Международни мошеници се опитват да притискат независимия съд

Соломон Анжел, Кингсли, Майкъл Капустин - помните ли тези имена? А тези - Дейвид Хемпсън, Пиер Луврие, Майкъл Юлер? За читателите на „Труд” първата тройка със сигурност звучи познато, особено на тези, които са били свидетели на рухването на първите строителни и финансови пирамиди.

Двайсетина години след като “Градът на мечтите” на Соломон Анжел се изпари заедно с надеждите за нов дом на стотици българи и след милионите левове, потънали в бездната “Лайф Чойс” на жителя на Британска Колумбия Майкъл Капустин, измамниците с фалшив акцент съвсем не са намалели. Напротив, дори са се усъвършенствали, като са изградили мрежи за корпоративно влияние и лобистки натиск в уж далеч по-регулираната икономическа и правна система в България.

От началото на седмицата първо господин Майкъл Юлер, а впоследствие и господин Дейвид Хемпсън ползват чуждите си паспорти, а и американо-британско звучащите им имена, за да оказват корпоративен натиск върху изпълнителната власт и независимото правосъдието на страна членка на Европейския съюз. Със сигурност „негърчето на Карамански“ - Кингсли, както някогашният портиер на казино “Севастопол” бе известен - би съзряло в действията на господата познатите методи на рекетьорските групировки от 90-те години. С тази разлика, че някогашните бейзболни бухалки, днес са заменени със задкулисен натиск. Като за сплашване, вместо да използват борчески имена, адресират клеветите си до посланици и европейски институции, както и пускат в обръщение дежурната заплаха - “ако интересите ни като инвеститори не бъдат удовлетворени, ще се изтеглим от българския пазар”.

Лобистки натиск и медийни манипулации

По предварително разработен план в понеделник в група сайтове, собственост на олигарсите Иво Прокопиев и Огнян Донев, както и финансово зависими от чуждестранни донори, едностранно бе представена позицията на офшорна компания, представлявана от Майкъл Юлер. Компанията е обект на съдебни претенции от страна на най-големия български ритейлър на черна и бяла техника “Техномаркет”.

Собствеността на депутата от ДПС Делян Пеевски във веригата за битова техника бе удобен повод за тотално манипулиране на фактите. Съвсем ясно стана, че медийните изяви на Юлер са предварително договорени и изцяло контролирани. Така от обществото остана скрита истината, че при продължило десетгодишно източване “Техномаркет” е ощетена с 143 000 000 лева. С едно изключение, грантовите медии пропуснаха да уточнят, че обект на претенции от страна на “Техномаркет” е сделка, сключена от лицето Николай Китов. Същият е разследван от италианските власти за данъчни престъпления за 70 000 000 евро.

Очевидно не е в интерес на Юлер да коментира темата, че представляваното от него “чуждестранно” дружество е правило бизнес с българин, поставен под “домашен арест” в Италия. Съвсем отделен е въпросът, че Китов е повече от близък до грабителя на КТБ Цветан Василев. Факт, който обяснява и защо именно медиите, контролирани от самия банкер беглец, както и на новите му съмишленици - Донев и Прокопиев, са острието на кампанията. А за да ги оцвети в кално, към тях се присъедини и превърналият се в еталон на рекетьорската журналистика Недялко Недялков. Това поне позволи на четящата различни информационни източници публика да установи как “Клуб Z става ПИК.

Манипулативната стратегия имаше своето очаквано продължение и във вторник, когато при пълна конспирация бе организирана пресконференция, на която предварително бяха поканени ограничен кръг от контролирани медии и журналисти. За да осигури подкрепа за манипулативните тези на Майкъл Юлер пред доверените медии, се появи и лицето Дейвид Хемпсън, представящ себе си за председател на Британско-българска бизнес асоциация. Биографията на Хемпсън е на класически лобист, с тази разлика, че у нас продължава да липсва нормативна уредба, която да регламентира ролята на подобни персони в публичния и икономическия живот. Не е изненадващо, че Хемпсън е в управителното тяло на неправителствена организация, в която участва и една от любимките на олигархичния кръг “Капитал” Саша Безуханова. Никак не е далеч и времето, когато през 2008 г. Хемпсън се представя и за “посланик” на хавански пури, друг път говори от името и на Американската търговска камара у нас, а не на последно място е имал решаваща роля в осигуряването на безплатни едногодишни “обучения” на редица български журналисти, част от които стоят и зад силно манипулирания репортаж по темата в една от телевизиите в понеделник вечер. Всичко това позволи на класическия лобист да спекулира с името на вицепремиера по икономическа политика Томислав Дончев, както и на практика да рекетира с недопустим медиен натиск съдиите, които предстои да се произнесат по спора между две компании за собствеността на 14 от общо 59 магазина, които веригата “Техномаркет” управлява.

