МИЛАНО, специално за “Труд”

На 28 юли италианският диригент Рикардо Мути навършва 75 години. Трийсет и пет от тях (1970-2005) минават на сцената на миланската Ла Скала. Още след дебюта му там италианската преса го нарича “роден диригент”. Последните 19 години Мути беше и музикален директор, преди да се раздели окончателно и скандално със Скалата чрез последната си поява на сцената й на 2 май 2005 с Виенската филхармония, последвана от над петминутни овации.

Оставката на маестрото е поискана след събрания на персонала: от 700 присъстващи двама са против и трима въздържали се. Решението е взето след седмици напрежения. Мути я подава и тръшка вратата с думите: “Този избор е задължителен. Враждебността, демонстрирана по толкова крещящ начин от хора, с които съм работил почти 20 години, прави наистина невъзможно сътрудничеството ни, което би трябвало да се основава на хармония и доверие.” Всички критици признават неговите изключителни качества на музикален директор, точността, с която избира произведенията за дирижиране. Мути се опитва да използва собствения си авторитет, за да тласне публиката към продължително самообразование. Вероятно това себеотдаване на музиката го довежда до свръхприсъствие, за което е обвиняван: дирижира само той премиерите, негови са най-представителните моменти през сезона. За раздялата допринася и твърдостта на характера му. Франко Дзефирели нарича Мути “Раис на Скалата”, а покойният вече диригент Синополи - “маршала”.

Заслугите на Рикардо Мути през 19-годишния му период като директор в Скалата са огромни - както с постигнатите резултати, така и с поетото предизвикателство да доведе оркестъра до нивото на собствената си слава най-вече в симфоничния репертоар.

За да измие тази срамна страница от историята на Милано, Скалата празнува юбилея на маестрото с изложбата “Рикардо Мути - годините в Скалата” (6 юни-15 октомври). В навечерието на откриването й диригентът се срещна с почитателите си в театъра - препълнен, при свободен вход. Сред присъстващите бяха и редица режисьори, сценографи и певци, работили с него, както и бившият министър-председател Марио Монти, известен меломан.

Маестрото е посрещнат с дълги аплодисменти, с провиквания “Добре дошъл”. В негова чест струнен квартет изпълни откъси от Моцарт и Верди. Правейки им комплимент, диригентът заяви: „Взех ви като момчета, щом сега сте толкова добри, значи тогава не съм бил съвсем без акъл.”

Седнал в средата на сцената, Мути разказва: ”Дадох за този театър, за този град и за нашата страна всичко от себе си. Това не е просто театър, а Театърът - така, както го е създал Тосканини. Светът гледа на Скалата, ръководството й е голяма отговорност.”

Най-трогателният му спомен е от “Набуко”, с който през 1986 г. дебютира като музикален директор и където нашето сопрано Гена Димитрова е Абигайл: ”Когато хорът на Va’ pensiero свърши, се чу вик - публиката искаше бис. За момент настъпи паника, не знаех какво да правя, Тосканини го беше забранил. Погледнах към хора, тенорите и басите ме окуражиха одобрително с глава.”

Разказвайки анекдоти за Джорждо Стрелер, с когото прави “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан” и “Фалстаф”, напомня, че “едно време се работеше по-тясно заедно”.

Как би могла една мултимедийна изложба да побере 35 години работа в Скалата - 776 дирижирания: 48 опери, 221 концерта, 1 балет? Турнета из целия свят, музикални и телевизионни записи. Дълги упорити репетиции, изучаване на всяка партитура. Тя няма претенции за изчерпателност, а проследява основните етапи от един изключителен творчески път.

Кураторите се опитват да убедят посетителите защо Мути е голям артист и защо е толкова обичан. Чрез избрани автори и опери показват как маестрото вярва в онова, което извършва, как създава едно изпълнение с прецизност и експресивна свобода, как работи в контакт с певците, оркестъра, режисурата, как обяснява на публиката оперите и света на авторите.

В първата зала “Оркестърът създава филхармонията” видео показва два момента от изключителния концерт със симфонията и хора Va’ pensiero от “Набуко”. Мути дирижира филхармонията на Скалата през целия период на директорството си. Той включва пълния цикъл на Бетовеновите симфонии. Българските меломани познават филхармонията от гостуването й у нас през 2004 г. с концерт в НДК.

