В момента не виждам специален интерес или влечение към функцията на президент. Това каза Симеон Сакскобургготски, цар на българите в периода 1943–1946 година, министър-председател на България в 85-то правителство 2001–2005 година, пред БТВ.

На въпрос как се чувства 20 години след завръщането си в България Симеон Сакскобургготски заяви: „Трудно е да се опише, дори и 20 години по-късно”. Във връзка с това как е получавал преди това информация за това какво се случва в България той обясни: „Получавахме много информация - чужда информация, от разни служби и от нашия печат. Човек си създава една представа или поне усеща”.

"Единственото, което ме учуди е за София, че не беше се променила толкова, колкото, да кажем, други столици през тези 50 години. Може би заради системата или просто развитието и това ме фрапира", заяви Сакскобурготски по отношение на представите му за България, когато стъпил тук за пръв път от 50 години.

На въпрос как се е променила политически България за последните 15 години, Симеон Сакскобурготски отговори: "Аз се опитах тогава да въведа една малко по-различна политическа култура, да сме по-отворени едни към други, защото аз не съм партиен човек. По-разчупеното или по-отвореното беше идеалогично, беше по-важно в едно общество, особено и в една крехка още тогава демокрация".

Запитан защо НДСВ не продължи пътя си напред като политически проект, Сакскобурготски заяви: "В не малко партии, днешни политически движения и на отговорни постове има хора, които са започнали с нас. Считам това почти за комплимент, а не считам, че това са „предатели” или че са отстъпили на НДСВ".

Относно най-тежките му моменти като премиер Сакскобурготски разказа: "Имаше много тежки моменти. Като човек действах наистина съвестно с пълно съзнание на отговорността, така че всеки ден беше тежък. Но един от най-тежките моменти, който си спомням, е когато вицепрезидентът Чейни ми се обади да ми съобщи, че в полунощ започваха действията в Ирак. Тогава си позволих да му кажа: „Господин Вицепрезидент, надявам се, че знаете какво правите”. Без да претендирам, че съм пророк, но се опасявах, че положението няма да се промени. И след това вече като последици от тези мои притеснения най-страшното беше, когато трябваше да посрещна шестте ковчега на Летище София с нашите военнослужещи, които загинаха в Ирак".

По отношение на това дали страни ли от политиката в България Сакскобургготски коментира, че това не е така. „Не обичам да се натрапвам, да се произнасям по всяко нещо, защото нямам призванието на всезнайко, да разказвам и описвам всичко, като нямам по-определен статут”. По думите му, това предизвиква затруднения или притеснения в дадени хора.

На въпрос би ли се върнал в активния политически живот Симеон Сакскобургготски обясни: „Ако Господ можеше да намали възрастта ми с 15 години, може би щях да се замисля”.

Във връзка с това възможно ли е да се кандидатира за президент той уточни: „Симеон II пое тежката задача като премиер, беше голямо предизвикателство”. „В момента не виждам специален интерес или влечение към другата функция. Не е последната ми амбиция. В такъв момент трябва да се прецени внимателно, но фактически са ме учили да обединявам, а не да деля или да правя лични комбинации в моя полза”, поясни Симеон Сакскобургготски.