"Имаме нужда от самочувствие, имаме и основание за него, в много посоки. Време е да си пожелаем то да става все по-устойчиво и стабилно". Това каза пред БНР режисьорът Иглика Трифонова, която ще получи орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за нейния принос в областта на културата.

"Зад тази награда стои реверанс към българското кино, в което през последните години се случват хубави неща. Филмите му стоят стабилно на международните фестивали, а други са добре посрещнати и прегърнати от публиката", заяви режисьорът и допълни:

"Ще ми се да вярвам, че зад тази награда стои потребността на обществото от това което правим, защото творците са „чупливи хора“. Аз съм в непрестанна битка да си вярвам, че има нужда от това, което правя, защото не правя комерсиални неща, но има и един инстинкт на правещия изкуство – той граничи с лудост. Самият ти имаш такава силна необходимост да направиш някои неща, че тази лудост ти помага."

"Хората са екзистенциално уморени, много дълго продължи животът в противопоставяне, да разбереш кое е доброто и кое е лошото зад фасадата е уморително", обясни още режисьорът.

"Хората искат да вярват, че можем да се измъкнем за косите, че могат да се случват и добри неща, а те се случват. Ние сме много уплашени, има суеверие да не се радваме на доброто и не го допускаме, а навън хората имат инстинкт към успеха, да се радваш на успеха на другия се възприема като добро и за самия теб. Трябва да натрупаме повече успешни факти и да се успокоим."

"Много съм щастлива, че все още има публика, която има нужда от нелеки филми. Днес всеки нормален зрител може да напише във фейсбук какво мисли за един филм – това е новият тип критика, отбеляза Трифонова, според която един филм става добър, лош, значим или по-малко значим след срещата си с публиката. Тя добави, че въпреки малките прецеденти и изключения, в които публиката се „разминава“ с даден филм или литература, които биват оценявани по-късно, публиката прави един филм, а дотогава той е малко тайнство, зад което стоят усилията на много хора.

"За българските филми Кан е трудно място, там е въпрос на сложна европейска културна политика, като че ли още не са готови да отличат български филм, изтъкна кинорежисьорът."

"Понякога в Кан се страхуват от някои политически нюанси, днес Европа е доста объркана и доста уплашена. В тази спокойна и уредена допреди няколко години Европа става все по-сложно да се взимат решения…"

"Българската култура е култура на самотници", обобщи Иглика Трифонова.