Борислав Михайлов с ексклузивен коментар за отношенията му със Стоичков: Уважаваме се по наш си начин

Президентът на БФС Борислав Михайлов даде ексклузивно интервю пред БЛИЦ Live в навечерието на 60-годишния си юбилей. Легендарният вратар разкрива тайни, пазени с десетилетия. 

Той започна със спомен за скандалния финал за Купата на България през 1985 година, когато Левски и ЦСКА играят и след това двата отбора бяха разформировани: "Според мен всичко беше предварително подготвено. Ние бяхме станали шампиони. Мачът за купата тогава беше изтеглен след този за шампионата. Един равностоен двубой, който беше излишно нервен. Първият гол, който ми вкараха, футболистът, който го вкара - Георги Славков, лека му пръст, си поведе топката с ръка. Вкара, съдията не видя и последваха сцените, за които всички знаят. Лично аз без да имам жълт картон по време на мача, самият съдия два пъти леко го побутнах на игрището, не ми показа картон. Но след това така или иначе на ниво Политбюро решиха, че и аз трябва да бъда наказан. Това беше един от най-тежките моменти - на 23 години наказан завинаги, изключен от физкултурното движение. Така че всички спекулации, че имало боища между играчите, ритане и чупене на купа, са неверни, плод на фантазия. Осъзнах (бел. ред. че няма да играе футбол) след два дни, когато по телевизията съобщиха, че все едно някой е починал. Казаха го вечерта по централните новини, по единствената програма. Чичко Филипов тогава прочете и целият свят се срина след това пред очите ми. Естествено се надявах, защото предстоеше световно първенство. Аз бях част от отбора и играх във всичките мачове без един и отборът беше класиран на световното първенство. Оставаше да бием Люксембург като гост. Очаквах да има някакво преразглеждане, въпреки че ми беше забранено да играя и да тренирам дори. Бях изключен и от ВИФ. Беше много сериозно нещо. По времето на онзи режим си беше почти неспасяема работа...Работих в ел. депо "Подуене", бях технически изпълнител. Успях тогава с шефа на завода да им направя игрище. Търсеха архитекти, занимавах се основно с това. Не съм бил машинист, защото нямах такива възможности. Работих осем месеца."

Той добави, че след финала се е чувал с Христо Стоичков, за да коментират случилото се: "Да, Христо беше тогава в казармата в Стара Загора. Обаждаше се на домашния телефон и питаше какво става и кога ще ни оправят. ...Първо Наско Сираков беше наказан за 1 година, аз завинаги. Първо реабилитираха нас двамата, защото щяхме да играем на световното първенство следващата година - 1986 г. Аз бях толкова амбициран, че дори същата година - 1986 г., станах футболист на годината. Бяхме заедно с Наско във Варна и там разбрахме, че ни реабилитират."

Това обаче не е най-радостният момент в живота на Михайлов. Ето какво сподели той по този повод: "Ражданията на трите ми деца са най-важните неща в моя живот. И най-радостните мигове. Успехи, големи мачове, други лични успехи също са важни, но тази реабилитация наистина беше много важна". 

Като най-запомнящия се момент от престоя си в Левски Михайлов добави: "Първата титла, защото две години поред станахме втори. По това време осем души от юношите влязохме в първия отбор. 1982 и 1983 г. бяхме втори, всичките играем титуляри в Левски и 1984 г. в последните мач трябваше да победим ЦСКА, бихме ги 3:1 и станахме шампиони. Това беше велико. Взехме и другите две купи и 1984 г. спечелихме три трофея."

Президентът на БФС коментира и кариерата си в чужбина: "Португалия е футболна страна. Беленензеш е отбор, който в исторически план е нещо като в Славия в България. Отборът играеше в Лисабон. Добре се представихме, първата година завършихме пети и играхме финал за купата. Но клубът имаше финансови проблеми, за две години се смениха четирима президенти и петима треньори. Не беше стабилно за нас футболистите. После отидох в Мюлуз (Франция).

Във Франция ми откраднаха колата, която след това бяха запалили и после застрахователната компания дори не ми я изплати. БМВ беше, чисто ново. 1992 г. се случи това. Откриха я в Ним, в планината. Предполагам, че местните разбойници са правили удар с колата ми и след това са я запалили."

Той добави и любопитни моменти за престоя си в Славия: "Много добре ме приеха. Това беше след десет месеца възстановяване, защото в Рединг получих много тежка контузия. Скъсах кръстни връзки на коляното и двата менискуса. Възстановявах се десет месеца. Славия ми подаде ръка. Тогава Наско беше там (б.р. - Сираков), естествено и Венци Стефанов. Кано Коцев, лека му пръст, беше треньор. Много добър отбор имаше Славия. Добре се представихме. И вече от Славия отидох в Цюрих, но тази контузия продължи да ме мъчи. Сутрин, вечер, след тренировка, слагах лед на коляното, то се издуваше. Реших, че вече няма накъде да се напъвам. Отказах се на 35 години, което все пак не е толкова рано при положение, че съм имал толкова контузии."

Михайлов коментира и горещите теми около скандалите с БФС, обидите лично към него и отношенията с други видни личности в българския футбол от епохата на САЩ 94: "Аз знам кой съм, знам на каква позиция съм. Знам как се казвам, доста успял човек съм и в България това не се харесвам. Много лесно е да се хули и псува Боби Михайлов. Това успокоява дребните душици. Мен грам не ме притеснява, защото това е част от радостта на феновете, които, като отидат на мач, да могат да си излеят яда срещу някой.

Повечето неща се разбраха с течение на времето. Появиха се и наши снимки, правени от мои съотборници. Снимахме се с видео камери, тогава един богат българин в САЩ ни подари по една камера. Не е останало нещо скрито. Много интервюта са давани от всичките ми колеги. И филм правихме. Участвах във филма на Стоичков. Ние се уважаваме по наш си начин и не се занимаваме един с друг. Всеки си гледа нещата, с които се занимава"

За друга емблема на Златното поколение Трифон Иванов Михайлов добави: "Много ми липсва. Сега, като говорим, настръхвам. Вчера беше Трифон Зарезан. Беше голям човек. Извън това, че беше изключителен футболист. Много ми е мъчно".

Относно това, което може да го извади извън зоната на комфорт, той обяви още: "Аз съм доста стабилен психически. Доста съм над нещата, както ми казват моите приятели. Всички тези неща така или иначе ги изживявам по някакъв начин. Не го показвам, но го изживявам. Предателствата на никого не са приятни. 

Горд съм, 60 години си е нещо сериозно. Живот и здраве да стигнем до тях. На 60 г. да имаш толкова приятели и да не се чудиш много кой да поканиш на рождения си ден... Имам и много добри познати. Приятели не мога да имам. Приятелите се броят на пръстите на двете ръце. Имам достатъчно приятели и достатъчно добри познати. На никой нищо лошо не съм направил в този живот. На никой нищо не дължа също - нито финансово, нито емоционално. Смятам, че съм един доста успял и достойно живял човек до този момент."

На въпрос коя е най-голямата житейска мъдрост, който той е извлякъл до момента от живота си, бившият национал обяви:"Да не завиждаш на никого. Да не мислиш лошото на никого, защото рано или късно това неминуемо се връща".

"Надявам се след 10 години да съм жив и здрав, това е най-важното. Виждам се може би да ходя по-бавно на лов и риболов", заключи той. 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