Столични полицаи задържаха 34-годишен криминално проявен мъж Отправил е заплахи към водач на автобус на градския транспорт

12 000 деца са отпаднали от клас 2000 върнати, но отново напуснали

САЩ добиха 11 милиона барела суров петрол за един ден за първи път в историята

Унгария се изтегля от миграционен пакт на ООН Споразумението ще бъде окончателно прието през декември

Въвеждаме еврото от лятото на 2022 г. Трябва да престоим в ERM II поне 3 години, каза Валдис Домбровскис

БЕХ трябва да се разбере с ЕК за пазара на газ

Близо 21 хил. лв. глоба за коневъда, изоставил стадото си от около 70 коне в Осоговския балкан

Гласуват за д-р Дечо Дечев в петък

Събрани са над 220 хил. подписа за референдум срещу приемане на еврото Според организаторите от партия "Възраждане" няма законова пречка за допитване

Русев задейства план „нов треньор“

Корнелия Нинова: Днес е ден за поклон и благодарност – 181 години от рождението на Васил Левски

Посланикът на държавата Израел: Нашата болка е за всички жертви

Румен Радев призова правителството за диалог с протестиращите фермери Начинът на унищожаване на животните руши доверието в институциите, коментира президентът

БДЖ купува 42 нови мотриси със 100 млн. лв.

$77 000 за уикенда на Тръмп в Шотландия

Българи пишат прошение до император Николай Първи

С обръшението „Всемилостивий господарю“ започва прошението, почти като молитва. Но не към Бог, а към руския император. А е време, когато и Бог, и Господарят са били невидими и далечни за българите, като в молитва. Годината е 1850, месецът – септември. Годината на поредния сърцат опит на жителите от Северозападна България да ескалират болката си в бунт. Въстанието остава в историята като Видинско, по името на един от градовете, определени за превземане от въстаническите отряди. И макар да се е разиграло на ограничен български терен, то е обагрено с много кръв. През юли 1850 г. вече е разбито. И въпреки намеренията на водачите за по-широк обхват, не успява да надрасне обсега на подготвящите се няколко месеца селища.

И ето – през септември 1850 г. „вси болгари из Болгарий, Тракий и Македоний” пращат прошение до руския император Николай І, подписано от 1200 души. В него предшествениците не се жалват много от пресните жестокости при потушаването. Те съзнават, че това е битка, загубена и наказана по правилата на всяка война. Те просто описват ужасния си живот на експлоатирани, ограбвани, наказвани и преследвани безправни хора. И на този фон Видинското въстание става разбираемо, а потушаването – епизод не кой знае колко по-различен от всекидневието.

ВАШЕ ИМПЕРАТОРСКО ВЕЛИЧЕСТВО,

ВСЕМИЛОСТИВИЙ ГОСПОДАРЮ,

България, от времето на падането си под Турско Господство до днес, търпи великодушно и работи вярно и покорно на Турската сила и никога не се е опитала да вдигне въстание срещу правителството, и още е понасяща всеки ден разни неприятни думи като гяур, кяфир и прочее; обезчестявани и насилвани невинни юноши, девици и млади жени, похищавани и насила потурчвани, за да бъдат откъснати от своята вяра. България всичко това търпеше и беше вярна на Султана и родителите благодаряха с утешението, че виждат живи своите деца, макар и насилени и потурчени.

Сега – уви, никой не дръзва да се отдалечи на разстояние един час от голяма група хора; от Битоля (манастира) до Татар Пазарджик е голямо числото на убитите търговци. От Самоков до Пазарджик тридесет човека са убитите. Турците, които имат железарски фабрики, и всяка седмица отиват до Пазарджик да продават желязо, не приемат със себе си Християни, в групата като в други времена; убийците не убиват и не грабят Турците, от което се разбира, че всички турци са съгласни да бъдат убивани и ограбвани Гяурите….

