България не присъства на европейското първенство по футбол и със сигурност на никого във Франция не липсва. Но разширеният формат на шампионата даде отлична възможност за изява на доста отбори, с които българският национален отбор игра в последните 10-15 години. И повечето са състави, които бяха предварително поставени по-ниско от нашия в квалификациите. Доста отбори, на които доскоро гледахме с насмешка и които българската публика съзнателно не посещаваше, под предлог че мачовете са безинтересни и защото ще ги бием със сигурност с няколко гола.

Сега остава да изпратим във висока орбита отбори като Кипър, Малта, Черна гора, Беларус, Армения и Азербайджан, с които също сме играли неведнъж в последните години. И дано и на тях да сме им на късмет!

1. Албания

Минаха доста години от момента, в който нашето славно поколение на четвъртите в света игра от позицията на аристократ срещу Албания през далечната 1995-а. Десетилетие по-късно също от позицията на силата ги срещнахме в европейска квалификация. Тогава разбрахме, че албанците вече не са същите и двата мача завършиха с боеви ремита. И хоп, 8 години след това същите тези шиптъри вече са на европейско. При това постигнаха за три мача това, което България направи за 6 двубоя на еврофинали - спечелиха историческо 1:0 над Румъния, която ще им е светла страница във футболната история. Друг е въпросът къде се разминахме с тях, те по пътя към един доста сериозен европейски отбор, ние към 2:7 от Япония.

2. Северна Ирландия

Тези дърводелци също не сме ги броили за живи. Винаги сме потривали доволно ръце, когато сме се падали в една група, защото ни осигуряват стопроцентови 6 точки. Но тези времена отминаха. Дори от последната ни победа в Белфаст през 2008-а изтече много вода. И те са на европейско, а ние - не. Нещо повече - дори с някакъв чудовищен късмет излязоха от групата и продължават да пишат история, защото могат да стигнат и до четвъртфинал, ако се справят с един друг наш добър познайник- Уелс. Въпросът е какво толкова се случи, че един от най-слабите отбори в Европа стигна до ренесанс. 30 години след участието на световното в Мексико Северна Ирландия е сред най-добрите в Европа.

3. Ейре

За участието на Ейре на поредно голямо първенство България почти няма заслуги. Играхме преди 6-7 години и двата мача тогава завършиха наравно. Дори се надявахме, че ще спечелим този в София и ще отидем на бараж за световното в Южна Африка. Е, мачът на „Васил Левски“ не мина според очакванията и храбрите ирландци се домогнаха до второто място в групата, но не и до първенството. Ръката на Тиери Анри тогава ги поряза жестоко. Но те, за разлика от България, продължават да държат добро средно ниво. И са рекордьори по баражи. А като стигнеш до бараж, си на една ръка разстояние и от участие на голям форум. А когато пък това стане, си осигуряваш невероятен шанс да биеш Италия!

4. Унгария

Още един светъл пример за нас е Унгария. Доскоро това бе нашето оправдание и нашата мантра - какво пък толкова се оплакваме, след като великите маджари не са се класирали на голямо първенство вече цели 30 години. Е, ама се класираха, и дори направиха там фурор. Първо място в група с Португалия на Роналдо. А беше съвсем скоро, когато влизахме в мачовете срещу тях като фаворити и ги побеждавахме. И как така стана, че и маджарите ни дръпнаха толкова бързо и толкова напред? В последните 10 години показват явна последователност да залагат на треньори от Германия. Първо бе Лотар Матеус, след това Томас Дол, а сега Щорк. Докато ние едвам изтърпяхме Лотар за има-няма година!

5. Уелс

Ето момчета, които мечтаят вече за титла. Ако някой е заспал преди дори 3 години и се събужда днес, дълго време ще му е необходимо да асимилира присъствието на Уелс. Не само се класира, но и спечели групата с Англия, Словакия и Русия. И попадна в лекия поток, което дава възможност да мечтаят за нещо повече от запомнящо се присъствие. Мачът със Северна Ирландия е предверието към рая. А само преди няколко години този същият Гарет Бейл, който единодушно е смятан за футболист на турнира, игра пред 1368 зрители на стадион „Васил Левски“ при победата на Уелс над България с 1:0. Паднахме само защото не ни се играеше, мачът бе протоколен. Тогава смятахме, че тези от Уелс може да ги бием винаги.

