Бундесбанк: Разликата между „старите” и „новите” членки на ЕС намалява

Без ДДС за български плодове и зеленчуци Млякото също ще се облага с нулева ставка

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 август 2019

Задържаха мъжа, който изкърти ограничители по „Граф Игнатиев“

Борис Джонсън изтегля британските представители от срещите на ЕС

Расте делът на старите коли 42,7% от автомобилите са над 20-годишни

България на първо място в ЕС по смъртни случаи на пътя

40 питбулa, тренирани за боеве, се отглеждат в общинския приют на Пловдив

Ковачки, Русия и Китай в битка за АЕЦ „Белене” (обзор) Седем кандидати искат да строят втора атомна

Дават на инвалиди пари за асансьор

Пожар избухна в ресторант в Павел Баня (ВИДЕО)

Министър Петков: Над 55 млн. лв. са предвидени за нови социални услуги за деца и семейства

Депутати учат чужди езици за 115 000 лв.

ЕК: Гърция да се придържа към реформите

Майк Помпео: „Ислямска държава“ отново набира сила в някои райони на Сирия

Студенти настояват и за реформа на образованието по право

Единният държавен изпит за завършващите „Право“ може да гарантира високо ниво на бъдещите юристи у нас.

Реформата в съдебната власт да върви ръка за ръка с реформа за юридическото образование. С това желание млади юристи настояват по-бързо реформата в обучението по право да бъде приета. Шест месеца след като Министерството на правосъдието (МП) огласи проект за постановление за изменение и допълнение на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ и досега проектът не е внесен за разглеждане в Министерския съвет.

Един от двигателите за реформа в юридическото образование е 28-годишният Николай Михайлов, току-що завършил специалност „Право“ във Великотърновския университет (ВТУ).

Както „Труд“ писа, той и негови съмишленици се обединиха около идеята за единни държавни изпити по право за цялата страна. През 2014 г. Михайлов положил успешно първите два държавни изпита преди дипломирането си като юрист – по публичноправни и наказателноправни науки. На последния изпит – по гражданскоправни науки, го скъсали и на редовната, и на поправителната сесия. Не издържал писмената част и не бил допуснат до устното допитване. Бъдещият юрист поискал да научи от декана на Юридическия факултет на ВТУ проф. д-р Цветан Сивков кое е правилното решение на изпитния казус, какъв е съставът на комисията, която е оценила писмената му работа, и може ли да я сравни с вярно решения казус. От университета му отговорили, че няма практика след края на писмения изпит да се обявява публично верният вариант за решение на казуса.

За неволите си същата година Михайлов писа до министъра на правосъдието, до омбудсмана, до шефовете на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и до Висшия съдебен съвет. Благодарение на неговата инициатива бе подготвен проектът за промени в наредбата на МС.

Този четвъртък студенти от всички университети у нас, които учат право, както и вече практикуващи прависти до 35-годишна възраст, ще се обединят в Съюз на младите юристи в България. Домакин на събитието ще е шефът на Съюза на юристите в България Владислав Славов.

„Първата ни инициатива след учредяването ще бъде среща с министъра на правосъдието Екатерина Захариева, за да питаме до какъв етап е стигнала реформата в юридическото образование. Защото към момента резултат няма, а само проект и хубави думи“, казва Михайлов.

От МП през октомври м.г. предложиха изменения в наредбата. Сред най- важните от тях са: единният държавен изпит за завършващите „Право“ във всичките девет юридически факултета у нас, отпадането на задочното обучение за бъдещите юристи, както и по-голям хорариум за някои от дисциплините. Експертите от МП са предложили и нови задължителни и избираеми учебни предмети и специализирани магистърски програми. Юридическото образование в България ще се осъществява по единна магистърска програма, която да се провежда в 10 семестъра с минимум 3500 учебни часа. Същевременно се предвижда въвеждането на специализирани магистратури след завършване на основната програма. В какви отрасли на правото ще са те, ще решава всеки университет, но трябва да са с минимален хорариум 750 часа, пише още в наредбата.

Младият юрист Михайлов и колегите му също предлагат промени за наредбата, но някои от тях не са записани в проекта. „Поискахме да отпадне текст, който гласи, че оценката от изпитните работи при държавен изпит не подлежи на преразглеждане. Винаги е възможно да бъде допусната техническа грешка при оценяването или, не дай Боже, то да е пристрастно“, казва Михайлов. Той е на мнение, че студентът, който полага държавен изпит трябва да има право да разгледа проверения си писмен казус, за да го сравни с верните отговори. Ако констатира нарушение в процедурата по оценяване, изпитът му да бъде повторно проверен. „Например нашето предложение в този случай е да има арбитражна комисия, до която студентите да отнасят жалбите си във връзка с несъгласие с оценката“, допълва доскорошният студент.

Експертите от МП не са взели под внимание и предложението таксата за явяване на държавни изпити по право да се уеднакви във всички университети. „Наблюдава се огромен дисбаланс между таксите – тази във ВТУ е 450 лв., а в СУ „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет – 30 лв. и 50 лв.“, подчертава Михайлов.

Той претендира да се издават протоколи от устния изпит преди дипломиране на студентите. „Това е необходимо, защото така може да се види колко контролни въпроси е задала изпитващата комисия и какви са били те към всеки студент. За съжаление това не попада в измененията в наредбата, но има възможност тези процедури да бъдат разписани впоследствие от МП“, допълва юристът. Михайлов ще настоява студентите да имат представа какви ще са критериите за оценка при държавен изпит, за да се подготвят предварително за тях.

Министерство на правосъдието: Работим по промените

Документът за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ ще бъде внесен в Министерския съвет, след като екипът на Министерството на правосъдието (МП) приключи работа по него. Това съобщиха пред „Труд“ от министерството на Екатерина Захариева.

В края на март политическото ръководство на МП е поканило на среща деканите на всички юридически факултети у нас и поискало от тях становища за промените, които към момента са получени и се обсъждат.

От МП не се ангажираха да прогнозират кога измененията в наредбата ще влязат в сила и от коя учебна година ще се прилагат. Миналия октомври се смяташе, че ще бъдат факт от учебната 2016/2017 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.