Поуката - мандат в Африка

Кукловодите на кампанията със сигурност дълго време са опитвали да спечелят за своята “кауза” и посланик от страна членка на ЕС. Фактът, че подобна липсва, поне засега, говори за несъизмеримия риск за компрометиране на дипломата, който би се нагърбил с ролята да адвокатства на офшорна компания, зад която видимо стоят интересите на разследван за данъчни измами българин, а не на последно място и на банкера беглец Цветан Василев. Поуката с изпращането на мандат в Африка на досегашния френски посланик у нас Дьо Кабан, може би е друг от аргументите, които колегите му в София имат, за да бъдат особено предпазливи, когато биват търсени за съдействие от защитаващи съмнителни интереси лобисти.

Употреба на реформата

Щеше да е добре, ако Майкъл Юлер и Дейвид Хемпсън си бяха дали сметка, че с желанието си с фалшив акцент да сплашат магистратите от Софийския градски съд, както и съдиите от Бургас, Благоевград, Хасково и Русе, чрез търсенето на съдействие от определени неправителствени организации, разбирай института на провалилия се бивш министър Христо Иванов и върхушката на оплетения в олигархични зависимости Съюз на съдиите в България, те унищожиха и последната надежда, че зад така настойчиво прокарваната “съдебна реформа” не стоят именно арогантни корпоративни и нагли лобистки интереси. Бързото активиране по темата и на Радан Кънев във фейсбук показва нищожно ниската цена, за която един провален адвокат и смешен партиен лидер е готов да се продаде, за да обслужва интереси на дуото Николай Китов - Цветан Василев, които очевидно са сценаристите на акцията, в която Юлер и Хемпсън съучастват или с личен интерес, или просто защото и те самите са станали обект на измама през 2011 година.

Казусът е важен, не просто защото една реномирана компания като “Техномаркет” иска да защити интереса си и го прави по единствено установения и законов начин - чрез сезиране на съда, а и защото той трябва да послужи за пример на какъв натиск биват поставени български бизнесмени, които имат спорове с офшорни компании, които могат да си позволят да наемат рекетьори с фалшив акцент за изпълнителни директори или лобисти.

Ако сега обект на атака е “всевластният” Пеевски, който вероятно отдавна е свикнал на подобна нечиста конкуренция и всевъзможни спекулации с името му, то какво да правят производителите или доставчиците, които от месеци очакват например някоя от големите чуждестранни търговски вериги в страната да им се издължи, а тя не го прави, защото разчита на следващия лобист с фалшив акцент, който ще завърти рефрена с “чуждестранните инвеститори, които искат справедлива съдебна система”.

Забравеният Луврие

Посланик Кабан дълги години ще помни Пиер Луврие, особено докато управлява посолството в Буркина Фасо. Ще разполага с достатъчно време и ще си спомня как с един откровен измамник, нает от белградския Остап Бендер, обсъждаше в резиденцията на ул. “Оборище” рейдърството на няколко частни компании. Освен Кабан, малцина са тези, които днес си спомнят Луврие. Белгийски руснак, кацнал в София преди малко повече от година, за да обяви, че с прясно регистрираната си компания LIC 33 e купил за 1 евро бизнеси и активи за близо 1 000 000 000 евро. Е, оказа се, че всички твърдения на Пиер Луврие и придружаващите го компаньони, все рекетьори с фалшив акцент, се били пълни лъжи.

Както Луврие отдавна е забравен, така съвсем скоро ще бъдат забравени Юлер и Хемпсън. Но за да заработят за хаванските си пури, двамата още известно време контролирано ще обикалят медиите в услуга на тандема Китов - Василев, за да се опитват да шантажират българското правителство и да се опитват да притискат независимите съгласно Конституцията съдии. И така до следващия път, когато очевидно прекаляващият с алкохола белградски измамник отново не реши да припомни за себе си дали с поредната си порция клеветнически твърдения или със следващите рекетьори с фалшив акцент, които ще прати на ПР-ката си Елена Вълчева, за да ги лансира в “свободните” български медии.

А през това време истината е една - „Техномаркет“ е прехвърлило на „Глориент“, без реална цена, собствените си магазини, като впоследствие е заплатило на тандема от родни измамници и чуждестранни псевдо „инвеститори“ повече от 140 милиона лева наеми за същите магазини. Евала на подобна инвестиция.