6. Швейцария

Нямаме особени заслуги към този отбор на Швейцария, който вече е с репутацията на един от най-стабилните състави в Европа и света. Но все пак пътищата ни се събраха на няколко пъти и тогава изглеждаше, че сме им напълно равни. 1:1 като гости в Базел звучи днес като научна фантастика. До 2010-а година играехме с швейцарците като равен с равен, сега това ще е доста трудно. Швейцария, без да е някаква суперсила, е солиден пример за последователност и постоянство. Има отбор, който е способен винаги да се класира, а когато му се удаде случай - и да премине още по-напред в големите турнири. Има си достатъчно звезди, но и се работи за бъдещето, което там, за разлика от нас, е светло.

7. Румъния

И нашите северни съседи от Румъния отново ни дръпнаха напред. Бяха на европейското първенство, макар и с доста бледо представяне. На 17 ноември 2007 година България постигна последната си авторитетна победа в официален мач. Стори го точно срещу Румъния на стадион „Васил Левски“ с малкото, но достатъчното 1:0. Преди това пък направихме 2:2 в Констанца. Въобще по онова време изглеждаше, че сме дори малко по-добри от комшиите. Или обратно, те бяха малко по-зле от нас. Сега местата и ролите са тотално разменени. Румъния си върна самочувствието, ние не. Макар и с генерация, която е далеч от Хаджи и компания, съседите отново се показаха, а ние в обозримо бъдеще май няма как да го направим.

8. Исландия

Днешното чудо Исландия също доскоро не го брояхме за живо. Играли сме с тях 4 пъти през новия век и винаги са били ниско препятствие. Те са от малкото отбори, които нямат победа срещу България. За последно им обърнахме мач от 0:2 до 3:2 на „Васил Левски“ в София. Тогава бяха със звездата Гудьонсон, който играеше за „Челси“. Година преди това ги бяхме отнесли с 3:1 в Рейкявик. И ето - десетилетие по-късно исландците правят фурор, а ние ги гледаме по телевизора. И при следващ мач между двата тима шансовете да се отървем от загуба са минимални. Също така са един от най-симпатичните отбори на първенството. Ние сме 7 милиона и уж сме футболна нация, а те са 300 000 и половината година живеят в тъмнина.

9. Турция

Още едни наши съседи, които дълго време страдаха, се докопаха до участие на голям форум. Няма какво да се сравняваме с Турция - ясно е, че те в последните 20 години ако не сред най-силните, то са малко под тях във футболно отношение. Имат силно първенство, велики клубове, купуват звезди за по 10 милиона, а не като нас - само свободни агенти за стотинки. И все пак Турция се проваляше в опитите си за класиране на голямо първенство. Често резилите бяха приемани като национална трагедия. Някъде в тези години на общо страдание ние изиграхме два мача с Турция с разменен успех. И това вероятно помогна на комшиите да стигнат до класиране, а там сега направиха каквото можаха.

10. Белгия

Да се сравняваме с Белгия вече е дори комично. С предишните 9 отбора все нещо може да ни свърже, но с тази Белгия на Азар и Де Бройне е направо налудничаво да търсим паралели. И все пак преди точно 6 години на най-големия стадион в Брюксел България водеше с 1:0 и допусна нещастно обрат в мача. Исторически сме играли много пъти с Белгия и като изключим едно 0:5, винаги сме били по-успешните. Сега обаче отстоянието изглежда космическо. Те гледат към европейската титла, ние се спотайваме след 2:7 от Япония. А белгийското чудо се произведе само за 10 години. Внедриха изцяло нова система за правене на футбол и извадиха от нея десетки таланти. Които днес са световни знаменитости.