Нужен ли е на България закон против бурките?

У нас има Закон за нормативните актове (ЗНА), който определя що е то закон и какво да урежда той. Чл. 3 от ЗНА ни казва, че „законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения“. Неслучайно законодателят използва словосъчетанието „обществени отношения“. С това той ни казва, че законите трябва да надминават частния характер и обхват. Не такъв обаче е случаят с прочулия се у нас проект за Закон за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Практически той е насочен към 20 жени от циганската махала в Пазарджик. Не е известно да има много жени в България, които имат желание да се обличат като тях.

Облеклото е въпрос на личен избор - всеки е свободен да се облича, както намери за добре, и съответно е отговорен за проявата на лошия си вкус, за който може да търпи обществена критика или пък да бъде обект на осмиване. Прекалено е обаче такова поведение да се превръща в обект на законодателно предвидена санкция - парична глоба в размер на 200 лв., а за всяко следващо нарушение - глоба в размер на 1500 лв. (и лишаване от социални помощи за срок от три месеца, ако нарушителят получава такива).

Хипотезата, че дават на някои жени да носят бурки, е възможна, защото в момента това не е престъпно деяние, не е криминализирано в закона. Също така може някой да ти даде пари, за да се облечеш като клоун и да ходиш така по „Витошка“. Или например с маска на Роналд Макдоналд (клоуна от едноименната верига за бързо хранене). Нека си представим какво би се случило с хора, изпълняващи промоутърска или рекламна дейност - законопроектът (така както е разписан сега) буквално крие санкции и за тях. Всеки полицай ще може да отчете бързо дейност, като глоби този, който (независимо по каква причина) върви по улиците с маска на лицето и не се вижда кой е.

В проектозакона пише, че забраната за носене на облекло, закриващо лицето, следва да важи „във всички официални институции и обекти на урбанизираната територия“ - в общи линии навсякъде. Това е проблемно, защото носещите бурки може да са само 20-ина, но носещите други „покривала“, които закриват лицето им (в това число скиори, мотористи, колоездачи, артисти, промоутъри и т.н) са десетки, ако не и стотици хиляди. В този смисъл законопроектът освен ненужен е разписан по един изключително несъвършен от юридическа гледна точка начин. За това свидетелстват и някои термини от него, които не са ясно дефинирани. Какво например означава „ползване на обществена услуга“? Ако си тръгнал с мотора си да пуснеш писмо до пощата и лицето ти е закрито, това дали е ползване на обществена услуга и попада ли то под забраната?

В мотивите пише, че въпросният проектозакон щял да се противопостави на радикалния ислям, който бил не религия, а идеология. Да, радикалният ислям отрича всичко в едно демократично общество, например правото ни на свободен избор, той определя в какво да вярваме и дали да вярваме в нещо въобще, да имаме мнение, различно от официалната доктрина, да определяме сами бъдещето си и т.н. Но твърдението, че този закон щял да пребори радикалния ислям, е смехотворно. Задачата тук имат специализираните и съществуващите за тази цел институции - ДАНС, МВР и правосъдие. Съмнително е, че с този законопроект ние правим стъпки в борбата с радикалния ислям. В Германия в същата тази борба подходът е различен - залага се много повече на образованието и на приобщаването на податливите към радикален ислям маргинализирани групи. Там сериозно се обсъжда (и може би ще бъде възприета) идеята в джамиите (и други молитвени храмове) да се проповядва само на немски. Така службите най-малкото ще могат по-лесно да проследяват дали с религията се злоупотребява за целите на идейния екстремизъм, или се проповядват обичайните за религиозната общност постулати.

Юристите знаят, че на забраните трябва да се гледа като на последно възможно средство, един вид ultima ratio. Те трябва да се прилагат там, където наистина има нужда - както е например със забрана да минаваш на червено, защото застрашаваш човешки живот. Що се отнася до това как и по какъв начин хората да демонстрират религиозната си принадлежност, то най-смислено е да залагаме на качественото и адекватно образование, защото не е известно светски образованите хора да носят масово бурки.

Като излагам това свое мнение за проектозакона, аз бих искал съвсем честно да уточня три неща: 1) Не харесвам носенето на бурки или на други видимо натрапващи се религиозни символи. 2) Смятам, че темата за „бурки“ се налага до голяма степен изкуствено, за да замете други, много по-важни за българските граждани теми. 3) Определено смятам, че вместо да пишат съмнителни проекти за закони, политиците трябва да върнат държавата в гетата, където не важат никакви закони и правила освен тези на местните тартори.

Бел. ред.: „Труд“ ще публикува и други мнения на юристи за спорния законопроект