Когато се събра голям брой хора, за да напомнят своите права, съдържащи се в Султанския Хати-Шериф и във Фермана, турците ги нападнаха въоръжени с ножове, с оръжия, и с пушки да ги убиват като бесни вълци. Палят домове, убиват свещеници. Опустошиха и оскверниха църкви, в Белоградчик убиха двадесет и пет първенеца, насилиха и обезчестиха жени и невинни и малолетни девойки, заграбиха добитък, разбиха и запалиха дюкяни, късаха документи, тези злочестия изъвършиха на над 2500 души. Ако някой дръзне да се оплаче в съда за убийството на сина си или на баща си, съдията отговаря, че е заповядал да се хванат убийците и си остава с обещанието. С депутатите, които присъстват в Меджлиса (местния общински съвет, с второ значение национален парламент – б.а.), по двама във всяко населено място, и архиереи има в тях, турците не се съвещават и не ги разпитват, те сядат като кумири бездиханни. Едни се боят от местния войвода да не ги убие тайно, а другите със своето злонравие стават оръдие на неправдата, най-паче – на грабителството. Ако потрябват подписи и печати по граждански въпрос, който да се изпрати в Цариград, турците пишат на чорбаджиите да съберат необходимото и да го изпратят на Пашата, и народът не дръзва да пита за какво се събира това. После турците пишат рапорти в Цариград за оправдание, защото кой ще посмее да посочи на царстващия злоупотребите на паши, войводи и членове на Меджлиса.

Многочислени и многообразни данъци трябва да плаща бедният народ Български. (Следва доста детайлно представяне на събирането им – с надписване на броя на главите добитък, с високи цени за отделните животни, с данъци върху предполагаеми завишени добиви от културите, с подкупничеството – бегликчиите подкупват местните власти и се сдобиват с безнаказаност, с нерегламентирано предоставяне на квартира и продукти на всякакви властници по време на вземанията, с плащане на данъци за покойници след тригодишна смърт, с възнаграждения и за гръцките архиереи. – б.а.)… Ако някой турчин е длъжник на християнин и не иска да върне своя дълг, в съда приемат двама свидетели турци, отиват при друг кадия и се започва ново дело и така – до безкрай. Християните никога не ги приемат за свидетели. Такива и други най-различни неправди търпят християните от кадии и от турци.

От гореизложеното се ясно се доказва злобата, която търпи Българския и Християнският народ. Нямащи на кого друг да опишем своите страдания и да получим облекчение, ние се обръщаме към Ваше Всемилостиво светейшество, защитника на Православната Християнска вяра, Самодържеца на цяла Русия, молейки Ви да благоволити да съдействате и подобрите жалкото състояние на този беден и многострадален народ. Твърдо сме уверени, че великодушието Ваше на Августейший монарх няма да отхвърли нашето прошение.

ВСИЧКИ СМИРЕНИ И УНИЗЕНИ СЛУГИ

ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ОТ БЪЛГАРИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ

Така подписано, прошението има представителни права да бъде наречено първия български обединителен документ, изразяващ волята на българина. Най-после Паисиевата история и училищата дават своя плод след възгласите за осъзнаване на националната принадлежност. Вярно, тук поривът присъства като трезво разбиране на същинското състояние – постоянен етническо-религиозен геноцид. И се изразява в молба до руския император засега, т.е. осъзнаване на моментната си слабост и обръщане към дипломацията, разбирана като важна сила тогава. Защо към руския император? Защото около Видинското въстание група хора безрезултатно са се обърнали към западноевропейците. Което отново е направило първостепенна вярата в освободителната мисия на Русия.

Първият сложил подписа си под прошението е архимандрит Йосиф, който вероятно е и организаторът му. Това е добре познатият в историята Йосиф Соколски (1786-1879), за съжаление най-често споменаван с печалния му опит да осъществи уния с Римокатолическата църква. Което в 1861 г. го прави от православен архимандрит католически архиепископ. Деянието му е било осуетено с отвличане с параход в Русия. Където пък поради недостиг на местни кадри ръкополага католически свещеници. Там доживява дните си. В по-ранни времена Й. Соколски е бил примерен православен служител и ревностен патриот. Паметните му следи са изградените два манастира в Габровско: Соколския и „Свето благовещение”. А сега – и този документ.

Върху прошението има оставени резолюции от адресата. Николай І го насочва към дело – до министъра на външните работи. Той пък през март 1851 г. препраща молбата до цариградския посланик на Русия Титов с искането: „да намери удобен случай да отвори въпрос по нея пред Портата, още повече, че тя сега проявява усилия да подобри някои работи”. Най-вероятно посланикът е изпълнил препоръките на министъра. Не знаем, обаче. Знаем, че Портата не предприема нищо. И че император Николай І не се интересувал от българското освобождение. Били са необходими още много наши усилия и жертви. За да се случи 1876-1878 година.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.