гърция, Италия , Франция.

- Познавате добре Владо Николов. Как бихте го описали като състезател и извън игрището?

- Не са много фанатиците във волейбола. Но едни играят, защото им харесва и имат талант. А други искат да постигнат нещо с адски труд. Познавам двама такива - руснакаМаксим Михайлов и Владо Николов, които, без да имат голям талант, постигнаха много с къртовски труд. А в живота Владо е много интересен събеседник - чете много, знае също много. И това, което е постигнал го е постигнал сам, без ничия помощ.

- Фигурата, която най-много ви е впечатлявала от българските играчи?

- Трудно е да се назове един и да се забравят други. Няма да е справедливо. Имахте феномени. Любо Ганев, например. Не говоря за физическите и техническите му умения или за постиженията му. Освен всичко това той беше... Как да го нарека? Голям артист, шоумен на терена. Тонев и Кьосев също бяха по своему добри. После дойде поколението на Казийски, Салпаров... Също уникални играчи.

- Кажете ни нещо и за Теодор Салпаров?

- Видяхме се през 2004 г. После пътищата ни се разминаваха за кратко. Ако има нещо отрицателно в един човек, нещо, което не те устройва - ти го изолираш. А ние с него почти десет години работим заедно. Това също дава отговор на въпроса ви.

- Най-силният играч, с който сте работили като треньор?

- Не мога да назова само един, защото наистина са много. Това са Клейтън, Стенли, Гърбич, Леон, Андерсон, Салпаров, Казийски....

- Синът ви Лоран също е волейболист, и то добър. Трудно ли му е да е син на Владимир Алекно?

- Трудно му е да носи фамилията. Нормално е, дори бих казал „особено“, когато си син на треньора. В началото отборът го дистанцираше, не търсеше контакт с него. В съблекалнята той си имаше един живот, а с мен - друг. И за да му помогна правех така, че той да знае най-малко за случващото се в тима. Разбира се, от други места, не от него, научавах какво става в съблекалнята. Но аз знам - той е отговорен за фамилията, която носи. И е волейболен фанатик. Не иска дори да учи! Нищо друго освен волейбол не го интересува.

- Как си почивате?

- Как? Искаш да отидеш през лятото на море, но...нямаш време, защото отборите имат тогава лагери. Съдба. Ако обаче имам и най-малката възможност за лов - отивам веднага. Има обаче и нещо странно. Аз съм човек, който има много приятели, много съм общителен. Но в последните години установих, че се чувствам най-добре, когато се усамотявам, когато съм сам.

- Какво мисли по въпроса семейството ви?

- Обещал съм им повече време след Рио. Мои деца вече пораснаха, завършиха училище. Имаше период в който не знаех дъщеря ми в кой клас е - първи или втори. После като студентка друга конфузна ситуация - не бях наясно в кой факултет е. Разбира се, не мога да върна времето назад. Но пък виждам, че те имат нужда от мен не по-малко от времето, когато са били деца. Дори сега мисля, че имат по-голяма нужда от мен. Затова искам да им отделя повече от свободното си време.

- Има ли нещо, което един треньор не бива да си позволява?

- В отборните спортове има нещо, което е като лакмус. Не знам как е в индивидуалните. Но там теоретично можеш да излъжеш един човек, но 15 и повече в отборните - не можеш. Те всичко виждат и чувстват. Нямаш право да лъжеш, нямаш право да проявяваш слабост. Трябва авторитет, а не авторитарност. Не трябва да имаш пристрастия към един или друг. Изобщо нещата са много.

- Кога най-много ви ядосват журналистите?

- Винаги!

- Очаквали ли сте някога, че Франция ще диктува модата във волейбола?

- Не бих казал, че Франция е изненада. Това са момчета, които от 12-13-годишни са заедно и вече близо две десетилетия са във френския отбор. За мен техните резултати дойдоха резонно.

- Как виждате волейбола след 50 години?

- Много изменения в правилата - първо. И второ - физическите възможности на състезателите ще тръгнат надолу.

- Има ли рецепта за успех?

- А вие банкова сметка имате ли?

- Да, защо?

- Аз също имам, приемете го за рецепта!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Спорт