Роботизиран уред за чертане и рисуване спечели на олимпиада

Нищо не се получава, ако само седим и критикуваме

„Има ли желание, има и начин. Не приемам, че някой друг ми е виновен, ако не успея. Започвам отново, все някога ще се случи желаното. Не съм съгласен и с генералните оценки как политиците ни били лоши, този или онзи ни бил крив, че нещата не се получавали. Ако само седим и критикуваме, нищо няма да произведем и нищо няма да получим.” Това казва лауреатът от Националната олимпиада по информационни технологии Теодор Вълчев от Търговище. След 7 години упорит труд и участие в националната надпревара той стигна и до първото място. Взе го със съотборника си Дейвид Димитров от Монтана. Тяхната разработка на роботизиран уред за чертане и рисуване спечели аплодисментите на олимпиадата в категорията „Приложни програми”. Заедно с класирането на проекта им Теодор събра и най-много точки на IT теста в групата от 9-и до 12-и клас. Това му донесе златен медал и отлична оценка, с която ще кандидатства в Софийския университет компютърни науки.

И матурите, и абитуриентският бал са вече зад него. Противно на очакванията шампионът Теодор не празнува безкрай финала на бленуваното отброяване ”1, 2, 3...”. Отново учи. Сега заляга над математиката. Не е доволен от нивото си, а тя му е много нужна, особено геометрията. Паралелно работи по платка, която трябва да е под 1 грам, за да служи за приземяване на малки самолетчета в клуба по авиомоделизъм. Има и други практически проекти, които обмисля, за да направи прототипи. Освен това е и млад фермер. С помощта на баща си гледа 25 дка ябълки, круши и сливи. Планират да засадят още 25 дка. „И в земеделието има компютри и технологии. Храната винаги ще бъде над всичко, така е устроен светът. Не избирам между едното и другото, а искам да ги съвместя. Обмислям идея за затворена екосистема. Ще отглеждаме риба, а с водата от басейна ще напояваме и подхранваме зеленчуци, примерно марули, които изискват песъчлива почва. Тя един вид ще пречиства водата, която отново смятаме да вкараме в басейна при рибата. Ще видим практически как ще стане и какъв ще е резултатът. Важното е да пробваш, да си мотивиран и да не жалиш време. Точно то ми е дефицит. Не ми стига, а не мога и да си купя, за да направя всичко, което искам”, повтаря принципите си зрелостникът. Друг негов проект е да остане в България. Не смята, че следването в чужбина на този етап ще му даде повече на фона на средствата, които трябва да инвестира. В бъдеще би специализирал някъде на Запад, но иска да работи у нас. „Мечта ми е и ние да влезем в света на нанотехнологиите. Искаме развитие, а то няма как да стане без индустрия, при това високотехнологична. И не приемам да разрушим всичко, за да градим наново нещо. Дразня се от запуснатите стари сгради на затворени училища, които се рушат. Не ми е ясно защо не се търсят инвеститори, за да ги напълнят със съдържание. Смятам, че водещо начало трябва да е уважението към миналото, запазването на най-доброто, приемственост, за да има и растеж”, разсъждава талантливият младеж.

Противно на общоприетото мнение, че расте себично поколение, той всячески повтаря, че каквото е постигнал дотук, се дължи на подкрепата на семейството и учителите, на фирмите, които издирват мотивирани младежи, за да ги подкрепят. Казва, че е екипен играч и самият той иска да помага. Така са го научили и е видял как формулата работи.

Първата си презентация направил в 3-ти клас, а за първи път се явил на олимпиада в 5-и. Оттогава твърдо върви към върха. За тазгодишното издание смята, че имало към 1000 проекта от страната. От тях селектирали към 100, а на финала в тяхната категория са били 20. Неговият и на Дейвид се нарича Arch Drawer. Първо искали да направят гъба, която да чисти сама дъската. После решили, че след като ще я разхождат напред-назад е по-добре да прави нещо - да чертае, да рисува. Измислили хардуера и софтуера и почнала битката с прототипа, който трябвало да рисува по вертикална повърхност. Първите два не издържали и се наложило да направят трети. Минали през магнитно закрепване, вакуумни турбини, чупили зъбни колела, изчерпали наличните у нас количества двигатели, които им били нужни и стигнали до трансмисии. Същността на модела е писец, закрепен с макари, който се движи по зададена програма по повърхността.

Прототипът им може да работи с маркери, моливи, химикали и да рисува или чертае въведения модел. Целият проект им струвал към 300-400 лв., защото важен принцип бил да не се хабят ресурси и с малко средства да се постигне максимум.

Ръководител на проекта им е Стоян Велев от SAP Labs Bulgaria, подчертава Теодор. Компанията организирала и безплатни школи по програмиране SAP GeekyCamp за изявени ученици, където се запознали с Дейвид. После двамата решили да направят свой проект. Подкрепили ги още Трифон Трифонов от D3 Soft, Божидар Кирилов от „Айс Ком” и Николай Николов от клуб „Аероелит” в Търговище, който помагал по направата на прототипа на уреда. Теодор държи да изброи всички, които са застанали зад идеята им и дават шанс на младите да реализират мечтите си. Особено е благодарен на учителите си в Професионалната гимназия по икономическа информатика „Джон Атанасов” в Търговище и на преподавателката си Виолета Вичева, чийто възпитаник е.

Извън амбициите и плановете Теодор казва, че е обикновен младеж, който обича да се разхожда с приятели. Не отказва да ходи с тях и на дискотека, въпреки че не това било любимото му място. Слушал всякаква музика, нямал против чалгата или каквато е, щом другите я харесват. Затруднява се обаче да каже дори и две имена на фолк певици. Признава, че повече предпочита електронната музика. Харесвал и моторните спортове. Но най-харесвал да прави нещо, което е ново и вдъхновяващо. Да го прави с хора, които са надъхани и жадни да видят как се ражда тяхното малко чудо.