Комисията по досиетата представя във ВТУ сборник от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност“

Банско с участие на Международното туристическо изложение в Тел Авив и в София

Пътник е ранен след удар на кола в стълбище

Канцлерът на Австрия отложи посещението си у нас по здравословни причини

В оставащите дни от месец февруари се очаква застудяване

Учени: Слабите хора и въздържателите умират по-рано Две чаши кафе на ден удължават живота

Агенция АФИС: ГЕРБ събира подкрепата на 26% от населението, БСП – 22,4%

Димитър Маргаритов, КЗП: Социалните мрежи трябва да спазват правилата за защита на потребителите при търговията онлайн

Главният прокурор Сотир Цацаров заминава за Великобритания  

Музей „Етър” в Габрово показва уникални гравирани медни съдове

Арх. Борислав Игнатов: Електронизацията на разрешителните за строеж ще улесни гражданите и общините

Турските власти разпоредиха арест на 170 военни заради преврата

Комисия възпитава с безплатно кино в Шумен Зрителите ще разговарят с Ники Илиев и Орлин Павлов

Каракачанов отговори на Радев: Модернизацията на армията не е прекратена

Боряна Калейн: Не съм тръгвала с идеята за медали

Антикорупционният закон като фантастичен сюжет

След като мина на първо четене в парламента, Кунева организира форум в негова защита

Антикорупционният закон не получава публична подкрепа за своето собствено съществуване. И от експерти, и от неправителствени организации той се възприема като неадекватен спрямо българските реалии, дори съществуват подозрения, че ще се изроди в политическа бухалка срещу неудобни опоненти.

Въпреки гласуването му на първо четене в Народното събрание, тази законодателна амбиция на Меглена Кунева не се приема като набор от сурови мерки, с които държавата ще се противопостави на вкоренените в годините на преход лоши практики в българското общество. Възприема се като административен акт, като създаване на мегаструктура, която да се бори с корупцията, и то по високите етажи на властта. Явно болшинството народни представители, гласували на първо четене, го приемат повече като споразумение на политическия елит – за недосегаемост на досегашните икономически досиета на прехода, на всички управлявали България.

Освен цялата беззъбост на подобен проект, негов автор и защитник е персона, повече приличаща на прилежен европейски чиновник, която като китайска капка прави място за видимо излишни и неработещи реформи. Нещо като работник на еднодневен трудов договор, който трябва да свърши определена работа – без специфични качества, просто машина за управление. Но нали българите знаят, че именно по този “невинен” начин именно Кунева направи доста бели на България…

Има и друго. Като по най-шаблонните правила на съвременния пиар Кунева организира първо учителския събор, сега кръгла маса – форум за антикорупционния закон. Освен послевкусие от комсомолския й стил и бурните обществени реакции на разочарование, тези акции се открояват и с активността на президента Плевнелиев. Той играе в двойка с Кунева, явно някаква външна поръчка, ама доста зле звучаща.

На форума за антикорупционния закон Плевнелиев произнесе безпрецедентните призиви: Народът на Ботев и Левски не може да бъде определян като корумпиран! Не знам кой пише речите на президента, кой организира шоу програмите на Кунева, но искам да отбележа, че за тях се харчат огромни средства, без особен публичен успех. Дори с обратен ефект. Като имаме предвид, че Кунева ще организира провеждането на българското председателство на ЕС се налага да се помисли дали този именно екип се налага да върши тази важна за страната ни дейност.

Сега искам да обърна внимание на социологическите проучвания за корупцията в България. Числата говорят, че повече от милион души са потенциален обект на подобен антикорупционен закон, че България е на първо място в ЕС в тези практики, че контрабандата, наркотрафикът, икономическият натиск върху властта, наричан доминация на мафията, се извършват по протежение на целия ни мъчителен преход и – най-важното – са под чадъра на властта. Има масовизиране на корупцията, превръщането й в начин да функционира държавата. Срещу тези и други вече публикувани факти Кунева предлага един кух закон, ставащ още по-кух от нейното застъпничество, закон “безопасна игла” и “временно алиби” за цялата политическа класа.

Нали звучи като фантастичен сюжет – новият закон да се задейства срещу такава окопала се и масовизирана корупционна среда? Само за сравнение – досега в България няма осъден политик, има един съдия и прокурор! Става ясно, че антикорупционният закон няма практическа възможност да се задейства, да обхване цялата тази мрежа, оплетена вече 27 години. Няма политическа воля за сваляне на чадърите на властта над мафията.

На всички е ясно, че този политически елит вече не може да даде решение на корупцията, защото този елит е част от корупцията. Ама доста масово, не солово. В това всъщност е ерзацът на напъните на Кунева и другите реформатори.

След всичко казано искам да подчертая, че ако Европа иска този закон, то някой запушва ушите и за реакциите и коментарите в България, за опасностите от репресии, които самата Европа осъди в наказателни процедури.

Докога ще се шуми около този безсмислен кипеж на обществено “полезна” дейност?

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.