Обещанията за отбрана на САЩ за Япония, Филипините и Тайван не се ползват с доверие, докато рискът от война за спорни територии е реален и нараства

Тъй като САЩ обещават да се притекат на помощ на Филипините и Япония за скалите и рифовете, за които Китай претендира, и евентуално да се намесят, за да защитят Тайван, Вашингтон трябва да разбере по-добре желанието на Пекин да се бие за възприеманата от него територия – и да установи по-ефективна политика – или риск дестабилизиращ конфликт.

Рискът от война за спорните територии на Китай е реален. Най-малко от 2012 г. Пекин активно настоява за твърденията си, включително изграждане на  военни бази в Южнокитайско море  и поддържане на  редовно присъствие на бреговата охрана  около островите Сенкаку/Дяою.

Китай обаче е готов да използва сила, за да  защити претенциите си поне от 2003 г.,  когато те станаха част от „основните му интереси“, тъй като се смятат за жизненоважни за националното оцеляване.

„Китайската мечта“ на китайския президент Си Дзинпин  за „Великото подмладяване на китайската нация“  до 2049 г. допълнително обвързва тези територии с политическата легитимност на Китайската комунистическа партия, като на практика ги прави безкомпромисни.

Докато не бъде решен този въпрос, Китай вероятно ще продължи да претендира за спорната територия. Възстановяването на изгубената територия на Китай е цел от края на 1800 г.

Това беше вярно, когато  Република Китай  контролираше страната , остава вярно и при Китайската народна република. Освен това териториалната цялост е  изискване за легитимност на правителството от 300-те години на миналия век  – много по-старо от повечето държави.

Като се има предвид жизненоважният интерес на Пекин в неговите териториални спорове, разчитането на Вашингтон на избягване на злополуки или заплахи със сила е безотговорно в най-добрия случай и безразсъдство в най-лошия. Хладнокръвните глави надделяха над неотдавнашната атака на Китай срещу филипински кораби, но колко време ще мине, докато напрежението между двете страни не ескалира още повече, а Манила се позовава на пакта си за взаимна отбрана с Вашингтон?

На обещанията на САЩ да защитят по военен начин Филипините и Япония заради техните спорове с Китай вече почти никой не се доверява. Военните учения на САЩ   и  операциите за свобода на навигацията не доведоха до по-мирен Индо-Тихоокеански регион. Необходими са по-интелигентни политически варианти, за да се избегне конфликт, който може да отслаби – или дори да унищожи Америка.

По отношение на най-сериозната китайска териториална точка на възпламеняване, САЩ могат напълно да изпълнят правните си задължения към Тайван съгласно Закона за отношенията с Тайван, като същевременно остават под прага на конфликт. 

Нивото на продажбите на оръжия не трябва да бъде обвързано само с нивото на заплахата от другата страна на пролива, но и с желанието на Тайван да се защити. Не трябва да се очаква от американците да жертват живота на войниците си. Освен това военните продажби могат да бъдат свързани с дейности за независимост в Тайван.

Тъй като САЩ нямат интерес от независимостта на Тайван  и това събитие е  най-вероятната причина за използването на сила от Китай , креативното модифициране на продажбите на оръжие на Тайван може да се превърне в стабилизираща сила. И накрая, Вашингтон трябва да проучи възможностите за дипломатично разрешаване на проблема, вместо да му позволява непрекъснато да заплашва интересите на САЩ.

По отношение на споровете за Източно и Южнокитайско море Вашингтон трябва да постави националните си интереси на първо място – което означава минимизиране на потенциалните американски смъртни случаи заради скали и рифове.

САЩ биха могли да спрат косвено да подкрепят претенциите на Филипините и Япония – въпреки уверенията за неутралитет – като изяснят, че техните договори за взаимна отбрана могат да бъдат използвани само при атака срещу родните острови.
Вашингтон трябва да проследи и насърчи Манила и Токио креативно да управляват споровете си с Пекин, което може да включва  връщане към „модела Дутерте“  в Южнокитайско море или  денационализирана  и регулирана собственост върху островите Сенкаку/Дяою.

Освен това САЩ могат да подкрепят преговорите, установяването и прилагането на взаимно договорения  Кодекс за поведение на Южнокитайско море  за намаляване на регионалното напрежение.

Ако погледнем граничния спор между Китай и Индия, отговорът е лесен: САЩ нямат интерес да се намесват. Вашингтон  няма какво да спечели, всъщност дори ще загуби много от това.  Избягването на сухопътни войни в Азия  остава най-добрият вариант.

Америка трябва да разбере значението на териториалната цялост на Китай и желанието си да използва сила, за да я защити – включително спорните територии. Вашингтон трябва да се заеме сериозно с интелигентни политики, за да защити националните си интереси по отношение на тези територии.

Някои от тези политики може да не са популярни и дори да противоречат на конвенцията, но залозите не могат да бъдат по-високи. Силата и оцеляването на Америка са изложени на риск. Благоразумното им поставяне на първо място е решението.

Източник: Asia Times

Автор: Куин Маршик е сътрудник в Defense Priorities.