Видеоинсталациите из залите, посветени на оперите, се преплитат с думите на маестрото и с някои коментари на критици; чуват се арии в избрани филмови откъси. Прожекциите обединяват спектаклите с онова, което е около тях - репетиции, публика, история, снимки.

После се пренасяш при “Моцарт - от обикновеното до абсолютното”. Мути въвежда в репертоара на Скалата при изчерпани билети трилогията ”Така правят всички”, “Сватбата на Фигаро” и Дон Жуан” по либретата на Лоренцо да Понте, убеден, че за певците Моцарт е откритие на живота, за оркестрантите - “всекидневен хляб, който храни и създава звука”, за театъра - необходимо задължение, за всички - благословия. Върхът на миланската театралност е срещата между Скалата и Пиколо театро - между Мути и Стрелер с Моцарт, който “е… над всичко, недостижим е”.

За Мути в Италия “Верди, нашият” трябва винаги да се програмира. Той представя в Скалата след четвърт век отсъствие популярната трилогия “Травиата”, “Риголето” и “Трубадур”, освен други аплодирани заглавия - “Ернани”, “Набуко”, “Сицилиански вечерни”,”Атила”, “Дон Карлос”, “Силата на съдбата”, “Фалстаф”. Доказва, че за да бъде верен на Верди, диригентът трябва да работи много с изпълнителите, певците и оркестрантите, човек по човек. “Верди е, както често съм казвал, Микеланджело на музиката”. Английският всекидневник “Файненшъл таймс” определя Мути като “най-добрия Вердиев диригент”.

Сблъсквайки се с “Вагнер - буря и спокойствие”, Мути се отдава на търсене и на откритие. Неговите “Парсифал” и “Летящият холандец” остават запомнящи се. Неслучайно Умберто Еко, интервюиран след гледането на “Парсифал”, назовава Мути “недостижим”.

Личност със световна слава, маестрото има много “Срещи и пътувания”. Вижда се с папи и кардинали, крале и президенти, музиканти и писатели, режисьори и актьори, известни личности от цял свят. Отиват да му стиснат ръка на подиума или в гримьорната английската кралица Елизабет, Ингрид Бергман и Уди Алън, физикът Сахаров, Михаил Горбачов, София Лорен с цялото си семейство, президентът Сандро Петрини.

Много от докосналите се до таланта му оставят и послания “На маестрото”. Бившият президент Бил Кинтън: ”Рикардо Мути използва силата на музиката, за да надскочи езиковата, възрастовата, културната, географската бариера между хората. Дирижира оркестри из целия свят, избира произведения, написани в различни времена и места, за да покаже на публиката магията и различията в нашата световна история.” Румънският пианист Раду Лупу: ” Почти съм убеден, че ако Рикардо Мути се ограничи само да стои изправен пред един оркестър, той ще е неспособен да свири лошо - такава е силата на неговото присъствие и на комуникативната му власт.”

Под палката на Мути в Миланската скала са пели българите Николай Гяуров (”Ернани”), Калуди Калудов (“Атила”), Деян Вачков (”Ифигения в Авлида”), Светла Кръстева (”Ифигения в Таврида”), Мариана Пенчева (”Риголето” и “Бал с маски”), Веселина Кацарова (солистка в симфоничен концерт). Снимки на някои от тях са по стените на изложбата, препълнена от чужденци, които се спират, слушат, коментират.

Извън Милано е Равена - градът на Данте, който приюти трите единствени концерта на Рикардо Мути в Италия през 2016. В рамките на “Равена фестивал” със създадения от него оркестър “Керубини” той изпълни Верди, Моцарт, Шуберт, Бетовен. Уникален беше и симфоничният му концерт в рамките на “Пътищата на приятелството: Равена - Токио”. Там по повод 150 години от установяване на дипломатически отношения между Италия и Япония японският посланик връчи на маестрото най-висшето отличие, давано на чужденец - Ордена на Страната на изгряващото слънце. За да подчертае своята привързаност към осиновилата го Равена, Мути ще празнува на 28 юли своя юбилей заедно със студентите на неговата Italian Opera Academy, посветена тази година на “Травиата”.

Маестрото ще се върне в Скалата на 21 и 22 януари 2017 след 12-годишно отсъствие, но с ръководения от него симфоничен оркестър на Чикаго, който ще бъде на турне из Европа. Дали толкова очакваните концерти ще го помирят с прокудилия го град? Той, който на въпроса: “Какво впечатление ви прави днес да бъдете гражданин на света?”, отговаря: ”Не съм гражданин на света, а един италианец по света.”